Новината от конгреса на БСП, който се проведе в събота, е, че левицата протяга ръка към всички партии, включително и към десницата, за да се обединят в усилията си срещу правителството на ГЕРБ.
Идеята за широк опозиционен фронт срещу кабинета обаче изглежда като съшита с бели конци. БСП и традиционната десница в лицето на Синята коалиция имат толкова сериозни различия помежду си, че да се говори за „ляво-дясно обединение“ срещу премиера Бойко Борисов е несериозно. Още повече че на парламентарните избори преди 2 години именно левицата плати за политическата кампания „Гласуваш за Борисов, получаваш Костов“. И нито премиерът Бойко Борисов, нито Иван Костов, нито пък редовите симпатизанти на БСП са забравили това. Но не и ръководството на столетницата, което очевидно се е разболяло от къса политическа памет.
Вярно е, че в политиката няма вечни приятели и вечни врагове, а вечни интереси. Но дори и тази формула не оправдава странните завои на някои кръгове в БСП. Защото елементарната политическа аритметика показва, че шансът вотът на недоверие срещу кабинета да мине, е нереален. Затова в левицата по-добре да се съсредоточат за по-добрата си организация като опозиция и върху туширане на вътрешните си напрежения, вместо да измислят ходове като този да подават ръка там, където няма кой да я поеме. Подобни изхвърляния в публичното пространство трудно могат да бъдат обяснени, освен ако не са плод на пиарски съвети за концентриране на вниманието върху „Позитано“ 20.