Криви сметки

Криви сметки
  • Автор:  Светлана Михова, в. "Дума"
  • Дата:  
    23.10.2015
  • Сподели:

Путин пак извъртя номер. Тайно доведе Башар Асад в Москва. Поговориха, вечеряха и го върна обратно в Дамаск. Чак тогава съобщи на смаяните уши на света за среднощната акция. Отново я бяха проспали – и всевиждащото око на ЦРУ, и мощното турско разузнаване МИТ. Изтърваха го и Бойковите служби, които се претрепват да вардят небето от руски самолети.

Медиите се впуснаха да гадаят откъде е минал аеропланът на Асад. Едни допуснаха, че е прелетял над Ирак, чието небе се стопанисва от зорките американски летци. Не е трудно да си представим какъв шум щеше да се вдигне, ако го бяха уловили. А ако бяха разбрали, че в него се вози "злодеят" Асад? Значи не бяха засекли нито предварителните телефонни разговори, нито самолета. Къде са блели всички щатски служби? Ами ако полетът все пак е прекосил нашето девствено въздушно пространство? Не е ли това основание протестърите и разни други будуващи граждани пак да дадат Бойко на всемогъщия прокурор, а той да има повод да му отвърне с поредната пиар акция. Не е ли крайно време да се събуди и американската гражданска съвест и да поиска обяснение за провалите на своите топ агенти? Проиграха Крим, изтърваха началото на руските авиоудари, ракетите "Калибър" им паднаха като гръм от ясно небе, накрая кремълската вечеря на Асад им заседна като кост в гърлото. Това, ако питате протестърите и ако в главите им се намират следи от логика, е чиста проба диверсия срещу световната демокрация.

Среднощното московско похождение на Асад така слиса цялата прогресивна евроатлантическа общност, че иначе приказливите говорители на Белия дом и Държавния департамент за цял ден си глътнаха езиците. Едва на другия ден проговориха, и то в пълен дисонанс. Заместникът на прессекретаря на Държавния департамент Ерик Шулц явно не бе успял да рестартира управляващото го устройство и по навик смъмри Москва. "Приемът, оказан на Башар Асад в Москва, противоречи на заявените от руснаците цели за осигуряване условия за политическо уреждане на кризата", осъди той тайната вечеря. Човекът знае, че в САЩ под "политическо уреждане" не трябва да се разбират някакви там преговори, а преврат, или в най-добрия и ефикасен случай – бомби и физическо унищожение на "загубилия легитимност" лидер. В това време неговият бос, баш говорителят на Държавния департамент Джон Кирби – очевидно с по-пресни инструкции от Белия дом, каза, че визитата на Асад не била изненада и САЩ не виждат в нея никакво противоречие.

Докато по върховете на ведомствата се суетяха какво да приказват, прогресивните медии дадоха полет на фантазията. Версиите за целта на сирийското гостуване бяха една от друга по-фантасмагорични. Преобладаваха три. Според първата, която изразява най-горещите желания на Обамовата суперкоалиция и поради това най-малко вероятна, Путин е привикал Асад, за да го увещава да сдаде властта. Авторите на другата – по-песимистичната от гледна точка на САЩ, твърдят обратното: позицията на Кремъл се втвърдява и дамаскинът е получил инструкция как да не изпуска властта. Третата група гадатели разглеждаха военните карти и чертаеха вероятните планове, които Путин и Асад може да са обсъждали.

Истината всъщност не е по средата, а обединява всички вероятни версии. Единствената, която в никакъв случай не е била обсъждана, е бързата оставка на сирийския лидер, за която припират на Запад. За това, че са били обсъждани военни теми е ясно от състава на двете делегации. За сирийската само се чу, че е многобройна, но в изтеклите по мрежата кадри не се видя никой друг, освен Асад и преводачът му. От руска страна обаче се видяха почти всички членове на Съвета за сигурност към президента, тоест лидерите на силовите ведомства. Когато този факт се съпостави с ежедневната военна сводка, която медиите в демократичния свят спестяват на гражданското общество, става ясно, че руската въздушна кампания и офанзивата на сирийската армия имат успех. Има обаче и други любопитни подробности – че за комшията Ердоган, станал напоследък пръв авер на нашата държавна глава и на премиера ни, настъпват трудни дни. Все повече излизат наяве факти за подкрепата, която Ердоган оказва на различни ислямистки групировки в Сирия, притиснати сега към южната му граница, за сръднята му с Обама, който подкрепя кюрдите, за недоволството сред турския политически и военен елит и всичко това в навечерието на съдбоносните за него избори след седмица.

Никой няма да се чувства добре, когато ортакът му има такова гайле. Затова и каналите на Бойко ни спестяват лошите новини. Траят си и за неловкото дередже на Вашингтон в Ирак. Правителството в Багдад, отглеждано толкова години, по което пръснаха толкова средства, и то дори иска да вика на помощ Русия. Кой нормален евродемократ ще тръгне да съобщава на гражданството подобни демобилизиращи новини? Как да му кажеш, че сметките са излезли криви?

 

Автор: Светлана Михова, в. "Дума"

Станете почитател на Класа