Кадиев - самотният бегач към нищото

Кадиев - самотният бегач към нищото
  • Автор:  Евгени Колев
  • Дата:  
    15.09.2015
  • Сподели:

Изгубени са онези битки, които не са водени, каза наскоро Алексис Ципрас. Дали Георги Кадиев прие това прозрение като личен манифест? И стъпи на пътеката на своята персонална война. С всички - онзиденшни съратници и вчерашни противници...

Да свиква тогава с мисълта за поражение. В битката на два-три-пет фронта, в която се впусна, победата е невъзможна, достойната загуба - немислима. А на падналите в партийни боричкания за загубени каузи, звание „герой" политпосмъртно не се присвоява.

Дългогодишен галеник на „Позитано" 20, едно от харесваните лица в партията, зам.-министър в министерството на вечно липсващите пари (МФ, б.р.), червен общинар със завиден стаж в община - ту синя, ту свободно-демократична, ту еполетно-герберово-златна, депутат, Кадиев трябва да е наясно, че срещу ръжен (разбирай: Политбюро) не се рита. И не защото Миков е Сталин, а на „Позитано" се е върнала 1937-а. Далеч по-тривиално е.

Партийната опозиция е симпатична на червения електорат само докато е вътрешнопартийна. Когато от критик с партиен билет се превърне във външен враг - свършено е с нея.

Татяна Дончева бе любимец на левите народни маси, на избори в София дишаше във врата на самия Борисов, а днес се бои да се изправи лично срещу поизхабената му сянка Фандъкова. Само защото реши да си поиграе на 21.

Александър Томов бе ръкоположен от нищото за вицепремиер, но когато в съзнанието му хвръкнаха лидерски бели лястовички, отиде в девета глуха като ликвидатор на Кремиковци и ЦСКА.

Изключително почтеният, умерен, ерудиран професионалист Николай Камов слезе от сцената точно когато в политиката най-много имаше нужда от почтеност. Защото изостави партията. Или тя него.

Та и президентът Първанов, в когото се кълняха социалисти на възраст от съратници на Дядото до новите комсомолци, бе зачеркнат не когато опита вътрешнопартиен преврат, а когато засрича политическата азбука от А Бе Ве. И други.

Те не си взеха поука от това, какви ги върши Янаки Стоилов. Игра си на опозиционност, на крила, движения, обединения, но твърдо не напусна кораба. Дори когато потъването изглеждаше неизбежно. Бе опозиция, но не се превърна във враг. Не пожела да стъпи на капитанския мостик, но накара капитаните да разберат, че без него не може. С една дума - незаобиколим фактор със завоювано право на собствено мнение, което се зачита. Без острия език на Дончева, без интелектуалността на Камов, без биографията на Първанов. Талантлив ученик на гениален учител.

А Кадиев (само)уверено стъпи на старт-финалната права на последния маратон. Ще тича по минно поле. Чужд сред чужди, още по-чужд сред свои. Своите му пеят „Бяхме най-близки, затуй отсега нататък ще сме най-чужди в света...". Чуждите - „За тебе хората говорят...": той инкасира доста негативи в отношенията със „статуквото". Е, ще му се радват - кой каквото ще да казва, работи в тяхна полза. В самотната си война може да разчита единствено на подкрепа на нещо, върху което виси етикета „бивш от БСП".

Поредно политическо харакири с предизвестен, отложен до преброяването на гласовете, край. Защото каквото и да вижда Кадиев, щом се погледне в огледалото, нито една от избраните за пред хората в кампанията роли не му отива. Избива фалш.

Той не е борец със статуквото в управлението на София. Подобно твърдение най-малкото не почива на стенографски протоколи. А „Москва на сълзи не вярва" - на протоколи вярва. Като изключим няколко акции, наподобяващи пърформанс, а не реална политическа схватка, общинарят Кадиев по никакъв начин не навреди на въпросното статукво. Като зам. финансов министър - също.

Кадиев далеч не е опозицията на ръководството на БСП, какъвто се мъчи да се изкара. Той е част от онзи кръг, който в една или друга степен осребри партийното си членство по най-изгодния курс за деня. В атаките срещу върхушката на „Позитано" 20 Кадиев използва остарелия шаблон на ренегати по-ранна реколта. И всъщност не артикулира нищо, което хората в тази партия не знаят, не говорят на маса, не казват при среща в очите на лидерите. Но поради вътрешното убеждение - каквито и да са, наши са, по никакъв начин не волеизявяват на избори като протестен вот. Най-малко в полза на отцепници.

Изтъркана фраза е, че десетка без единица е нула. БСП е партия, изградена от единици. Те задават ритъма на столетницата, рисуват политическия ù портрет, налагат политиките ù. Но никому не бива простено, ако забрави, че на избори гласуват хилядите „нули". И тяхното доверие, техните симпатии и антипатии могат да поставят пред всяка единица отрицателен знак. И да я изпратят в паноптикума на политическите призраци.

Кадиев ще изгори, но няма да свети. Не можем да очакваме от него градивна кампания: когато играеш сам сред вълци, започваш да виеш като вълк. Ще напада Статуквото както може, а Статуквото ще му го връща, както си знае.

До безкрайно отвращение на избирателя.

 

http://news.ibox.bg

Станете почитател на Класа