Все повече страни предприемат все по-драстични мерки за ограничаване разпространението на коронавируса. Действията са невиждани от поколения европейци и ситуацията започва да наподобява военновременна обстановка. Правителствата постепенно разбират, че поне до един момент ефективността на мерките е правопропорционална на тяхната строгост въпреки икономическата и финансовата цена.

А тази цена вероятно ще бъде драматично висока и далеч надхвърляща онова, което наблюдавахме след 2008 -2009 г. Бегла ориентация за ефектите дори само от началото на настъпващата криза ни дават новоизлезлите икономически данни от Китай за януари и февруари т.г.-13,5% спад в индустриалното производство, рекорден резултат, 12 пъти по-голям спад в инвестициите от прогнозите, 20,5% срив продажбите на дребно и невиждана безработица от 6,2%. Прибавим ли това към вече натрупаните в последните години дисбаланси и забавянето на икономиката в части от света като еврозоната още преди пандемията, ситуацията започва да изглежда особено сериозна.

Двойкаджиите на еврозоната

Настъпващата криза ще удари най-силно фискално най-слабите страни. Предстои от една страна спад на данъчните постъпления, вследствие забавящата се икономическа активност, а от друга - натиск за все по-големи публични разходи, свързани с различни схеми за подкрепа, компенсации или стимулиране. Тази комбинация от предстоящи процеси ще е един истински „фискален коктейл Молотов“.

В еврозоната има много фискално слаби, до неустойчивост, страни. Което не е изненадващо предвид слабата финансова дисциплина, която самата конструкция и политиките в еврозоната насърчават. От една страна, там доминира т.нар. морален риск, свързан с очакването че някой извън твоята държава ще те подкрепя (както например ЕЦБ чрез разхлабената си парична политика, която дори тези дни се фокусира все повече именно към покупки на дългови инструменти, т.е. насърчаване вместо намаляване на задлъжнялостта в еврозоната). От друга страна, в еврозоната дори съществуващите на книга фискални правила не се спазват и не се прилагат строго.

Ето защо днес в еврозоната имаме големи и малки държави - „фискални двойкаджии“. Италия, Испания, Гърция, Франция,Белгия…  списъкът е дълъг. Общото е неизпълнението на задълженията по т.нар. Маастрихстки критерии, които поне на хартия представляват ключов елемент от стабилността на валутния съюз.

Кой ще спасява фалирали държави в еврозоната?

Подобна ситуция ни води до съвсем реалистичния извод, че ще се наложи спасяване на такива държави. Възниква следващ въпрос – чрез какъв механизъм еврозоната ще може да извърши предстоящи спасителни операции за държави-свои членки?

Единственото и най-доброто в тази посока, което ръководителите на еврозоната измислиха в резултат на кризите, които раздираха еврозоната през втората половина от нейното кратко съществуване, бе създаването на Единния стабилизационен механизъм (European Stability Mechanism, ESM).

Тези дни много се коментира дали и как този „спасителен“ механизъм може да бъде използван за страни, пострадали от пандемията с новия коронавирус. За съжаление един трезв поглед към ESM е достатъчен, за да попари всеки порив на оптимизъм.

ESM е фонд с капитал около 705 млрд. евро. Дали това е достатъчно за да бъдат спасени страни като Италия, Гърция, Испания, Португалия,Белгия, Кипър и Франция, имайки предвид дори само размера на публичните им задължения. По последни данни на Евростат от третото тримесечие на 2019 г., комбинираният им дълг е 7 150 млрд. евро, т.е. близо 7,2 трилиона евро само за тези 7 държави.За отделните страни като част от техния БВП това е 137% за Италия, 121% за Португалия, 98% за Испания,  101% за Франция, 99% за Кипър, 102% за Белгия и 178% за Гърция.

Данните за капитала на ESM са публични. Всеки може да направи следните сметки, които ясно показват, че парите от ESM ще бъдат крайно недостатъчни.

Първо, от тези 705 млрд евро реално са внесени едва около 80 млрд. евро, което е само около 11%. Останалите са записани, но неизплатени от различните държави-членки на еврозоната, които са и акционери в ESM.

Второ, размерите на тези незаписани задължения за внасяне на капитал варират според, най-общо казано, големината на икономиките на тези страни. Например една Италия следва да довнесе в капитала на ESM около 111 млрд. евро. Испания – 74 млрд. евро. Франция – 126 млрд. евро. Белгия – 22 млрд. евро. Гърция – 17 млрд. евро. Португалия – 16 млрд. евро. Кипър -  1 млрд. евро.

Сумата от дължимите от тези фискално провалени държави в еврозоната (с дългове над 100% от БВП) е около 367 млрд. евро. Това е близо 60% от дължимия и още невнесен капитал в ESM!

Какво излиза? Че днес ESM разполага с едва около 80 млрд. евро капитал, а едва около 40% от останалия, подлежащ на внасяне капитал, би дошъл от страни, за които с по-голяма увереност може да се каже, че са фискално стабилни. Т.е. става дума за 80 млрд.евро плюс едни около 260 млрд. евро, т.е. реалистично можем да кажем, че широко рекламираният антикризисен механизъм на еврозоната разполага теоретично с едва около 340 млрд. евро. Сравнено със 7,2 трилиона дългове само на тези най-фискално крехки дървави, ситуацията не особено розова.

Тук дори не коментираме сложните процедури и политическите спънки в отделни държави, които трябва да бъдат преодолени, за да стигнат някакви пари от ESM до Италия, Испания, Франция. Да си представим какви ще са сътресенията на германската политическа сцена, когато парите на на немските данъкоплатци заминат да покриват над 2 трилиона евро италиански дълг.

Всички тези сметки са със записания дълг преди разразилата се криза, т.е. механизмът не работи със ситуацията в мирно време, камо ли днес. При едно по-сериозно развитие на икономическата, а оттам и фискалната криза в изброените страни, фалитите на държави предстоят. Гърция беше малка и парите за нея стигаха. Предстои огромно изпитание за целостта на еврозоната.

България в еврозоната?

Щяхме ли да сме по-добре вътре във валутния съюз е въпрос, който се задава от началото на 2020 г.Да сравним на фона на всичко дотук как би се отразило членство в еврозоната на България в ситуация, когато там една след друга големи и малки държави фалират. Моментът е удобен за една такава симулация.

Приемайки еврото, всяка страна трябва да стане и акционер в ESM. По формулата за участие в капитала на ESM, по която е разпределен капитала (внесен и дължим) на всяка страна, една груба сметка показва, че от България се очаква да прехвърли там над 10 млрд. лева или близо 10% от размера на БВП на страната.Тези пари са огромни на фона на нашата икономика. Но, както се вижда от горните сметки, ще потънат моментално в пясъка на безнадеждно задлъжнелите други държави в еврозоната.

Имайки предвид нашата фискална стабилност и добрите ни макроикономически показатели, сравнени с проблемните държави от еврозоната,  вижаме как нашето участие ще е нещо като спасителен механизъм…за спасителния механизъм. Разбира се, напълно недостатъчен, за да има особено значение, но както всичко останало в еврозоната политиката излиза на преден план, докато числата и реалността стоят на заден. Не ние ще получаваме помощ, а заради правилното си поведение в спокойните години и поддържането на стабилни финанси, ще трябва да субсидираме живялите на кредит страни.

Илюзии или разум

Философските принципи, върху които съществува еврото, са два  - морален риск и взаимна безотговорност. През първото си десетилетие еврото бе подкрепяно от оптимизъм, който последвалите изпитания показаха, че е бил твърде наивен. След 2008 г. – 2009 г. и поредицата от кризи еврото бе крепено от разюздана парична политика, която допълнително насърчаваше политическата и икономическата безотговорност в много страни от еврозоната.

Днес навлизаме в нова фаза на кризи в еврозоната. Виждаме шока от коронавируса и става все по-нелепо някой да продължава да вярва, че животът му ще се подобри от продължаващото прилагане на колективната безотговорност.

Обратно, днес е моментът всеки от нас да погледне към себе си, да възприеме дисциплинирано поведение и да поеме отговорност. Едно и също важи и при медицинската, и при икономическата помощ – ако сам не си силен и здрав, няма как да помагаш на другите.

Посрещайки настоящата кризисна ситуация, България има изключително благоприятни изходни условия, от финансово-икономическа гледна точка. Първо, фиксиран курс, който валутният ни борд може да поддържа практически безкрайно. Второ, нисък правителствен дълг, който ни позволява максимална гъвкавост (ситуацията е коренно различна в много страни в еврозоната).

Гледайки настъпващите фискални катаклизми в еврозоната, разбираме немощта на съществуващите уж „спасителни“ механизми там (като ESM). Затова единственият разумен подход е да спрем да мечтаем за умиращия свят на еврото и свързаната с него колективна безотговорност.

Нека да запазим икономическия си суверенитет и дисциплинирано да се захванем за работа!

Стоян Панчев е завършил Софийски университет и University of London. Работил е в Institute of Economic Affairs, London и Института за пазарна икономика, София. Председател на Българско либертарианско общество. Съ-основател на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Екип на Investor.bg , редактор Евгения Маринова