Ефектът на пеперудата

Ефектът на пеперудата
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    27.09.2019
  • Сподели:

На финала на мандата си като президент на Европейската централна банка Марио Драги ясно сигнализира, че наесен се очакват допълнителни облекчения в и без това безпрецедентно разхлабената парична политика на банката. Кристин Лагард, която ще наследи Драги през ноември, най-вероятно ще се придържа към същата политика. Но съпротивата срещу мерките на ЕЦБ става все по-гръмка. Няма основания да се смята, че с "още от същото" европейската икономика изведнъж ще започне да се развива по различен начин, твърдят опонентите на централната банка.

Традиционните противници на политиката на ЕЦБ са германците. Но към характерната им неприязън към слабата финансова дисциплина сега се прибавят и политически тревоги. Изборите за местни парламенти в източните провинции Саксония и Бранденбург само ги подчертаха.

Евроскептичната, антиемигрантска партия Алтернатива за Германия (AfD) пожъна големи успехи в двете най-многолюдни източни провинции извън Берлин и със сигурност ще усложни плановете на ЕЦБ. Саксония и Бранденбург икономически се справят сравнително добре, но са засегнати от цялостното изоставане на Изтока. Там AfD спечели значителен дял подкрепа за сметка на традиционните партии, като и в двете провинции е втора политическа сила.

Християндемократическият съюз (ХДС) на канцлера Ангела Меркел запази контрола си над Ландтага в Саксония с 32.1%, следван от AfD с 27.5%. В Бранденбург социалдемократите (част от Голямата коалиция, чрез която управлява Меркел), останаха първа политическа сила с 26.2%, но AfD спечели 23.5%.

Този електорален пробив дава шанс на крайната десница (формирана впрочем през 2013 предимно от „отлюспени“ членове на ХДС), да се превърне в най-силната опозиция в Източна Германия от промените през 1990 насам. В началото фокусът й бе основно икономически (критики срещу спасителните програми на ЕЦБ), но после партията с успех яхна популистката антиимигрантска вълна. 

Широко разпространеното недоволство след обединението на Германия през последните 30 години, нарастващата имиграция от 2015 г. насам, както и страховете за икономиката дадоха тласък на възхода на AfD в източните провинции. Мнозина източногерманци се чувстват сякаш други хора и институции продължават да диктуват живота им, а освен това и въведоха отрицателни лихви по банковите им депозити, коментира Дейвид Марш, председател на Форума на паричните и финансови институции (OMFIF).

Волфганг Шойбле, бившият финансов министър, също обвърза възхода на AfD с политиката на ЕЦБ за количествени облекчения. Мнозина източногерманци смятат, че са станали граждани „втора ръка“ заради скока на цените на жилищата и наемите, провокиран именно от програмата за изкупуване на облигации, въведена от Драги.

Заради по-ниските си доходи и спестявания от тези на германците в западните провинции, източногерманците са изправени пред двоен проблем: те не могат да печелят от инвестиции в недвижими имоти, и същевременно са изложени на риск от много по-голям скок в наемите. Именно това стои в основата на спорните мерки за много строги регулации на наемите в Берлин от последните седмици.

Кристин Лагард поема управлението на ЕЦБ от 1 ноември, а на финала на мандата си начело на Международния валутен фонд заяви, че подкрепя количествените облекчения. Онова, което й връзва ръцете, всъщност са проблемите на Италия, подчертава Дейвид Марш. Ако Лагард не оправдае очакванията за нова порция изкупуване на облигации, това ще предизвика масовата им разпродажба, а обвиненията ще са главно срещу ЕЦБ.

Йенс Вайдман, президентът на германската централна банка (Deutsche Bundesbank), беше противник на количествените улеснения и това до голяма степен предопредели неуспеха му в битката за поста на Драги. Но едва ли ще отслаби категоричната му позиция срещу облекчениията.

Марш припомня думите на Паул Кирххоф, бивш съдия от Германския конституционен съд, според когото нулевите лихви пречат на изпълнението на важна задача, заложена в конституцията, а именно – гарантиране на правото на частна собственост. Този коментар е особено важен, тъй като Конституционният съд в Карлсруе все още работи по дела срещу ЕЦБ.

Дори представители на МВФ, които преди призоваваха ЕЦБ да въведе програма за стимули, днес говорят за последвалите изкривявания в пазарната икономика, загубите на банките и застрахователите, които в крайна сметка вредят и на вложителите и потребителите.

Търгуваните облигации с негативна доходност към края на август са на стойност 17 трилиона долара, посочва Bloomberg. Пазарните колебания стимулираха и без това безпрецедентното поскъпване на облигациите тази година. Около 30% от всички ценни книжа с инвестиционен клас имат доходност под нулата. Това означава, че инвеститорите, които купуват облигации и ги задържат до падежа им, със сигурност ще са на загуба.

„Балонът на "сигурните" ДЦК е надут до пръсване“, коментира финансистът и съпредседател на партия "Зелените" Владислав Панев. „За съжаление много от тези облигации са собственост на пенсионни фондове и животозастрахователи от целия свят (основна част са изкупени от Федералния резерв и ЕЦБ). Това е балонът на балоните. Не се сещам за криза, при която държавните облигации не са убежище, а токсични. През следващите години ще се пренаписват учебниците по финанси“, прогнозира Панев.

Според Петър Андронов, председател на Асоциацията на банките и главен изпълнителен директор на ОББ, ниските лихви в еврозоната се пренасят и в България, и влияят върху вътрешните лихвени равнища, включително при кредитите. „Растящата икономика и заетост повишават самочувствието на българина и това води до растеж на потребителските кредити, който вече може да се определи като твърде голям. Този растеж е в рамките на 20% годишно. На ипотечните той е 1.6 милиарда лева, или около 14% годишно, което е най-големият растеж за последните 10 години“, посочва Андронов пред БНТ.

Икономиката е като климата - в нея има сезони. Времето няма да бъде все слънчево. Хората трябва да внимават, трябва да си оставят резерви, трябва да си оставят буфери, да преценяват възможностите си внимателно и тогава да предприемат стъпки, които влияят върху тяхното бъдеще 20-30 години напред, особено когато става дума за ипотечни кредити. Тези решения трябва да се премислят добре“, предупреждава Андронов.

 

 Екип на Investor.bg , редактор Бойчо Попов

Прочетена 190 пъти

Станете почитател на Класа