Дилър, хванат с половин цигара марихуана, получи сериозна присъда от Специализирания наказателен съд вчера. Въпросът тук обаче не е каква е присъдата – със сигурност по нея е спазена и последната буква на закона. Въпросът е защо изобщо спецсъдът се занимава с подобен род престъпления. Дребните наркоразпространители могат успешно да бъдат съдени и в „обикновените“ ни окръжни съдилища.
Вчерашната присъда само доказва, че не е много ясно с какви дела ще се занимава тази съдебна институция, която без съмнение бе създадена с политическо решение. И може би дори – с политически натиск. Специализираният съд например разполага с модерни зали, отличен като условия арест и, общо взето, „сграда със светло бъдеще“, както се изрази наскоро премиерът Бойко Борисов. За съжаление обаче този съд няма ясни правила за работата си, които да отговорят конкретно защо в името му стои претенциозното определение „специализиран“.
Испанският спецсъд например, който ни бе даван като пример, гледа дела, свързани с тероризъм. У нас за щастие подобни проблеми нямаме. А ако спецсъдът ще гледа дела срещу дребни наркопласьори само защото те са му прехвърлени от някое претоварено окръжно съдилище, то това си е специален гаф.
Впрочем само преди броени дни същият съд постанови присъда срещу имотни измамници от Пловдив. Тогава те сключиха споразумение с прокуратурата и получиха ниски, повечето от тях условни присъди. А това пък показва, че спецсъдът не може да се отърве и от вратичките в Темида, благодарение на които престъпниците се разминават с леки присъди. Може ли някой да каже с какво всъщност се занимава спецсъдът?