Препятствия пред газовите амбиции на Туркменистан

Препятствия пред газовите амбиции на Туркменистан
  • Автор:  Антон Ломов Крис Рикълтън Франс прес
  • Дата:  
    01.12.2015
  • Сподели:

Позлатените куполи на президентския дворец подсказват, че
Туркменистан има значителни газови ресурси. Само че световните
амбиции на тази малка централноазиатска страна трудно се
конкретизират на енергиен пазар, който е обзет от силни
сътресения.

По запаси от газ на човек от населението единствено Катар
изпреварва тази бивша съветска република с население 5 милиона
души, на която само преди няколко години някои гледаха като на
липсващия елемент от енергийния пъзел от Брюксел до Делхи.

Само че реалността на пазара поля със студен душ
най-ентусиазираните надежди на фона на развитието на
технологиите, които позволиха появата на нови действащи играчи,
развитието на втечнения природен газ и от една година - срива на
котировките на петрола и съответно на синьото гориво.

Засега само Китай мести напред пионките си в Туркменистан:
китайската компания CNPC внася над 30 милиарда кубични метра газ
годишно по газопровода, минаващ през Казахстан и Узбекистан от
2009 година.

В миналото основен клиент, сега Русия постепенно намали
доставките си до толкова ниско равнище, колкото да се каже, че
изобщо купува някакви обеми, оставяйки цялата икономика на
страната на благоволението на китайското търсене.

"Докато Китай продължава да увеличава вноса си, и
туркменистанското правителство ще продължи да си купува мраморни
дворци", коментира Андрю Неф, анализатор от IHS Energy.

Днес амбициите на Туркменистан минават през два мегапроекта
за газопроводи, чийто обединен капацитет е 60 милиарда кубични
метра годишно: Транскаспийският газопровод, оценяван на 5
милиарда долар по посока на Южна Европа, и TAPI (от съкращенията
на английски на Туркменистан - Афганистан - Пакистан - Индия),
оценяван на 10 милиарда долара, чиято цел е да свърже Централна
Азия с твърде апетитния индийския подконтинент.

И в двата случая тези проекти са изправени пред острата
конкуренция на Русия, а вече и на Иран, който дава сигнали за
завръщане в световната игра. В очевидния си стремеж да съживи
TAPI, Туркменистан неотдавна постави начело на проекта газовата
си компания.

Газ, но на каква цена?

На годишна конференция, на която се събраха през ноември
международни инвеститори в Ашхабад, министърът на петрола и газа
Мухаметнур Халилов защитаваше репутацията на страната си като
"надежден, стабилен и отговорен партньор".

"Европа ще продължи да се нуждае от газ в бъдеще", настоя
бившият британски министър на енергетиката Чарлз Хендри, който
днес е президент на консултантската компания Eurasia Partners.

"Колкото повече пътища за снабдяване имаме, толкова по-добре ще
бъде за нас", заяви той пред АФП в кулоарите на конференцията.
По-скептично настроен, Лоран Русекас, анализатор от
компанията Veracity Worldwide, припомня, че "политическата воля
не е достатъчна, за да доведе до успешен край проекти на
стойност няколко милиарда долара" и се пита за окончателната
цена на газа, щом се отчетат разходите за транспортирането и
строителството.

Още сега може да каже, че изобилието на предлагането на
световния пазар и спадът на цените, който го съпътства, струват
скъпо на Туркменистан, за който въглеводородите са 80% от износа
и освен това трябва да върне на CNPC отпуснатите кредити за
изграждането на газопровода към Китай.

Икономиката на Туркменистан се забавя и централната банка бе
принудена да девалвира националната валута, маната, с 20% тази
година по подобие на стореното от редица други бивши съветски
републики, подложени на силен натиск заради икономическата криза
в Русия.

Засега приходите от газа позволяват на страната да се
задържа на повърхността, но времето е преброено.
На газовата конференция заместник-помощник държавният
секретар на САЩ за Централна Азия Даниъл Розенблум каза, че не
само световното производство на втечнен природен газ се
увеличава, но и Иран, който разполага с огромни газови запаси,
би могъл да излезе на пазара при вдигане на санкциите по силата
на споразумението по ядрената програма на Техеран, подписано
през лятото.

"Днес има много повече страни производителки на картата,
отколкото преди 20 години, 10 или дори пет години", констатира
Розенблум. "Световният пазар на енергийни ресурси се променя и
вратите пред някои проекти започват да се затварят", заключи
той.

БТА

Прочетена 3038 пъти

Станете почитател на Класа