Днес ще се срещнем след 10 години

Днес ще се срещнем след 10 години
  • Автор:  Драго Симеонов Webcafe
  • Дата:  
    20.01.2019
  • Сподели:

Много кофти трик ни погодиха, приятели, с тоя #10YearChallenge. И ние, противно на природата си, се вързахме. Обикновено може да подушим евтините политически номера от километри, но този ни хвана неподготвени и погали егото ни, древно и младо, както се казваше навремето. Стане ли въпрос за его, рязко спираме да мислим и започваме да позираме като вчерашни.

Вижте, ние масово се юрнахме да покажем, как годините не ни се отразяват. Това очевидно ни е наследство от Бай Тошово време, когато #10YearChallenge се викаше "да преизпълниш две петилетки", а в крайна сметка пак да си насред Застоя.

Направихме се, че за този период ние сме си останали същите, само филтрите, денталната медицина и позирането пред обектив са се развили леко. Ожънахме богат урожай от лайкове и самочувствието ни се увеличи като на Гери Никол задника. Доказахме, че сред нас никой не одъртява като цървул, всички остаряваме като катедрали. Да, някои са бивши черни джамии насред неремонтирани градинки и тук-таме безсмислен графит ни се е появил по фасадата, но такава е модата на татусите.

 

орлов мост, софия, цариградско шосе

 

Като цяло - цъфтим и връзваме още, не сме за изхвърляне и дори сексът ни е по-добър от едно време, за мастурбацията - да не говорим.

Нищо лошо в малко напомпване на себеусещането. Няма само на Гришо да разчитаме да помпа, я. Фейсбук ни превърна в оптимисти за самите нас. И ето ви подмолният удар, който ни дойде изневиделица. Кога точно нашият вековен и носталгичен народ започна да мисли, че едно време не беше по-добре?! Как неусетно ни изпързаляха да твърдим публично, че не загиваме, не се гърчим, че от това по-зле не е било? Как успяха с една проста и лицемерна игра да изкоренят от нас пословичното ни мрачно мрънкане, гражданския ни бунт срещу всичко наоколо?

Тези десет години във фейсбук не са били само време да жизнеутвърждаващо "zdr ko pr" и "кафенце нещо". Това бяха години, в които скачахме като ужилени на всяка неправда, а те ни съсипваха бавно и постепенно. Дишахме мръсен въздух и дробовете ни се изпълваха с фини прахови частици; тъпчехме се с палмово масло и Е-та, ядяхме яйца с фипронил, спанак с татул, лютеница с наркотици и зрънчо с изтекъл срок на годност.

Спъвахме се и падахме по разкопани улици, карахме по напукан асфалт без електронни винетки, снегът ни изненадваше, нямахме топла вода, удряха ни със сметките за парното, откраднаха ни спестяванията, топяхме се като нация и започнахме да избиваме жените си.

През тези десет години Националната лотария ни превзе, Пеевски ни облада, Павел и Венци Венц се разголиха пред децата ни, изсекоха природата, заравниха дюните, обидиха майките, източиха Фонда за лечение на деца в чужбина, Биг Брадър ни опростачи, продадоха ЧЕЗ, разделиха ЦСКА, построиха абсурдно скъпа кула в Пловдив, Сорос ни зарази със джендъри, Путин ни отчужди от ЕС и дори този невероятен Боби Михайлов започна да получава схващания на публични места.

Сещате ли се какво изтърпяхме като личности за тези 10 години?! И всеки път си казвахме: от това по-зле няма накъде, не издържаме, Терминал 2 ни зове, това не е държава.

А сега #10YearChallenge ни илюстрира като усмихнати и красиви хора, които изглеждат дори подмладени и отпочинали, взимат добри заплати, пътуват по света и се хранят само с най-отбрани суровини, при това на напълно приемливи цени.

Кого лъжем? Себе си ли?! Защо допуснахме да направим такъв компромис с характера си. Нима стабилността на ГЕРБ, заедността на ДПС и единството на Радев ни приспаха и консервираха? Дотам ли се превърнахме в консерватори, че да показваме как нищо у нас не се променя?

Разбирам предизвикателството да беше за икономическия ни напредък, за политическата ни зрялост, за реакция към популистки схеми. Тогава имаме право да заявим, че нищо не се е променило.

Но ние за това десетилетие станахме по-мрачни, по-кисели, по-яростни, по-радикални. Затропахме хора къде ни падне, започнахме във всеки криминален случай търсим някаква адженда, преразгледахме законите на генетиката, обсъдихме сексуалността си и започнахме да учим хлапетата, че на Луната не може да се стъпи.

Формално ние дори не останахме на едно място. Напротив - в представата ни всички свръхдраматизирахме съществуването си до момент, в който никого не можем да понасяме, включително и самите нас. И това ако не е регрес!

И в същото време - хоп, ето две мои снимки, за да видите колко съм хубав и сега, как времето няма власт над мен, нито заобикалящата ме действителност. Какво излиза - нищо от това, за което съм се бунтувал, не ми се е отразило така, както твърдях. Копнеех да видя българския #10YearChallenge с показване на сметки за отопление, напукани фасади, драми, броящи се ребра и загубени възможности. А в същото време ме заля санирана вълна от добруване и висок лайфстайл.

Как можехме да паднем в тая елементарна клопка. Следващият път някой тръгне ли да твърди, че нещата са зле, опонентът му само трябва да покаже #10YearChallenge му във фейсбук, за да го затапи.

Или викате, не че сме добре. Просто вече сме се научили как да имитираме успешно щастие за пред другите.

О, ако е така, прави сте значи, простете. Наистина има напредък. Само посоката е все така неясна...

Прочетена 435 пъти

Станете почитател на Класа