Фокусите на Борисов

Фокусите на Борисов
  • Публикация:  Classa.bg**
  • Дата:  
    10.01.2021
  • Сподели:

За да не се изправи срещу общественото недоволство, а да го яхне, Борисов ловко си служи с различни трикове. Това е успешна стратегия за оцеляване, но не и поведение на лидер, който поема отговорност.

 

 

 

Бойко Борисов управлява България от 3483 дни (до 9 януари 2021). Единственият премиер, който е бил на власт по-дълго от него, е Станко Тодоров с 3632 дни. Борисов определено остава в историята с продължителността на премиерстването си, но лидер ли е той? 

 

Принципно погледнато - да, защото е начело на управлението в България и лидер на управляващата партия ГЕРБ, а за разлика от функционера на БКП наистина е бил първи на избори. Но всъщност Борисов не води и не направлява, той умело сърфира на вълната на общественото мнение. А както знаем, не е трудно да се създаде такова мнение и такава вълна. Допреди десетилетие за това служеха медиите, а в тази декада трябва да добавим към тях и социалните мрежи.

Борисов дойде на власт, яхвайки народното недоволство, предизвикано от корупцията и ниските доходи. Той и сега задържа властта си пак по същата схема.

 

Как се става национален любимец

 

Влизането на Бойко Борисов в домовете и съзнанието на хората посредством медиите започна през 2001 г., когато беше назначен за главен секретар на МВР от премиера Симеон Сакскобургготски, чиито охранител беше. А преди това пазеше живота на Тодор Живков. Борисов си изгради медиен образ на борец срещу престъпността, като присъстваше на мястото на много престъпления и вдигаше телефона си на почти всеки потърсил го журналист.

 

Boyko Borisov - Wikipedia

 

Ако обаче погледнем статистиката, не се виждат особени резултати в борбата срещу престъпността в този период. Коефициентът на престъпност (брой престъпления на 100 000 души), според НСИ през 2001 година е 421, спада до 408 през следващата година и нараства до 450 през 2005-та.

 

Ще удържи ли Борисов властта

 

Според субективните представи на хората, гледащи телевизия, престъпността обаче намалява. През февруари 2001 година, т.е. преди Борисов да заеме поста в МВР, 70% от българите все още смятат, че организираната престъпност нараства. През 2003 година магията на Борисов вече е проработила и по-малко от 20% (по данни на Центъра за изследване на демокрацията от 2011 година) са били черногледи по отношение на престъпността.

 

"Обиколил съм държавата. Няма село, няма град, където хората да не са видели по нощите как ги пазя от разбойниците. Аз не съм дошъл отнякъде”. Това казва Борисов в интервю пред “Труд” през 2007 в деня на създаването на ГЕРБ, когато вече беше напуснал МВР след конфликт с министъра Румен Петков (2005 год.) и беше спечелил извънредните избори за кмет на София (октомври 2005 год). През юли същата година Борисов беше избран за депутат от НДСВ, но дори не положи клетва. По време на кампанията уверяваше, че не е политик и не желае да бъде. А всъщност е имал други планове.

 

Постфактум “офанзивата” на Борисов срещу организираната престъпност излезе доста скъпо на данъкоплатеца, тъй като Европейският съд по правата на човека в Страсбург издаде множество присъди срещу България.

 

Като кмет на София Борисов също беше навсякъде по медиите. Той започна първия си мандат като премиер по същия начин - с дълги пресконференции и шумни акции срещу предшествениците си. Така подаде и оставката си през февруари 2013 - на пресконференция, на която му бяха  зададени поредица неудобни журналистически въпроси и само  ден след като беше заявил, че няма да подава оставка заради антимонополните протести

 

Малко по малко пресконференциите на Борисов се разредиха и той почти спря да отговаря на журналистически въпроси, за да се превърне в популист от новия век с едностранното предаване на информация - на живо, през Фейсбук от джипката. При живото предаване на неструктурирания поток на мисълта на премиера, без критични и подготвени журналисти наоколо, няма опасност от задаване на въпроси, които биха го хванали натясно, заради меко казано, едностранчиво тълкуване на факти и даване на изключително позитивна самооценка на личната си работа.

 

"Ще видиш, ще минат месеци, дай боже (прекръства се), всичко да е успешно... и ще се окаже, че България управлява най-правилно финансите, икономиката и здравните мерки по време на кризата.” Тази оценка си даде Борисов при посещение в завод за бойлери във Варна в понеделник. Не е ясно каква работа има премиерът в частен завод за бойлери, но така неговите внушения достигнаха до повечето българи без опасност някой да го попита как така може да окачестви като успешно едно управление, при което България продължава да е на трето място по смъртност от Ковид в ЕС.

 

По вълните на недоволството

 

Тази година Борисов оцеля въпреки продължилите с месеци протести, защото умело използва общественото недоволство от пролетния локдаун и забави въвеждането на втория до момента, в който хората започнаха да умират по стълбите на болниците. Така България от страна за пример в борбата с коронавируса се превърна в една от държавите с най-голяма смъртност, само за да не се изправи Борисов срещу недоволството, а за да го яхне.

 

Това не е лидерство, но е успешна стратегия за оцеляване, която включва и отказ от носене на отговорност. Вместо него, обикновено я отнасят министрите. За трите мандата на Борисов министерските рокади са 33, а в третия кабинет са 9.

 

Борисов владее магията на популизма, може да създава обществено мнение и има достатъчно власт да мобилизира цялата държава и “приятелски медии” за тази цел, но не го прави във важни за развитието на страната моменти. Вместо това оставя фалшивите новини и целенасочената пропаганда от Русия, както и от кръговете, които подкрепят Доналд Тръмп, да определят решенията и бъдещето на хората в България.

Примери от последния мандат бяха кампаниите срещу Истанбулската конвенция и Стратегията за детето, които успяха, макар и да почиваха върху фалшиви информации, защото Борисов и коалиционните му партньори решиха да отстъпят, а не да информират.

 

Фалшивите новини за коронавируса

 

Същото поведение се наблюдава и при вълната от фалшиви новини за коронавируса. Вместо информационна кампания, Борисов сравни вируса с биологично оръжие, а сега вместо да мотивира за широко ваксиниране повтаря, че то е по желание, а самият той щял да се ваксинира, когато му дойдело времето.

 

Последствията от това, че Борисов е яхнал популизма вече са видими – две български общини “забраниха” развитието на 5G мрежата, а учители в цели училища не желаят да се ваксинират.

 

Но можеше да бъде и много по-зле. В САЩ видяхме какво се случва, когато се съберат на едно място достатъчен брой хора, облъчвани денонощно от фалшиви новини.

 

Станете почитател на Класа