Някога в древността царят на Нумидия (дн. Северен Алжир) Югурта, който бил васал на римляните, осъзнал, че не може да застраши по никакъв начин Римската Република чрез война или дипломация. Вместо това, в продължение на години той използвал богатството си, за да си купува политици в римския Сенат, да подкупва чиновници и дори генерали, както и да всява раздори между различните политически групировки в Републиката. Разбира се, този начин на действие нито го е измислил той, нито пък е свършил с него. Англосаксонците, в лицето на Британската империя, а по-късно и на САЩ, превърнаха инфилтрацията и субверсията във върховно изкуство, чрез което налагат властта си навсякъде. През годините т.нар. "мека сила" е доказала, че често е много по-ефективна, отколкото "твърдата" военно-политическа сила и влияние.
Не е тайна, че САЩ придобиха огромно влияние в Източна Европа след 1989-та, а според някои договорките им с източноевропейския късносоциалистически елит са направени още през 80-те. Един глобален хегемон беше заместен от друг, който действаше и все още действа много по-мащабно, но в същото време и подмолно. Там, където Кремъл беше доволен, ако местните управници се придържат най-общо към съветския външнополитически курс, САЩ искат да променят самите фундаменти на обществото, за да гарантират неограниченото си господство. Естествено, че за целта на американците им бяха нужни преди всичко местните елити, както политически, така и културни.
В България безспорно десницата от самия си генезис се превърна в носител и бранител на американските геополитически интереси. За съжаление, в левицата също се формира едно социаллиберално крило, което понякога успяваше да прокара вижданията и интересите си. Все пак, когато говорим за БСП, трябва да сме наясно, че никога американското влияние не е могло да доминира и направлява цялостно партията поради ред особености и специфики, както на социалистическия електорат, така и на поне една част от партийния елит. В много отношения левицата успя да запази независимостта си от западните интереси и възгледи. Неслучайно винаги именно Столетницата е била основната политическа сила, която се е борила за запазването на традиционно добрите отношения между българи и руснаци, а също така и създаването на благоприятни за нас връзки с други източни страни като Китай и Виетнам. Левицата е и тази, която упорито продължава да критикува неолибералния политико-икономически ред. Вярно, че един от греховете на БСП е, че често антилибералните приказки и алтернативите на неконтролируемия либертариански капитализъм не се материализират, когато партията е на власт, най-често поради коалиционни зависимости, но не само.
И все пак левицата беше едно от малкото неща в България, които американците не успяха да унищожат или подчинят напълно. Друга подобна институция е Българската православна църква, която обаче поради ред обективни причини днес няма толкова голямо влияние, заради което и е обект на спорадични медийни атаки, но не и на масирана война, каквато често БСП трябва да води. Или поне така беше до неотдавна, когато Корнелия Нинова зае мястото си като председател на НС на БСП.
За съжаление, никога в цялата история на българската левица социаллибералните, глобалистки, антинародни и десничарски влияния не са били толкова силни, колкото сега. БСП принудително се отказа от борбата за демократически социализъм, социална справедливост, разпределение на обществените блага и най-важния въпрос, а именно този за собствеността и ролята на държавата, подменяйки ги с една псевдо-консервативна платформа. Разбира се, бидейки патриотична партия, която е изразител не само на социалистическите, но и въобще на българските традиции, БСП не можеше да заеме някои позиции като подкрепа за Истанбулската конвенция, джендърната идеология и други неща, които биха отвратили завинаги избирателите й. Но да се говори за "ляв консерватизъм" е не просто белег на политическа неграмотност, а и подигравка с всички идеали и традиции на партията, която винаги се е гордеела, че е най-прогресивна, модерна и лява.
Още по-страшното е, че ако преди в БСП имаше хора с икономически зависимости и интереси, както уви във всяка друга партия, то днес тези зависимости и интереси са изведени изцяло на преден план. При това са и увековечени в политическата платформа на партията, която под водачеството на Нинова спря да говори за защита на наемния труд и вместо това папагалства само за бизнеса и неговите интереси. Не, че БСП не трябва да има идеи как да се насърчат дребния и среден бизнес, които са гръбнак на икономиката, но преди всичко Столетницата е партия на хората на наемния труд. На онези, които не могат да си наемат адвокати и счетоводители, за да гледат интересите им, за разлика от бизнеса. Неслучайно партията вече няма и активна позиция по международните въпроси, въпреки че светът буквално се тресе от големи геополитически катаклизми и промени.
Защо? Защото най-сетне след толкова години САЩ и техните служби успяха да овладеят единствената алтернатива на неолибералния и неофеодален псевдо-капитализъм у нас. Разбира се, мнозина биха казали, че няма доказателства, че днешното ръководство на БСП има особени "симпатии" към САЩ и сенчестия капитал, но ето няколко неща върху, които може да се помисли:
1. Безспорен факт от биографията на Корнелия Нинова е, че е участвала в най-чудовищния и антинароден процес в новата ни история, който се случва с официалната подкрепа на САЩ. Разбира се, става въпрос за приватизацията. Тогава младата юристка Нинова е близка до про-американското правителство на Иван Костов и явно неслучайно е назначена, за да приватизира "Техноимпекс". Това е класически случай на седесарско-десничарската приватизация, а Нинова, разбира се, не е била сложена случайно на точното място и в точния момент. Едва ли Костов я е избрал заради топлите й кафяви очи.
2. Като лидер на БСП Нинова не само че се опитва да отстрани всички изявени и доказани социалисти, но и позволи инфилтрацията на партийния апарат от хора, които никога не са имали нищо общо с партията. Не просто хора, които не са били никога партийни членове, но лица, които са тясно свързани с десницата и най-вероятно с американските интереси у нас. Кой, например, е Йордан Татарски, който се изявява като съветник на Нинова и на пленума от 13.06.2020 подписваше партийни документи? За тези, които не знаят, в официалната му биография пише, че е участвал в администрацията на президента Росен Плевнелиев – един от най-ревностните натовци в България. Да, точно така, на същия този Плевнелиев, който без малко да обяви война на Русия, и който и до ден днешен поучава българите, че най-важният ни цивилизационен избор е членството в НАТО и обслужването на американските интереси. И това е само един пример измежду многото.
3. Както вече бе споменато, защитата на хората на наемния труд, социалистическите идеали и история бяха изоставени от Нинова в полза на оксиморона "ляв консерватизъм". Очевидно това има за цел не само да отблъсне левите избиратели от БСП, но и въобще да неутрализира всяка възможна опозиция срещу неолибералния капитализъм. А и не би било логично костовата приватизаторка Нинова да се бори за социализъм, нали? Виж, консерватизъм може. Впрочем, Нинова сама е казвала, че се възхищава на британския премиер Маргарет Тачър. Същата тази Тачър, която заедно с Роналд Рейгън е най-голям външен враг на социалистическия блок, и която участва в създаването на модерните неолиберални доктрини. Тачър, заради която милиони английски работници останаха без работа и препитание, и която винаги е казвала, че социализмът е провал и най-голямо зло. И вместо лидерката на БСП да се вдъхновява от Димитър Благоев, Георги Кирков, Христо Ботев или дори ако щете Дън Сяопин, тя посочи за свое най-върховно вдъхновение, идол и политически модел Маргарет Тачър. Разбира се, политическият ментор на Нинова, Иван Костов, също обича да казва, че е консерватор.
4. Под ръководството на Нинова БСП възприе откровено антинародни позиции, сходни с тези на най-големите ястреби в НАТО. Именно БСП под диктата й подкрепи в по-голямата си част през парламента антинародното решение на режима на ГЕРБ и партньорите им за увеличаване на разходите за отбрана по нареждане на САЩ и Тръмп. Не че Българската армия не се нуждае от по-голямо финансиране, но сега ли беше моментът? Когато безработицата расте главоломно, а доходите на хората са или в застой или падат? Нима не беше роля на БСП като една истински лява, социалистическа, хуманна и пацифистка партия, да се изправи срещу ремилитаризацията на България? При това парите, които правителството иска да потроши уж за отбрана, няма да отидат при българските войници и офицери или за най-модерната техника, а ще бъдат платени като рекет на американците за няколко стари самолета. Да приемем, че в динамичния и опасен 21-ви век страната ни все пак трябва да има отбранителни способности, но защо БСП не предложи как тези пари да бъдат изхарчени по алтернативен начин? В 2020-та година, например, най-ниската заплата в Българската армия е 380 лв! Повечето са по 600-800 лв. Социалистическо би било, ако Нинова беше заела твърда позиция срещу ремилитаризацията на България, която се извършва с цел да станем фронтова държава в противопоставянето на Америка срещу Русия. Патриотично и ляво щеше да е, ако Нинова беше предложила милиардите, които ГЕРБ подариха на САЩ за самолетчета, ако не се дадат за социална политика и народа, то поне да се използват за увеличение на заплатите в армията, подобряване на материалните условия и други неща, които биха били далеч по-полезни, що се касае отбраната ни. Но Нинова, подобно на Борисов, не я интересува, че българите нямат какво да ядат, че държавата изнемогва или че нашите военни мизерстват с по 600 лв заплати, важното е да си платим "дължимото" на Тръмп. Но пък можем ли да виним Борисов и Нинова, които ни натресоха многомилиардни разходи за стари американски самолети? Те са си свикнали от 90-те, че на всеки бос трябва да се плаща данък "спокойствие".
5. Не е етично да се ровим в личния живот на Корнелия Нинова или семейството й, но има факти, които не могат да се премълчават. Синът й, не само че живее в САЩ, но и дълго време работеше в "Голдманзакс" - еталон за едрия глобалистки капитал! Няма нищо лошо, че един млад българин е направил блестяща кариера и можем само да му желаем още повече успехи, но когато Нинова прави заявки да бъде лидер не само на БСП, но и да стане български премиер, такива неща са опасни и показателни. Стара практика е децата на елита от васални страни и колонии да живеят, учат и работят в метрополията. Така се гарантира не само лоялността на родителите им към държавата-господар, но и се обучава едно ново поколение от сервилни управници. Точно заради такива зависимости, каквито най-вероятно Нинова и семейството може би имат към САЩ, Владимир Путин направи редица промени в Русия, според които всеки висш магистрат и управник трябва да е живял за дълъг период от време в страната. Нещо повече, още 2014-2015-та децата на много от хората около руския президент бяха изтеглени от САЩ и други западни страни, за да не могат родителите им да бъдат манипулирани и шантажирани от американците. Наистина ли искаме български премиер, който няма да има смелост да каже нито думичка на САЩ, когато интересите им не съвпадат с нашите, само защото детето му живее там? Хората, които управляват България, трябва да са смели и абсолютно сигурни, че чужди държави, без значение съюзнически или не, нямат лостове за влияние над тях!
6. Основният поддръжник на Корнелия Нинова е Румен Овчаров, известен още като златния пръст на Лукойл. Личност, която също често е обвинявана в задкулисни и олигархични връзки. Но Овчаров не скачаше винаги на амбразурата да защитава Нинова. Ако човек следи внимателно политическия живот у нас, ще види, че имаше време, когато дори той беше на път да се откаже от Нинова. В същото време, преди кризата с коронавируса, срещу Овчаров започна делото за безстопанственост от преди 10 години. И точно когато срещу него започва дело, г-н Овчаров изведнъж отново намери в себе си про-ниновисткия пламък, с който отново скочи на амбразурата, за да я защитава. Това е повече от съмнително. Дали пък някоя велика сила и някоя голяма дясна партия у нас, не са направили на г-н Овчаров предложение, на което нито може, нито трябва да отказва!? За да запазят властта си в БСП, а той да запази свободата си.
7. Корнелия Нинова, която беше издигната не без подкрепата на лидера на пловдивските социалисти Георги Гергов, изведнъж се превърна в негов най-яростен враг, стигайки до степен да настоява за отстраняването му от партията, въпреки че няма такова право. Да, разбира се, че много хора не харесват г-н Гергов и той със сигурност не е херувим. Но дали приватизаторката на Техноимпекс, чийто син работеше за Голдманзакс, има проблем с това, че Гергов е бизнесмен и представител на капитала? Не, разбира се. Но виж, фактът, че Георги Гергов е почетен консул на Русия в Пловдив е нещо, което със сигурност не би се харесало на американците и всеки, който защитава интересите им у нас. Нинова говори непрекъснато за защита на бизнеса, тъй че едва ли в качеството му на бизнесмен той е подразнил нея или някого другиго. Не е ли по-логично основната линия на противопоставянето й с Гергов, да е фактът, че той очевидно е оценен високо от Руската федерация, което допринася за развитието на българо-руските отношения?
8. Обикновено, когато един политик заеме важен пост, първата му среща с международни фактори е и най-важната. Е, първата среща на Корнелия Нинова, след като стана лидер на БСП, беше с не кой да е, а тогавашния американски посланик. Какво би си помислил всеки нормален човек при подобен факт!? Защо Нинова не се срещна, примерно, първо с руския посланик или с дипломат от някоя европейска страна, имайки предвид, че все пак сме страна-членка на ЕС? Какво може да е обсъждала новоизбраната председателка на БСП с посланика на страна, с която теоретично сме преди всичко съюзници във военния съюз НАТО? Едва ли са си говорили за положението с терористичните атаки в Афганистан. И това не е всичко! Не е някаква тайна, че Нинова често се е срещала с американски представители. През лятото на 2018-та Нинова отново се среща с Н. Пр. Ерик Рубин. През 2019-та първата й международна задача разбира се, е да се срещне с посланик Херо Мустафа. Миналия месец е провела видеоконферентна среща с Н. Пр. Херо Мустафа отново. Да си поговорели за актуалната обстановка в страната, моля ви се! Да, разбираемо е лидерът на най-голямата опозиционна партия да има международни контакти, но тези на Нинова с американското посолство са с любопитна честота. Още повече, че не чуваме госпожата да се среща толкова редовно с посланиците на Русия, Китай или Франция да речем. Или пък виждаме, че тя не гори от особено желание за политически срещи с представители на Европейския съюз или в рамките на ПЕС, от чието политическо семейство е БСП. Все страни и политически структури, които също не са маловажни за България. При това Нинова знае, че подобни новини едва ли са нещо, на което социалистите в България се радват кой знае колко, но въпреки това е готова да рискува всичко, само и само за да се срещне с американците по всяко време, по което те пожелаят.
Повече от очевидно е, че Корнелия Нинова и кръговете около нея имат тежки „симпатии“, както към една определена чужбина, така и към някои родни политически фактори като ГЕРБ. За съжаление у нас съдебната система не е достатъчно независима, че да изпълни в достатъчна степен дълга си и да се поразрови в такива „симпатии“, които очевидно работят не преди всичко в полза само на нашата държава. Поради това, докато се усетим, 4 години под властта на Нинова си минаха в пълен медиен и съдебен комфорт, а левицата беше срината до 10-11 % електорална тежест. Старата англосаксонска тактика за инфилтрация и субверсия очевидно продължава да работи безпогрешно.
Естествено, никой човек не е безгрешен и никой политик не може да игнорира големи международни фактори като САЩ, с които сме официални съюзници в НАТО, без значение дали ни се харесва или не. Но лидерът на най-голямата опозиционна партия, човекът, който иска да стане премиер, трябва да защитава преди всичко българските национални интереси, а във вътрешно-политически план – интересите на членовете и симпатизантите на партията, която представлява, а не на ГЕРБ. Трудно е да определим доколко силни са „симпатиите“ на Нинова към външни и вътрешни политически фактори, но при всяко положение БСП никога не е била толкова беззъба опозиция. И не става въпрос само за опозиция на ГЕРБ, но и въобще опозиция на неолибералната система у нас. На фона на огромните геополитически битки, които се водят днес, не можем да се залъгваме, че чужди сили не се опитват и няма да продължат да се опитват да влияят на България и да я контролират, при това не само чрез правителството, но и чрез всички други политически сили. А най-важната от тях, разбира се, е БСП. Докато Нинова е лидер на партията, не само че не можем да очакваме БСП да е истинска и сериозна опозиция на ГЕРБ, но и изникват други съвсем основателни притеснения. Дали БСП няма окончателно да се превърне в дясна и неолиберална партия, както и дали няма окончателно да се скъса с червените традиции, включително и традиционно доброто отношение към Русия. Бидейки патриотична партия, БСП трябва да защитава преди всичко българските национални интереси, но от 2016-та насам, на "Позитано" властва едно апатично отношение към международната проблематика, което не може да се обясни само с липсата на подготвеност по тези въпроси сред обкръжението на Нинова. Да, България и БСП трябва да имат разумни, добри и конструктивни отношения със САЩ и всички други велики сили, но никой няма право да способства създаването на условия за превръщането на партията на Благоев и Кирков в политически придатък на разни чужди интереси! Все още не е късно левицата да стане отново БЪЛГАРСКА и СОЦИАЛИСТИЧЕСКА, но ако процесите, които Нинова изразява в най-висша степен, продължат да текат, скоро и партията няма да я има!
Редакционна статия на Поглед.инфо
