Изоставянето на бебета и малки деца до 3 години в домове у нас ще се забрани от 2013 година. Това предвижда новият Закон за детето, който се очаква да бъде готов и внесен в парламента до края на годината. Според авторите, лансирали концепцията, това ще осигури не само закрила на детето, но и регулиране на правата му. Значи, майката ще бъде съдебно преследвана, ако си подхвърли бебето в кофата за боклук! А веднъж попаднало там, то няма да бъде занесено в най-близкия социален дом, а ще се даде на приемно семейство!
Твърде хубаво, за да е истина! Защото неграмотните ромки, които раждат по десетина и повече деца и ги подхвърлят в контейнерите, едва ли ще прочетат закона! Още по-малко пък ще го разберат и ще се съобразят с него. А приемните семейства, които в момента са на мода у нас, едва ли ще нараснат толкова много, че да приютят с готовност всяко подхвърлено пеленаче. Идеите си остават идеи, реалността обаче е съвсем друга. По официални данни у нас всяка година се изоставят около 2000 бебета, които директно отиват в социалните домове. Значи, според новия закон, за тях ще трябват около 2000 приемни семейства! Само че в родината ни засега приемните семейства са някъде около 500 – 600! Нарочно не се говори и за многобройните провали на така нареченото приемно родителство, което за мнозина се превръща единствено в механизъм за доставка на доходи. Непрекъснато вървят реклами за набиране на мераклии за приемни родители. И въпреки това мераклиите са малко. Как ще ги докараме тогава до 2000 за всяка следваща година?! Много просто – няма да ги докараме! А децата, вместо да бъдат спасявани в социалните домове – за повечето от тях това наистина е въпрос на физическо оцеляване – просто ще си мрат в контейнерите!
Добрите намерения, залегнали в закона, са и твърде опасен капан за изконната и типично българска мярка за закрила, която е популярна и прилагана у нас от векове – осиновяването. Предвижда се, че изоставените от майките си бебета ще бъдат давани на приемни семейства, а ако след три години майките пак не си ги искат, ще се дават за осиновяване. Така на практика българинът ще бъде лишен от правото да осинови пеленаче! А това е най-щастливото сродяване – вземаш детето почти от родилния дом и си го отнасяш у дома. То нищо не помни, а родителите осиновители го смятат за повече от свое! В недалечното минало самотни и бедни майки нарочно са оставяли бебетата си пред вратите на бездетни семейства, които са ги приемали като дар от съдбата. Дошло е време законотворците да признаят, че животът понякога е по-силен и по-мъдър от всеки закон, роден от бюрократичните дискусии на чиновниците!
Крайно време е и системата за социална защита у нас да започне да реагира адекватно на проблема за изоставените деца. За всички е от ясно по-ясно – броят им ще намалее, когато жизненото равнище на българското население се повиши, когато жените от малцинствата осъзнаят отговорността да бъдеш майка, когато престанат да се раждат нежелани деца. Това за съжаление не може да стане с магическа пръчица. И докато още не се е случило, трябва да се погрижим адекватно за онези нещастници, чийто живот започва в контейнера за смет.