Държавите от Западните Балкани не са готови за Европейския съюз

Държавите от Западните Балкани не са готови за Европейския съюз
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    21.10.2019
  • Сподели:

В съвременните условия на икономическа глобализация се формират мощни интеграционни общности. Наред със съществуващите от десетилетия икономически гиганти, като САЩ, Европейския съюз и Япония, растат още няколко: Китай, Русия, Индия, Бразилия и други. Засилва се конкуренцията между тези гиганти. При равни други условия, колкото по-голяма е икономическата общност, по-развита и по-добре интегрирана е тя, толкова по-успешно е нейното участие в световната конкуренция.

ЕС с неговия общ вътрешен пазар беше създаден още с Римските договори, за да се повиши способността му да участва успешно в глобалната конкуренция. Никоя отделна европейска икономика, дори и най-голямата – Германската, не може да се конкурира успешно със САЩ и дори с Япония. А от сега нататък и с Китай.

Мащабите на интеграционната общност са важни, но не са достатъчни. Тя може да е голяма, но ако е слабо развита и слабо интегрирана между страните членки, няма да бъде успешна. Със създаването на Общия европейски пазар се целеше засилване на интеграцията между европейските икономики чрез стимулиране на конкуренцията между тях. Европейският съюз беше замислен не за поголовно обединяване на всички бедни и богати, слаби и силни европейски страни, а само за най-конкурентоспособните между тях. Само за тези, които го заслужават.

Конкуренцията е важен интеграционен фактор в условията на вътрешен пазар, само ако общността е съставена от приблизително еднакво, но високо развити икономики със сходна конкурентоспособност. В този случай всяка страна членка ще участва в конкуренцията на вътрешния пазар със сходни възможности за успех. Това ще тласка страните членки към икономическа рационализация и по-висока производителност. То пък ще повишава конкурентоспособността на цялата интеграционна общност.

Ако страните членки са разнородни: бедни и богати, силно и слабо развити, високо и ниско конкурентоспособни, резултатите ще бъдат обратни. По-развитите ще надделяват винаги над по-слабо развитите, опитните – над неопитните. Все едно, на тепиха да се борят двама души, примерно 5-годишен и 15-годишен. 15-годишният борец винаги ще побеждава с лекота 5-годишния. Ще има масови фалити на стопански субекти в по-слабите икономики. Ще расте безработицата, ще се увеличава бедността и доходното разслоение. Това ще повишава икономическото, социалното и политическото напрежение в общността. В крайна сметка, слабата интеграционна общност ще се представя по-слабо на световния пазар и ще се разпадне.

Успешни са само икономически еднороднитеинтеграционни общности. Това са държавите със средна или висока степен на развитие и сходна конкурентоспособност. Икономически разнородните общности нямат бъдеще. Защото различията между тях постепенно ще нарастват, ще се разширява бедността, ще се изостря социалната поляризация, ще се засилват конфликтите на интереси, развитието им ще се затруднява. Ще навлизат в стагнация и в крайна сметка ще се разпаднат.

При формирането на военно-политически съюз от държави, където не става и дума за единен вътрешен пазар, приемането на икономически разнородни страни е допустимо. Тук е важно наличието на монолитно военно-политическо единство, а не непременно икономическа еднородност. Типичен пример за това е НАТО.

Механичното обединяване на икономически разнородни страни е главният фабричен дефект на Европейския съюз. Наред с високо развитите икономики в началото (Германия, Франция, Италия, Холандия, Белгия, Люксенбург), впоследствие бяха приети няколко средно развити, главно от южна Европа, а след 2004 г. - група най-слабо развити от Източна Европа, между които и България.

При формирането на интеграционна общност с вътрешен пазар и свободна конкуренция между страните членки, какъвто е Европейският съюз, наличието на икономическа еднородност е задължително условие за нейния успех и дори за оцеляването й. Ако сега нарастват съмненията по бъдещето на ЕС и се настоява за спешни и радикални спасителни реформи, това се дължи на все по-голямото вътрешно напрежение и дори конфликти в общността, главно поради икономическата му разнородност. Повечето бивши ръководители на ЕС от края на миналия и началото на този век, вземали решенията по неговото разширение, след пенсионирането си признаваха в публичните си изявления, че приемането на групата слабо развити страни от Източна Европа, в това число и на България, е било голяма грешка. Цената за тази грешка плащаме сега ние с тоталната разруха в икономиката, масовата бедност, доходната поляризация, демографското ограбване.

Тези страни бяха приети, без да са спазили критериите от Копенхаген, а по стратегически политически причини. Целта беше да се ограничи влиянието на Русия в тази част на Европа. Да бъде тя изолирана и обкръжена с враждебно настроени държави. В повечето от тези държави, като изключим Полша и прибалтийските републики, народите им не бяха дори питани за членството в НАТО и в ЕС. Тогавашното българско правителство упорито отказваше да проведе референдум по тези съдбоносни национални решения. Защото очакваше някои неприятни резултати.

Добре известните критерии от Копенхаген очертават ясно изискванията за присъединяване към ЕС. Договорът за ЕС определя условията (член 49.) и принципите (член 6.(1) на които трябва да отговаря всяка държава, желаеща да се присъедини към ЕС. Критериите бяха формулирани на среща на Европейския съвет през юни 1993 г. в Копенхаген. Те включват:

Политически критерии: Стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, човешките права и закрилата на малцинствата;

Икономически критерии: наличие на нормално функционираща пазарна икономика, способна да издържи на конкурентния натиск и на пазарните сили в рамките на ЕС;

Административен капацитет: способност да изпълняват задълженията, свързани с членството, включително и готовност за придържане към целта за политически, икономически и валутен съюз, популярно известен като Еврозона.

На Европейския съвет в Мадрид през декември 1995 г. беше въведено допълнително изискване - страните кандидати да създадат условия за интегрирането си в ЕС, чрез приспособяване на административните си структури. Това се отнасяше до способността на тези страни не само да приемат, но и да прилагат ефективно хармонизираното европейско законодателство чрез съответните административни и съдебни институции.

Посочените критерии бяха утвърдени като задължителни с договора от Амстердам през 1997 г. За да започнат преговори за присъединяване към ЕС, страните кандидати трябваше да отговарят на първия критерий. Тези критерии са валидни и сега за всяка срана кандидат.

Проф. Ангел Димитров, бивш наш посланик в Скопие, сега съпредседател на съвместната българо-македонска комисия по историческите и образователните въпроси, заяви наскоро пред Българското национално радио: „Проблемът, който стои малко в страни, но е важен, е икономическото състояние на страните кандидати за ЕС, защото техните граждани се вълнуват повече от този проблем. Вълнуват се от дохода, който получават, от това, което осигурява тяхното ежедневие“.

Изненадан съм, че и този интелигентен човек не познава същността на критериите от Копенхаген! Не е вярно, че икономическото състояние на страните кандидати и качеството на живота на техните граждани, „стои малко в страни“. Напротив, икономическите показатели, функционирането на пазарите, конкурентоспособността на икономиката, качеството на живота на хората, са в центъра на критериите от Копенхаген. Те са главното изискване за приемане в интеграционна общност като ЕС. Затова гражданите се вълнуват от доходите си , като членки на ЕС, а не от общи лозунги, за разлика от политиците. Тук става дума за интеграционна общност като Европейския съюз, а не за НАТО.

За да се оправдае отклонението от Копенхагенските критерии някои хора, предимно най-високопоставените политици, казваха, че за момента по-важни били политическите критерии, т.е., ограничаването на традиционното влияние на Русия в региона. Това може да е било вярно за момента, но с такова избързване, с пренебрегване на обективните икономически, социални и институционални потребности, се натрупваше конфликтно напрежение, което в средно и дългосрочен хоризонт създаде опасно вътрешно напрежение. То дестабилизира ЕС и ускорява неговото разпадане. Оказа се, че хората, които се грижеха субективно за разширяването и укрепването на ЕС, неволно допринасяха за неговото дестабилизиране и по-скорошно разпадане. Не виждате ли какво става в България и в други източноевропейски страни сега!

Ако проучим настоящото състояние на страните членки на ЕС и особено тези от Източна Европа, установяваме, че много от тях и сега, 10-15 години след присъединяването си, не отговарят на изброените по-горе Копенхагенски критерии и условия. Причините за това са в масовите нарушения на критериите, подмяната на икономическите, социалните и институционалните критерии със стратегически съображения за изтласкване на Русия от влиянието й в Източна Европа, а също и допусканите груби грешки от ръководителите на ЕС в управлението на интеграционната общност.

Широко разпространено е мнението, че Европейският съюз се грижи повече за интересите на световните корпорации, отколкото за 500-те милиона граждани на общността. На това се дължи загубата на влияние от традиционните партии, ръководили общността до сега – християндемократите и социалдемократите и засилването на крайно десните политически формации в много европейски държави. Това изостря все повече конфликтите на интереси между страните членки и вътре в тях, напускането на Великобритания, противоречивите резултати от функционирането на ЕС, настояванията за радикални спешни реформи и растящите опасения за неговото бъдеще.

На заседанието си в Солун на 19-20 юни 2003 г. Европейският съвет декларира решимостта си да подкрепи европейската перспектива на страните от Западните Балкани. Обещано им беше да станат неразделна част от ЕС, след като изпълнят критериите за присъединяване от Копенхаген и условията за стабилизиране и асоцииране.

През 2018 г. Европейската комисия прие стратегия за Западните Балкани. На 17 май 2018 г. в София се проведе среща на върха „ЕС-Западни Балкани“. На тази среща беше потвърдена подкрепата за европейската перспектива на Западните Балкани.

На 18 юни 2019 г. Съветът по общи въпроси прие заключения относно: политиката за разширяване на ЕС, която обхваща Черна гора, Сърбия и Турция и позиция за стабилизиране и асоцииране, която обхваща Северна Македония, Албания, Босна и Херцеговина и Косово. На 20 юни 2019 г. Европейският съвет одобри заключенията.

Напоследък се развихря кампанията за ускорено приемане на страните от Западните Балкани в ЕС, под претекста че са изпълнили изискванията на критериите от Копенхаген. Това обаче не е вярно. Те може да са изпълнили някои политически и военно-политически критерии, но то важи само за приемане в НАТО, а не в ЕС.

Натискът за бързо приемане в Европейския съюз и особено в НАТО, се прави по поръчка на правителството на САЩ и на някои западноевропейски страни, с цел да се изтласка Русия от традиционното си вековно влияние в страните от този регион. Стратегическите политически и военно-политически критерии отново надделяват над икономическите, социалните и институционалните критерии от Копенхаген. Хората биват дори заблуждавани, че приемането в НАТО е условие за присъединяване към ЕС. Това също не е вярно. Австрия, Швеция и Финландия не са в НАТО, но членуват отдавна в ЕС.

Повтаря се допуснатата от западноевропейските правителства грешка през първото десетилетие на този век, с масовото приемане на Източноевропейските страни в НАТО и в ЕС. Най-важната фабрична грешка с разширяването на ЕС на изток към неподготвени за присъединяване страни през миналите десетилетия, се повтаря и сега. С присъединяването тогава на групата слабо развити и неконкурентоспособни страни от Източна Европа, икономически еднородният ЕС беше превърнат произволно в механично обединение на богати и бедни, развити и слабо развити, конкурентоспособни и неконкурентоспособни страни. В неговите основи беше положена мощна дестабилизираща бомба. Той беше отслабен, зареден с вътрешни противоречия на интереси и конфликти между страните членки. Така ЕС е застрашен от саморазрушение в недалечното бъдеще, а не от някакъв външен заговор срещу него.

С евентуалното прибързано присъединяване на страните от Западните Балкани, към което ни тласкат сега, тази грешка ще се повтори във влошен вариант. Икономически разнородният Европейски съюз, с присъствието на по-слабо развити страни, като България, Румъния, Хърватска, Унгария, Литва, Латвия, Естония и други, наред с високо развитите западноевропейски икономики, ще стане още по-разнороден, по-нестабилен, зареден с още по-остри вътрешни противоречия, с още по-непримирими вътрешни конфликти между бедни и богати страни.

Новите кандидати за членство са по-изостанали от най-изостаналите настоящи членки на ЕС, като България, Румъния и други (виж таблицата). След евентуалното преждевременно приемане на най-изостаналите страни от Западните Балкани, ЕС ще се превърне в пародия на интеграционна общност. Други, по-изостанали от тях страни в Европа няма. Тази още по-разнородна смесица от бедни и богати страни ще засили процесите на разпад в ЕС, които вече са в ход.

На 18 октомври 2019 г. министър-председателят на Северна Македония Зоран Заев заяви: „Решението на Европейския съвет за отлагане на преговорите със Северна Македония за присъединяване към общността е историческа грешка... Направихме всичко, което се изискваше от нас и всичко, което беше по силите ни“.

Премиерът на Северна Македония и политиците, които разсъждават като него, не са разбрали същността на критериите от Копенхаген за присъединяване към Европейския съюз и ги смесват с критериите за присъединяване към военно-политически съюз като НАТО. Действителна груба грешка би било приемането на неподготвени кандидати. Тази грешка би била още по-груба, защото, първо, не са извлечени поуки от приемането на неподготвените източноевропейски страни през 2004, 2007 и 2010 година и второ, сегашните кандидати от Западните Балкани са още по-слабо подготвени, отколкото техните предшественици, като България, Румъния и другите от Източна Европа. Виж таблицата.

Огорчен от неблагоприятното решение на Европейския съвет за отлагане на преговорите за присъединяване на Северна Македония, на 20 октомври премиерът на Северна Македония обяви решението за провеждане на предсрочни парламентарни избори. Аз не разбирам смисъла от такива избори. Присъединяването на Северна Македония към ЕС, когато изпълни критериите от Копенхаген, по принцип не се оспорва от никого. Никой не забранява на Северна Македония да се готви за тази цел. Това беше подкрепено и от Президента на Франция Макрон. То обаче не се решава с парламентарни избори, а с форсирана подготовка и пълна мобилизация на националната енергия за изпълнение на критериите от Копенхаген.

Достойно за съжаление е, че правителството на България се гордее с активната си роля в създаването на илюзии за бързо присъединяване на Балканските страни към ЕС чрез събирането на останките от най-слабо развити европейски страни, с чието членство в ЕС засега никой не иска да си губи времето. Изглежда че Бойко Борисов и неговите съветници трябва тепърва да разберат какви са критериите за присъединяване към ЕС, за да не подвеждат колегите си от Западните Балкани.

Френският президент и правителствата на другите западноевропейски страни, отказали подкрепа за започване на преговори за присъединяване сега, освен че виждат липсата на готовност на тези страни и са достатъчно откровени да го обявят публично, добавиха и още един силен аргумент – предстоящите големи реформи в ЕС. Те твърдят, че докато не въведем ред в собствения си дом, с предстоящите радикални реформи, не е време да добавяме допълнителен хаос, бедност, престъпност и корупция, с приемането на най-изостаналите европейски страни от Западните Балкани. Нашето правителство се залови с тази неблагодарна дейност. Преди 12 години ни приеха в ЕС „с клизма“. Сега искаме да приложим този метод за приемането на Западните Балкани. Виж таблицата.

 

БВП на човек от населението в ЕС за 2018 г.

 

Страни и региони % от средното в ЕС-28

 

ЕС-28 100,0

Еврозона 106,0

Люксенбург 254,0

Ирландия 187,0

Холандия 129,0

Австрия 127,0

Дания 126,0

Германия 123,0

Швеция 121,0

Белгия 115,0

Финландия 110,0

Франция104,0

Великобритания 104,0

Малта 98,0

Италия 95,0

Ипания 91,0

Чехия 90,0

Кипър 87,0

Словения 87,0

Естония 81,0

Литва 81,0

Словакия 78,0

Португалия 76,0

Полша 71,0

Латвия 70,0

Унгария 70,0

Гърция 68,0

Румъния 64,0

Хърватска63,0

България 50,0

 

Други европейски страни

 

Швейцария 157,0

Норвегия 150,0

Исландия 133,0

 

Страни кандидати

 

Турция 65,0

Черна Гора 47,0

Сърбия 40,0

Северна Македония 38,0

Албания 31,0

Босна и херцеговина 31,0 Косово

?

Източник: Сайт на Европейската комисия

 

Подобни таблици могат да се представят и по други икономически, социални, институционални, здравословни, научни, образователни, демографски, екологични и други показатели. Те ще потвърдят същото, което ни показва настоящата таблица. И ще подкрепят с повече конкретика тоталната изостаналост на Балканските страни. Като изключим Турция, страните от Западните Балкани заемат последните места във всички европейски класации за позитивно развитие и първите места по негативните показатели. За смекчаването на тяхната изостаналост ще са нужни много десетилетия.

Някой може да каже, че през следващите години ще се вземат мерки за ускоряване на догонващото развитие на най-изостаналите в Европа Балкански страни. За повишаване на тяхната конкурентоспособност. За ограничаване на вътрешните им противоречия и конфликти. ЕС може и трябва да помага на тези страни, като подбере най-подходящите за това методи. Членството в общността едва ли е между най-ефикасните методи. По-скоро обратното.

Досегашното развитие на ЕС и на нашата страна, а и особено тежкото положение в страните от Западните Балкани, с известни изключения за Сърбия, показва че догонващото им развитие като член на общността е изключително сложна задача. Защото догонващото икономическо развитие не винаги е възможно.

Силово разширеният ЕС ще стане още по-уязвим, с още по-противоречиви интереси между страните членки и с още по-несигурно бъдеще. Под натиска на конкуренцията на общия вътрешен пазар ще се умножат фалитите на предприятия в новоприетите държави, ще се увеличи безработицата, ще нарастне бедността, ще се изостри доходното разслоение, ще се засили емиграцията на квалифицирани и млади хора. Ще се увеличи демографското им ограбване. Ще се дестабилизира както Балканският регион, заедно с България, така и целият ЕС. В тези Балкански страни ще се повтори в още по-драматична форма това, което се случи и продължава да се случва в България, Румъния и други източноевропейски страни през последните 30 години.

Изложените до тук аргументи ми дават основание още сега да заключа, че преждевременното присъединяване на страните от Западните Балкани ще бъде нистина историческа политическа и икономическа грешка. Това не е в интереса на страните от този регион. То ще вреди и на дългосрочните интереси на ЕС като цяло.

Макар че съм впечатлен от икономическото развитие на Турция през последните десетилетия, по всяка вероятност, въпреки нейните 65% БВП на човек от населението, спрямо средното в ЕС, тя няма шансове за присъединяване към ЕС по много причини, след като е оставена да чака вече 60 години. Политическата и стопанската история на Сърбия, с нейните 40% БВП на човек от населението от средното в ЕС, се оказа много сложна и противоречива през последните 30-40 години. Бъдещето й се усложнява и от конфликта с Косово.

Северна Македония има едва 38% БВП на човек от населението, от средното в общността. Албания и Босна и Херцеговина имат едва по 31% БВП на човек, т.е. почти два пъти по-малко от нас. Косово е още по-зле и Европейската комисия дори не публикува данни за това формирование. Трудно ми е да разсъждавам за бъдещото икономическо развитие на тези Балкански страни, като го сравнявам с нашия трагичен опит, при значително по-добри стартови позиции и по-благоприятно развитие от тяхното.

Присъединяването на България, Румъния и други слабо развити страни към ЕС беше много труден процес с противоречиви резултати. Преждевременното форсирано присъединяване на още по-изостаналите Балкански страни ще бъде още по-сложен и по-противоречив процес, с още по-съмнителни резултати! Нека не бързаме да се радваме на такова форсирано присъединяване с неясни резултати.

 

 

 

 

Прочетена 218 пъти

Станете почитател на Класа