Сега се обвинявам, че не помислих повече и не опитах да потърся друго решение – може би го имаше. Това заяви пред bTV вчера учителката по български език Поля Даскалова, която на 15 март тази година обра 20 хил. лева от банка в Плевен. През ноември учителката бе осъдена на година и половина затвор условно с три години изпитателен срок.
Веднага след разкриването на Даскалова, тя негласно бе обявена за симпатичния банков обирджия, за отрудена съпруга и майка, която е извършила престъплението само заради тежкия си живот. И може би е така – учителката от малкото градче Славяново наистина не се вмества в профила на зловещия и безскрупулен престъпник от филмите. Пред Темида обаче всички са равни.
Малко хора също така си дават сметка, че повечето престъпници също имат своя „човешки облик“ и за своите близки не са нищо друго, освен добри приятели или роднини. Случаят с Поля Даскалова – симпатичната престъпница с „човешко лице“, е и още едно доказателство, че все още сме далеч от т. нар. гражданско общество. Защото в затворите у нас е пълно с осъдени, които изтърпяват тежки присъди за далеч по-леки престъпления от това на Даскалова. Пълно е с осъдени, които също са поели по пътя на престъплението заради несгодите на живота. Обратното също важи – навсякъде около нас има хора с материални затруднения, които никога и при никакви обстоятелства не биха откраднали. Затова и случаят „Поля Даскалова“ поставя на дневен ред два изключително важни въпроса – колко справедлива е Темида и доколко обществото ни е жертва на собствените си лицемерия и заблуди.