Законът, който убива хуманността

Законът, който убива хуманността
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    09.10.2019
  • Сподели:

За чуждестранни „доставчици на социални услуги“, които ще отнемат децата ни и ще им плащаме за това; Или как нормите за т.нар. социални услуги легитимират новото еничерство.

Доклад изнесен на Международната конференция „Отвличане на деца от социалните служби: скритата война срещу семейството“, проведена на 29.09.2019 г., парк-хотел „Витоша“, Студентски град, София

Промените, които засягат социалния сектор и областта на защита на децата, са направени със Закона за социалните услуги. С него са изменени общо 29 закона, сред които Закона за закрила на детето и Семейния кодекс. Промените далеч не са козметични, както ни успокояват от Социалното министерство.

Промените са фундаментали

Първо - защото целия социален сектор е предоставен на частни доставчици на социални услуги – български и чужди търговски дружества и неправителствени организации (сдружения и фондации).

Второ - защото е накърнено Конституционно гарантираното ни право на неприкосновеност на личния и семейния живот.

Трето- защото е накърнено Конституционно гарантираното право и задължение на родителите да отглеждат и възпитават децата си.

 

Резултат с изображение за чуждестранни „доставчици на социални услуги“

 

Четвърто -защото децата се разглеждат като носители на права, като лица, които могат да извършват самостоятелни действия по отношение на упражняването на тези права дори срещу родителите си в нарушение на Закона за лицата и семейството, където е разписано, че малолетните извършват правни действия чрез техните законни представители – родители и настойници, а непълнолетните – със съгласието на техните родители или попечители.

Бъдеще – отдадено на концесия

Въпрос: Как частни доставчици на социални услуги превземат целия социален сектор?

Отговор: Държавата им делегира неограничени права по силата на Закона за социалните услуги.

Следващият въпрос е:Кой може да е доставчик на социална услуга?

Това са:

- общините (чл. 29);

- частните доставчици (чл. 30), като:

- български физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица;

-физически лица, извършващи търговска дейност, и юридически лица, регистрирани по законодателството на друга държава-членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

Тук трябва да кажем, че се създава Агенция за качеството на социалните услуги. Тя ще раздава лицензите за предоставяне на социални услуги. Законът позволява обаче на чуждестранни доставчици на социални услуги да предоставят такива услуги в България без лиценз (чл. 31, ал. 3). И така:

Какво е социална услуга?

Този въпрос е изяснен в чл. 15 от ЗСУ. Четем: В зависимост от основните групи дейности видовете социални услуги са:

1. информиране и консултиране;

2. застъпничество и посредничество;

3. общностна работа;

4. терапия и рехабилитация;

5. обучение за придобиване на умения;

6. подкрепа за придобиване на трудови умения;

7. дневна грижа;

8. резидентна грижа;

9. осигуряване на подслон;

10. асистентска подкрепа.

Социалните усуги могат да бъдат интегрирани, т.е. да обхващат няколко сектора. Такива са интегрираните здравно-социални услуги (чл. 143, чл. 144), които, забележете, освен от лечебните заведения, могат да се предоставят от всички доставчици на социални услуги, в това число и частните. Това ще рече, че НПО-та могат да си създават здравни центрове за предоставяне на интегрирани здравно-социални услуги.

Технология на зависимостта

Обсега на социалните услуги е толкова голям, че всеки аспект от живота ни може да бъде обект на социална услуга. По тази причина като основен принцип на ЗСУ е заложена всеохбватността на социалната услуга.

Социални услуги като информиране и консултиране, застъпничество и посредничество, общностна работа, терапия и рехабилитация и обучение за придобиване на умения, които виждаме в чл.17, ал. 5 ЗСУ могат да се предоставят и мобилно в лечебни заведения, училища,  ясли и др.

 

 

 

 

 

Как ще информират и консултират децата ни, какви терапии и обучения ще им правят, един Господ знае!

Социална услуга е резидентната грижа, т.е. отглеждането на деца извън семейството. Тази услуга ще се предоставя от частите доставчици. Парадоксът е пълен – частни доставчици (в това число чуждестранни и чуждестранно финансирани) ще имат право да предоставят на българските родители услугата да гледат децата им сякаш последните са неспособни да го правят.

Социалните услуги са платени

Източниците на финансиране на социалните услуги – това са държавния и общинския бюджет и частните доставчици (чл. 41, ал. 1).

От държавния и общинския бюджет се финансират само социални услуги, включени в Национална карта на социалните услуги (чл. 43, ал. 1). В определени случаи законът допуска услуги, финансирани от държавния бюджет да не бъдат заплащани (чл. 103 и чл. 104).

Такова изключение обаче по отношение на услугите, финансирани от частните доставчици липсва. Това означава, че Законът не задължава частните доставчици да дават възможност за безплатно ползване на социални услуги. Не е ясно и как частните доставчици ще формират цените си, няма посочени критерии, ограничения и правила как да става това.

Друг проблем по отношение на финансирането са източниците на финансиране на частните доставчици

Може да ги видим в чл. 41, ал. 2 ЗСУ. Това са:

- европейски структурни и инвестиционни фондове;

- европейски и международни програми и проекти;

- международни финансови институции;

- физически и юридически лица;

- други източници.

Виждаме как международни организации от всякакъв вид, бидейки източници на финансиране, получават властта да определят политиката на Република България в социалния сектор. Задаваме си въпроса дали тези лица ще защитават българския национален интерес или ще преследват своя собствен частен интерес?

Задължителни социални услуги

ЗСУ предвижда особени хипотези, в които ползването на социалните услуги е задължително:

-  по предписание на съда; Според чл. 88, ал. 2 от ЗСУ: „Родителите и лицата, които полагат грижа за деца, са длъжни да ползват определените от съда и дирекция „Социално подпомагане“ социални услуги в изпълнение на мерки за закрила на детето.”

- Задължително ползване на социална услуга и то при поискване от дете (малолетно и непълнолетно) е предвидено в чл. 87, ал.1. Според посочената разпоредба, когато дете е поискало подкрепа от доставчик на социална услуга, доставчикът е длъжен да информира и да консултира детето с изключение на случаите на искане за ползване на резидентна грижа. Ако детето е малолетно – доставчикът уведомява Дирекция „Социално подпомагане“ (чл. 87, ал. 2). Ако детето е непълнолетно – доставчикът, със съгласието на детето, уведомява родителите.

Ето тук се съдържа противоречието на ЗСУ със Закона за лицата и семействата, където се казва, че децата извършват правни действия чрез или със съгласието на своите законни представители (родители, настойници, попечители).

Къде е тук ролята на родителя?

Способно ли е детето трезво да прецени, че се нуждае от подкрепа на доставчик на социална услуга? Тази подкрепа може ли да замени ролята на родителя и обичта му?

Нещо повече, ако не изпълните задължително предписание да ползвате социална услуга, ви налагат глоба от 2000 лв. до 3000 лв. за първо нарушение (чл. 169). За сравнение, ако частният доставчик работи без лиценз, глобата е от 3000 до 5000 лв. (чл. 166). Какво са обаче някакви 5000 лв. глоба за частния доставчик при условие, че печалбите от социални услуги са несъпоставими по размер, и в същото време, какво са тези пари за един ообикновен човек със заплата 500 лева на месец. 

Насочване за ползване на социална услуга

Как ще бъдем задължавани да ползваме социални услуги? В общия случай ще бъдем насочвани от:

- Дирекция „Социално подпомагане“ (чл.74, ал.1) с Направление Образец 4 – чл. 20, ал.2 от ППЗЗД;  или

- от общината (чл. 75, ал. 1) със съдействието на частните доставчици (чл.76, ал. 3).

Отново се явява вездесъщата фигура на частния доставчик и той е навсякъде. Когато бъдем насочени за социална услуга, няма да имаме право на избор дали да ползваме услугата или не. Ще можем да изберем само доставчика (чл.78, ал.1).Ergo, ЗСУ отменя конституционно гарантираното ни право на неприкосновеност на личния живот.

Окото на Биг Брадър

При предоставяне на социална услуга се прави индивидуална оценка на потребностите (чл. 80, ал. 1).

Тя се изготвя от мултидисциплинарен екип с участие на частния доставчик (чл. 80, ал. 2). В чл. 81, ал. 1 виждаме черно на бяло как частният доставчик се превръща в един Биг Брадър, който има право да получи всякакви подробности относно личния ни живот, под предлог, че информацията му е необходима за изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите. А ето и точният текст, за да стане ясно за какво става въпрос:

При изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите и на индивидуалния план за подкрепа, доставчикът на социалната услуга може да иска информация, съдействие и становища от държавни органи, общината, личния лекар на лицето, семейството и близките на лицето, лечебни заведения, институции в системата на предучилищното и училищното образование и други институции и доставчици на социални услуги, като те са длъжни да ги предоставят в рамките на срока, определен от доставчика.

Законът за социалните услуги е всъщност инструмент за тотален контрол върху личния ви живот. Вече нямаме право на неприкосновеност на личния ни живот, защото сме под наблюдение от частните доставчици, които имат право неограничено да събират информация за живота ни. Ето, затова става въпрос  И перверзията е, че уж това се прави в името на една благородна защита към децата,докато предвидените промени в Закон за закрила на детето, предвиждат отнемане на деца.

Промените в Закона за закрила на детето следва да се разглеждат в контекста на основните понятия на закона. Едно от основанията за настаняване на дете извън семейството е, че детето е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.        

Посочва се какво е „дефиниция на насилие“ – вж. Параграф 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на ЗЗД.

- "Насилие"над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна и социална среда.

„Насилие“, забележете, е и пренебрегване, което според легалната дефиниция е неуспехът на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури развитието на детето в една от следните области: здраве, образование, емоционално развитие, изхранване, осигуряване на дом и безопасност, когато е в състояние да го направи.

- Параграф 1, т. 3 от ППЗЗД предлага друга, също интересна дефиницията. Тя е за психическо насилие.

"Психическо насилие"са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение, както и неспособността на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща среда.

Опитното око веднага би съзряло, че използваните дефиниции са силно размити и дават възможност за широки интерпретации и субективни преценки. Чрез тяхната широка отвореност всяко едно българско дете може да бъде обявено за дете в риск и да стане обект на мерки по ЗЗД.

При една такава възможност родителите дали ще бъдат послушни, тихи и смирени? Това сигурно е и търсеният ефект.

Как се случва настаняването на дете извън семейството?

Обикновено се задейства проверка по сигнал (чл.36а, ал.1).

Всеки, на когото стане известно, че съществува непосредствен риск от изоставяне на дете или че дете е пренебрегвано, е длъжен незабавно да подаде сигнал до дирекция „Социално подпомагане". Сигналът може да бъде и анонимен, тъй като не съществува изрична забрана за подаване на анонимни сигнали.“

Потвърждение за това е и чл. 10, ал. 5 от ППЗЗД, според който анонимни сигнали не се разглеждат, освен в случаите, отнасящи се до насилие над дете, или по преценка на директора на дирекция "Социално подпомагане".

Особено притеснителното е нововъведеното задължение по чл. 36б, ал.1! Управителят на лечебно заведение, в което има родилно отделение, и личният лекар на бременна жена, на които е станало известно, че съществува непосредствен риск от изоставяне на дете веднага след раждането, са длъжни незабавно да подадат сигнал до дирекция „Социално подпомагане".

И няма гаранция, че от Родилното отделение например, сигналът може и да е фалшив. И че това открива възможност да бъде взето детето от родилката непосредствено след раждането.

Но сигнал може да бъде подаден на тел. 116111 и от самото дете. Тази телефонна линия се управлява от фондация „Анимус“ Телефонният номер е широко пропагандиран в училища, детски градини, на обществени места. Този номер може да се изписва и на корицата на учебниците, има го на бележниците, като решението за това е взето още 2017 г. Нима не е ясно, че децата може лесно да бъдат подмамени да се оплачат от родителите си на този телефон? Нима не е ясно, че всяко дете на определена възраст може да се почувства огорчено или  неразбрано в семейството си? Обаждането на този телефон обаче може да се окаже  опасно и необратимо. И за свободата на детето, и за родителите. И нима това не би било драма – жестока и безчовечна?!

Мултидисциплинарният силов екип и неговите посещения

В мултидисциплинарния екип участват(чл. 36 г, ал. 3):

- представител на районното управление на Министерството на вътрешните работи (районен инспектор, инспектор от детска педагогическа стая или оперативен работник);

- Представител на районната прокуратура и представител на общината.

По преценка на водещия на екипа могат да се поканят за участие:

- представител на регионалната здравна инспекция;

- личният лекар на детето или представител на болницата, откъдето е постъпил сигнал по случая;

- представител на регионалното управление по образованието и на училището, детската градина или друга образователна институция; и

- представител на доставчик на социална услуга.

Искам да подчертая, че в екипа отново виждаме задължителното участие на вездесъщите частни доставчици.

Приемно семейство и приемна грижа

При настаняване на детето извън семейството, пише в закона, то може да бъде дадено за отглеждане в приемно семейство. Чл. 31, ал. 4 въвеждапрофесията„приемен родител“. Това ни повече, ни по-малко означава, че вече ще плащаме на хора да отглеждат децата ни и това ще бъде тяхната професия.

Но какво е приемна грижа?

Чл. 34а, ал. 1 постановява, че приемната грижа е мярка за закрила на детето по чл. 4, ал. 1 за отглеждане и възпитание в семейна среда на дете, което е настанено в семейство на роднини или близки, или в приемно семейство.

Как се предоставя ползването на приемна грижа?

Това се случва въз основа на договор, който, забележете, се сключва от доставчика на социалната услуга по приемна грижа и утвърденото приемно семейство (чл. 57а, ал. 1 от ППЗЗДет). Частните доставчици на социални услуги сключват договори с „приемни родители по професия“, които да отглеждат нашите деца. Сякаш тези деца си нямат биологични родители и сякаш приемното професионално семейство е по-добро от родните майка и баща!? И тъй като очевидно не е и не може да бъде то, значи че се преследва друга цел, прикривана от привидната хуманност и загриженост. Каква може да бъде тя: разкъсване на биологичния и духовен кръговрат на естеството, торпилиране на основната единица на обществото – семейството, след което разрушаването на нацията би било лесно и безпроблемно.

Промени в Наредбата за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция, са обнародвани в ДВ, бр. 37 от 07.05.2019 г. Макар че са във връзка с измененията на ЗЗД, които влизат в сила на 01.01.2020 г.,те влизат изпреварващо в действие само 3 дни след обнародването им в ДВ, т.е. от 10.05.2019 г., което е абсурдно, но е факт.

Въпросът е защо се прави?

Промените в тази Наредба са едни от най-фрапиращите. Те илюстрират скритите намерения на спряната Стратегия за увеличаване на броя деца, настанени извън биологичните им семейства.

Наредбата предвижда мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и мерки за тяхната реинтеграция,

Но нито в ЗЗД, нито в самата Наредба се съдържа посочване на вида на тези мерки. Оказва се, че ще се прилагат някакви мерки без да е ясно какви са те. Примерно, изброяване на вида мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в специализирани институции не е посочено в текста на ПМС №104, а в Приложение №1-Социален доклад, т. V “Заключение и предложения за конкретни действия за подкрепа и/или предприемане на мерки за закрила.“

Всъщност, Наредбата разписва механизма за настаняване на деца в специализирани институции, т.е - извън семейството.

Предвидени са следните хипотези(чл. 4, ал. 1):

- при постъпил сигнал за дете в риск от изоставяне или при подадено заявление в дирекция "Социално подпомагане" за настаняване на дете в специализирана институция;

- настаняване по чл. 26 от Закона за закрила на детето на друго дете от семейството;

- родителите са изразили намерение за настаняване на детето в специализирана институция;

- родителите са без постоянни доходи и/или без жилище – ето къде е регламентирана законодателно уж спряната Стратегия за детето 2019-2030 г.;

- установени увреждания или тежки заболявания и/или отклонения при родител или при член от семейството;

- детето е с увреждане и/или отклонения в здравословното състояние или развитие и родителите имат затруднения да отговорят на специфичните му потребности;

- също една твърде неясна дефиниця, подлежаща на всевъзможни интерпретации.

Мерки за реинтеграция

След всичко изброено дотук за извеждане на детето от семейството все пак любопитно е как би се случвал процеса на реинтеграция – връщането на детето в семейството? В наредбата реинтеграцията е предвидена като нежелана последица, която следва да бъде избегната! Това е още едно доказателство, че целта на Наредбата не е детето да се интегрира обратно в семейството, а да се дезинтегрира – да се разкъса връзката дете-родител. И за да не звучи голословно това наше заключение, следва да бъдат разгледани и осмислени следните разпоредби на Наредбата, които потвърждават този извод:

Съгласно т.2.1. на чл. 17, ал. 2, мерки за реинтеграция на детето в семейството могат да не се предприемат, когато при събирането на информация по чл. 18, т. 1 се констатира наличие на някое от следните обстоятелства:

- детето е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго унизително или нехуманно отношение или наказание в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;

- поведението на родителите създава опасност за живота и здравето на детето;

- родителите не сочат изменение на обстоятелства, довели до настаняване на детето извън семейството.

Както се вижда основанията са неясно и размито дефинирани и дават възможност за широка и спорна интерпретация, което пък създава реална опасност от злоупотреба на лицата, които следва да преценят дали основанията са налице или не.

Но нека вникнем в разпоредбите на т. 2.2. чл. 20, ал. 2 и ал.5:

- при неизпълнение на преобладаваща част от дейностите в плана за действие и/или когато рискът, довел до извеждане на детето, не е преодолян, социалният работник прави мотивиранопредложение запрекратяване на мерките за реинтеграция на детето в семейството.

Като основание за прекратяване на мерките за реинтеграция на детето в семейството се сочи неизпълнение на преобладаваща част от дейностите в плана за действие и/или когато рискът, довел до извеждане на детето, не е преодолян. Какво се случва, когато социалният работник изготви мотивиран доклад детето да не се върне в семейството? Този въпрос се урежда в ал. 5 на същия чл. 20 от Наредбата, където се казва, че „при утвърждаване на предложението по ал. 2 се прави преглед и актуализация на плана за действие и заложените в него цели.“Това на практика означава, че детето не се връща в семейството.

И възникват следните въпроси:

Какво значи„преобладаваща част от дейностите в плана за действие“? Как се изчислява тази преобладаваща част –на база броя на неизпълнените дейности или по друг критерий? Това не е ли нова, широко отворенаврата за злоупотреба.

Какво значи „рискът, довел до извеждане на детето не е преодолян“ и следва ли една субективна преценка за наличието или липсата на този риск на социалния работник да бъде основание за жестоката участ на дете и родители? Кой гарантира, че „преценката“ е справедлива и меродавна? Ами ако този социален работник не признава нормите на морала и на съвестта?

А сега да надникнем в измененията в Семейния кодекс (СК):

Възможно ли е детето да се настани извън семейството при развод на двамата родители?

Чл. 59, ал. 7 от СК:По изключение, ако интересите на децата налагат това, съдът може да постанови те да живеят при дядо и баба или в семейство на други роднини или близки, с тяхно съгласие. Ако това не е възможно, детето се настанява в приемно семейство или социална, или интегрирана здравно-социална услуга зарезидентна грижа,посочени от дирекция"Социално подпомагане". Във всички случаи обаче съдът определя подходящ режим на лични отношения между детето и родителите.

Възможно ли е детето да бъде осиновено без съгласие на родителя и без родителя да участва в съдебното производство по осиновяването?

Оказва се, че е възможно. Това можело да се случи, ако детето е настанено извън семейството и родителят в срок от 6 месеца от датата на настаняването по административен ред, без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката (чл. 93, ал. 2 от СК).

Предвижда се при развод да се предоставят социални услуги на двамата родители. Това може да се случи по предложение на дирекция "Социално подпомагане". С решението си по развода, съдът може да определи ползване на задължителни социални услуги от родителите, самостоятелно или заедно с детето(чл. 138а, ал. 2). Забележете, в този случай услугите са задължителни!

Ощастливените по този начин родители още не знаят че:

- Родителят дължи издръжка за детето си и когато той е настанено извън семейството; И още:

-Че приемният родител има право да поиска увеличение на издръжката (чл. 143, ал. 3 и 4).

Няма съмнение, че макар и конспективно изложени, приетите промени в законодателството ни не защитават интереса нито на българските родители, нито интереса на техните деца. Те обслужват меркантилните интереси на частните доставчици, за които предоставянето на социални услуги е печеливш бизнес.

Тези промени имат за цел да разбият семейството и нацията ни, защото както е казал Конфуций „Силата на нацията идва от целостта на дома“.

Отговорни сме пред себе си и нашите деца да не допуснем това да се случи!

 

 

адв. Илияна Мавродиева-Ангелова

Прочетена 273 пъти

Станете почитател на Класа