За нашето национално достойнство

За нашето национално достойнство
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    20.10.2019
  • Сподели:

Напоследък две събития завладяха почти изцяло медиите, които вместо да се насочат към болните проблеми в държавата, към неспособността на властта да ни изведе от блатото, в което от десетина години затъваме, ни занимават с два скандални случая. Всъщност, сега държавната медийна политика е такава – да се акцентира върху разни скандали, сензации и прочие по- маловажни събития, вместо да се поставят директно, открито болните проблеми.

И така, сега в полезрението ни са два случая - с предсрочното освобождаване на австралиеца Джок Полифрийман и позорната ни загуба на мача с Англия. И жалкото е, че нито медиите, нито обществеността реагираха срещу кризата в българския професионален / издържан от нас / спорт, по- точно от некадърния ни футбол, нито срещу неадекватното поведение на съдебната ни власт, която освободи предсрочно убиеца Полифрийман, отнел живота на един български младеж. / Напомням, че на 27 декември 2007 , в центъра на столицата, на площад „Света Неделя”, той уби с нож 20- годишния студент от София Андрей Монов. Осъден за 20 години той бе освободен предсрочно след 12 години като междувременно живя на държавна издръжка и завърши висшето си образование у нас !/ За съжаление, се появиха доста негови защитници, юристи, медии, общественици, готови едва ли не да го оневинят за тежкото престъпление. Да не говорим за скандалния, печално известен с антибългарската си дейност, Хелзинкски комитет, който го номинира за „мъж на годината”! Един невероятен абсурд! Да наградиш убиец!

По повод загубата ни на мача с Англия, наречена още „Гордия Албион” / римското прозвище на острова/, медиите и доста хора от „Фейсбук” реагираха доста странно, бих казал, неадекватно. Някои направо умряха от срам как сме се „изложили пред чужденците”, „какво били казали и писали те за нас, за българите и България” ?!. Трябвало дори да „поискаме прошка от англичаните” / които между впрочем още от времената на Дизраели / искал да останем завинаги под турско!/ и Чърчил / мечтаел да разруши напълно София и да я превърне в картофена нива!/ винаги са ни считали за „второ качество”. Да, и за „лошото си поведение” на стадиона, да сме „посипели главите си с пепел”. Защото сме били „фашисти”, „расисти” и „варвари”?! А те, англичаните и изобщо „западняците”, както писаха някои, били „културни” и „класи над нас”. Сякаш не ги видяхме как могат да се държат като животни в Слънчев бряг, как ритат и бият келнери и камериерки в баровете и хотелите по нашите курорти...

Да, мнозина от пишещите в Интернет били „засрамени” и „обидени” от въпросния мач. Те като че ли не знаят, че събития от този род, футболните и подобните мачове, са норма на поведение в повечето страни на „цивилизованата Европа”, в Испания, Италия, Чехия, дори Швейцария. Защото това е всъщност поведението, културата на футболните фенове по света, да вдигат шум и да провокират с различни средства отбора на противника. В древността така са се държали в Римския Колизеум, а доскоро, преди забраната на боевете / коридите / с бикове и в Испания...

Срамното тук, в европейска България, е че има немалко хора, които се притесняват от чуждото мнение. А при нас, българите, това открай време е норма. „Ах, само да не се изложим пред чужденците!”, „Ах, какво ще кажат и ще си помислят за нас, тези французи?!” Подобни унизителни реплики съм чувал още от дете...Чух ги и наскоро от наши управляващи по повод Европейското ни председателство. И въпреки притесненията им, ние съвсем не се представихме добре, но това е друга тема... Да, трябва да бъдем убедени, да разберем, че всъщност, въпреки писанията, никой англичанин не се интересува какво мислят българите или какво се пише по нашите медии и в Интернет, но за съжаление, за мнозина от нас, сякаш е от жизнено важно значение какво пишат във Великата Британия...

Да, жалко, че и в 21 век сме все още с комплекси / без съмнение, тук вина има и варварското турско робство, поразило и националния ни характер и самочувствие/, както и закъснялото ни развитие и нашето откровено чуждо поклонничество. За него Добри Войников написа класическата българска комедия „Криворазбраната цивилизация”, една прекрасна пиеса, която макар и да не слиза от нашите сцени, все още не ни е излекувала от този неприятен, наистина, срамен комплекс. А нали театърът не е само зрелище, а и училище, беше казал великият Вазов?

Комплексът да се прекланяш пред всичко небългарско, чуждоземно, да считаш всеки чужденец непременно за нещо повече от теб, да подражаваш по един смешен, карикатурен начин на чуждото. Да нямаш самочувствието си, че си роден в една стара държава, с хилядолетна култура, дала нещо на света, че като българин съвсем не си по- долу от западния човек. Всичко това би трябвало да ни накара да се срамуваме от този наш комплекс, а не от мнението на чужденците. То невинаги е меродавно, точно, а често пъти е и мнение на недостатъчно образовани хора или неинформирани, които бъркат Будапеща с Букурещ или София с Белград...

Тук бих добавил и нещо друго. Каквито и да са въпросните запалянковци - невъзпитани, грубияни, дори расисти – тези хора, все пак, имат някакво самочувствие на българи, някакво достойнство, гордост, че са именно от тази страна, която обичат и чието знаме гордо развяват. А много от нас дали зачитат нашето знаме? Дори да не сме ходили в Щатите, от филмите знаем, че няма американски дом без американското знаме, а у нас, дори на празниците на много малко места окачваме нашия трикольор. Така че не бива прибързано да ги съдим, а да ги разберем. А вината за провала на мача с англичаните е главно на ръководителя на Футболния съюз. Неодобрението ни заслужават също и съдиите, освободили предсрочно чужденеца, отнел живота на 20- годишния български младеж.

 

Огнян Стамболиев

Прочетена 188 пъти

Станете почитател на Класа