Замърсяването след пандемията - има ли как да бъде спряно

Замърсяването след пандемията - има ли как да бъде спряно
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    16.05.2020
  • Сподели:

Кризата с коронавируса води след себе си и последствията от борбата срещу нея. Едно от последствията, срещу което вече мислят повечето правителства, е икономическа криза.

Но не по-малък се очертава и проблемът със замърсяването, след като милиони еднократни предпазни средства се оказват на боклука. А предвид, че на много места те все още се ползват и незнанието докога ще бъдат необходими, се налага по въпроса да се вземат мерки.

 

Още през февруари, когато маските не бяха задължителни на много места по света, и бяха в масова употреба в Китай едва шест до осем седмици, от природозащитната организация "Океани Азия" алармираха, че в изолираните острови Соко - малка група острови край югоизточния бряг на Лантау, Хонконг, върху само сто метра от брега бяха намерени 70 маски.

Още през февруари, когато маските не бяха задължителни на много места по света, и бяха в масова употреба в Китай едва шест до осем седмици, от природозащитната организация "Океани Азия" алармираха, че в изолираните острови Соко - малка група острови край югоизточния бряг на Лантау, Хонконг, върху само сто метра от брега бяха намерени 70 маски.

 

13 милиона тона пластмаса се изхвърлят в морето всяка година и половината от пластмасата, произведена в световен мащаб, е за стоки с еднократна употреба, изчислява Организацията на обединените нации (ООН).

В Средиземноморието всяка година се изхвърлят 570 000 тона пластмаса, което се равнява на 33 800 пластмасови бутилки всяка минута, изчислява Световният фонд за природата WWF.

След като Италия вдигне строгите забрани в страната (там постепенно вече разпускат мерките) ще се нуждае от 1 милиард маски и половин милиард ръкавици месечно, пресмятат от Политехническия университет в Торино.

Според доклад WWF, "ако само 1% от маските бъдат изхвърлени неправилно и попаднат в природата, това би довело до 10 милиона маски на месец, замърсяващи околната среда".

"Като се има предвид, че теглото на всяка маска е около 4 грама, това би довело до разпръскване на повече от 40 000 килограма пластмаса в природата", се посочва в документа.

Още през февруари, когато маските не бяха задължителни на много места по света, и бяха в масова употреба в Китай едва шест до осем седмици, от природозащитната организация "Океани Азия" алармираха, че в изолираните острови Соко - малка група острови, разположени край югоизточния бряг на остров Лантау в Хонконг, върху само сто метра от брега са намерени 70 маски. Подобно бе положението и на други места по хонконгското крайбрежие.

През април фотографът Дан Джианополус направи колекция от снимки, с която да покаже отражението, което неправилно изхвърлените маски и ръкавици оставят върху околната среда. За целта той снима хиляди лични предпазни средства (ЛПС), разпилени по улици, паркове и градини.

Проблемът е, че голяма част от личните предпазни средства, които се използват за защита на здравните работници - ръкавици, маски и престилки - се използват само веднъж и след това се изхвърлят.

Кевин Стълби, директор в Greenpeace, отговарящ за химикалите и замърсяването, обяснява пред Euronews, че многократните предпазни средства се дезинфекцират, докато продуктът за еднократна употреба пренася коронавируса с дни на повърхността си.

Проблемът обаче е не в самата употреба, а в начина на изхвърляне според Ричард Томпсън - ученият, който за първи път въвежда термина "микропластика" през 2004 г., и професор по морска биология в Университета в Плимут.

"Правителствата молят всеки гражданин да ходи с маска, но това не трябва да създава отпадъци. Предвид кризата, всеки трябва да има лично предпазно средство, но трябва да съветваме хората и как да ги изхвърлят", коментира той пред EuroNews.

Според него е от значение и правилното проектиране на продукти, което на първо място би могло да помогне за контролиране на количеството отпадъци, попадащи в океана. Това е и основната философия на кръговата икономика - да се създават продукти, които са по-лесни за рециклиране.

Ученият дава за пример маските за лице от Китай. Специалистите твърдят, че са направени от много слоеве различни материали или полимери. Това прави много по-трудно преработването на такива елементи.

В България, например, предпазните средства, използвани масово, обикновено са от пластмаса или текстил и невинаги се събират разделно и рециклират. Тук, както и на много места по света, те се изхвърлят в масовия боклук (здравни специалисти съветват продуктът да престои три дни и да се сложи в затворен съд или да се завърже в плик, преди да се изхвърли). Медицинските отпадъци пък се изгарят в инсинератори.

"Страните трябва да се опитат да разработят продукти, направени от един и същи полимер, които да можем да проследим и съберем в запечатани контейнери за еднократна употреба, където те да бъдат дезинфекцирани и рециклирани", смята Клаудия Брунори - химик от Италианската национална агенция за нови технологии, енергия и устойчиво икономическо развитие (ENEA).

На местно ниво това се прави в малки обеми. Италианска неправителствена организация, местни институции и изследователи са създали лични предпазни средства за многократна употреба, като структурата на маската се запазва и се изхвърля само филтърът.

Майк Билодо, регионален директор на световната организация с нестопанска цел PlasticOceans за Европа, казва, че вместо да се внасят лични предпазни средства, трябва да се произвеждат локално. Според него също трябва да се правят по такъв начин, че пластмасовите елементи да могат да бъдат рециклирани и използвани повторно.

През миналата година Европейският съюз (ЕС) въведе набор от правила за справяне с морските отпадъци. Тази година директивата относно пластмасите за еднократна употреба трябва да бъде въведена в националните закони.

Тя включва забрана на най-често използваните пластмаси за еднократна употреба, като прибори за хранене, сламки и клечки за уши. Медицинските маски и ръкавици не са включени.

Според експерти на фона на епидемията подкрепата на ЕС по отношение забраната на посочените пластмасови продукти, няма да има голям ефект, ако тези директивата не бъде върната за преразглеждане, за каквото призовават от Европейската асоциация на преработвателите на пластмаса. Брюксел вече отхвърли идеята.

На фона на това на места се връщат пластмасовите чаши за еднократна употреба заради хигиенните опасения покрай COVID-19.

Европейската комисия (ЕК) разработва стандарти за биоразградими пластмаси, но дори ако личните предпазни средства бяха направени от такива материали, това няма да разреши проблема със замърсяването в морето.

"Биоразградимите пластмасови разтвори сами по себе си не са отговор на намаляването на морските отпадъци. Най-важно е ЛПС и всички отпадъци да се изхвърлят правилно, в съответствие с указанията на властите", казва Вирджиния Янссенс, директор на PlasticsEurope - асоциация, представляваща производители на пластмаси.

И все пак степента на разграждане зависи от много различни фактори, като вида на използвания полимер. Той се разгражда по един начин дълбоко в морето, където е студено и тъмно, и по друг - на плажа.

"Неотдавнашно проучване на биоразградима пластмаса, изложена на различни среди, ни показа, че някои предмети изчезват бързо, докато в някой торбички и след четири години в морето все още можете да пазарувате", обяснява проф. Томпсън от Уноверситета в Плимут. 

Това означава, че ако не искаме след пандемията от COVID-19 светът да се окаже затрупан от още повече пластмаса, страните трябва да изготвят дългосрочни работещи стратегии, които освен това да са координирани с останалите. Тоест, ако в дадена страна се използват маски, произведени другаде, е добре да се помисли предварително за възможностите за рециклиране.

Станете почитател на Класа