Св. свещеномъченик Александър, епископ Комански

Св. свещеномъченик Александър, епископ Комански
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    12.08.2019
  • Сподели:

В памет на светия свещеномъченик Александър, епископ Комански

 

град Коман *, близо до НеокесарияРечник, епископ на която в описваното време бил свети Григорий Чудотворец **, живеел в доброволна бедност един мъж на име Александър. Неговият богоугоден живот бил скрит от хорските очи и бил известен само на Бога.

Свети Александър бил прекрасно образован човек, можел е да придобие значителни богатства и да се ползва от всеобщо уважение, но заради Бога той избрал доброволна нищета. Той презирал света, не смятал за нищо своите знания и се представял за човек необразован и невеж, изпълнявайки думите на апостола: “ако някой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен, за да бъде мъдър” (1Кор. 3:18).

Блаженият Александър желаел да се храни с труда на ръцете си и в крайното си смирение избрал едва ли не най-последния вид работа: той започнал да прави въглища и да ги продава, за да добива дневната си прехрана. Поради това свети Александър станал предмет на шеги и забавление за децата: от работа лицето и дрехите му се пропивали с въглищен прах и когато се появявал в такъв вид на пазара, приличал на етиопец.

 

Резултат с изображение за Св. свещеномъченик Александър, епископ Комански

 

Свети Александър бил известен в целия град като въглищар. Но Господ, Който живее във висините, и гледа към смирените и ги издига, благоволил още и в тукашния, земния, живот да прослави Своя смирен раб Александър и да дари в негово лице на църквата Си стълп и украшение. Затова Той го удостоил с епископски сан.

Починал Команският епископ и жителите на града изпратили пратеници при свети Григорий Чудотворец в Неокесария с молба да отиде при тях и да им постави епископ. Свети Григорий скоро пристигнал.

Когато на събора започнали да търсят мъж, достоен да заеме светителския престол, се появили разногласия: едни избирали лица от благороден произход, други - богати, трети - красноречиви, четвърти - почтени на вид и възраст, и довеждали всички тези избраници при свети Григорий Чудотворец, като хора достойни за похвала и епископство.

Но свети Григорий не бързал да избере и посвети епископ, защото очаквал кога Господ Сам ще яви достойния. Той се обърнал към събора и му напомнил как Бог е избрал Давид, за да царува над Израиля. Когато Иесей довел при свети Самуил най-големия си син Елиав, пророкът попитал Господа дали този е предназначен да бъде Негов помазаник? Но Господ казал на Самуил: “не гледай на лицето му и на високия му ръст” (Царств. 16:6-7).

- И ние трябва - казвал свети Григорий - да изберем пастира на този град не като съдим по външността, но трябва да търсим този, който Бог е приготвил, защото човек гледа на лице, а Бог на сърце, и мярка за достойнството служи не външният вид, а вътрешната настроеност на сърцето, която е известна само на Господа.

Тези думи на свети Григорий били неприятни за някои и те с насмешка си говорели помежду си: ако не се гледа на външния вид и благородния произход, то и въглищарят Александър може да бъде избран и поставен за епископ. Напомнянето за въглищаря предизвикало смях и у другите, които присъствали на събора.

Свети Григорий след известен размисъл казал: “Не без действие на Божия Промисъл се споменава този човек, който става предмет на подигравка.” И започнал да разпитва: “Кой е този Александър, за когото споменавате? Искам да го видя.”

В това време Свети Александър стоял до сградата на участниците. Някои излезли и довели свети Александър на събора. Когато той застанал сред събранието, всички започнали да го гледат и да се смеят, защото от въглищата както той самият, така и бедната му дреха били черни. По време на всеобщия смях, той стоял с почит пред светителя, вглъбен в себе си, без да обръща внимание на тези, които се смеели.

Свети Григорий Чудотворец, който имал дара на прозрението, познал обитаващата в блажения Александър Божия благодат, която го правела достоен за избирането на светителския престол. Той станал от мястото си, уединил се със свети Александър и започнал да го пита, като го заклинал в Божието име да говори истината:

- Кой си ти?

Свети Александър, макар да искал да скрие себе си, но понеже не бил в състояние да каже неистина пред толкова уважаван светител и при това се страхувал от клетвата, разказал всичко за живота си: как бил образован, но заради Бога смирил себе си и се облякъл в доброволна нищета.

От беседата с него свети Григорий се убедил, че той отлично познава не само науките, но и Свещеното Писание. След това светителят заповядал на един от приближените си да отведе свети Александър там, където бил отседнал, да го умие, облече и да го доведе отново на събора. А сам отново седнал на мястото си и провел боговдъхновена беседа.

След не много време, пред събора бил доведен свети Александър, умит, облечен в светла дреха и с извънредно благолепно лице. Всички, които преди били виждали светия мъж, не могли да сдържат изумлението си. А свети Григорий започнал да беседва с него, като му поставял въпроси от Свещеното Писание. Свети Александър отговарял така благоразумно, че тези, които присъствали, не могли да не го признаят за човек учен и разумен, при което още повече се удивлявали: защо мъж с такива познания е скривал своята мъдрост и е живял сред тях като последен невежа? В същото време се укорявали, че са осмивали толкова мъдър човек, смирил себе си заради Бога, и го считали за безумен.

Тогава всички, които били на събора, с радост и единодушно избрали свети Александър за епископ, като изпълнение на Господните думи, говорещи в писанието: “човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце” (1Царств. 16:7). Свети Григорий, възвел свети Александър по иерархическите степени - първо го посветил за иерей, а после за епископ. След посвещението за епископ той наредил на свети Александър да каже поучително слово. Когато светецът казвал поучението, благодатта на Светия Дух изтичала из устата му като река и довеждала сърцата до умиление. Целият град се зарадвал и прославил Бога, че има такъв учен пастир.

Свети Григорий се върнал в Неокесария, а свети Александър пасял стадото Христово в Коман, и със слово и живот бил пример за вярващите.

По това време в Коман пребивавал един млад философ от Атика. Когато слушал поученията на светителя към народа, той се смеел на простотата на неговата реч, лишена от ораторски украшения. Но в своите поучения свети Александър се грижел не за красотата на думите, а за това - да бъдат поучителни, и заради простотата на тези, които го слушали, те се отличавали с простота, като в същото време били много душеспасителни.

Но ето, че веднъж на този атически философ му се случило такова видение: пред него се появили много красиви бели гълъби, които излъчвали сияен блясък, както казва псалмопевецът: “чиито криле са покрити със сребро, а перата - с чисто злато” (Пс. 67:14), и чул глас:

- Това са думите на епископ Александър, над когото ти се смееше.

Когато дошъл на себе си от видението, философът се засрамил от своята постъпка, отишъл при епископа и поискал прошка от него.

Скоро - по време на царуването на Диоклетиан (император 284–305 г., бел.ред.), срещу християните било повдигнато гонение и свети Александър, епископ Комански, бил хванат от нечестивите езичници. Той бил принуждаван към идолопоклонничество, но не се отрекъл от Христа, за което след мъчения бил хвърлен в огъня, където светият епископ приел мъченическа смърт за Христа нашия Бог.

 

В този ден се чества паметта на светите мъченици Памфил и Капитон.

Прочетена 341 пъти

Станете почитател на Класа