Социологията на урните ще покаже страната иска ли промяна, както твърди БСП, или предпочита сегашното статукво
Местните избори на 27 октомври ще бъдат съдбовни за лидерите на двете най-големи български партии – Бойко Борисов (ГЕРБ) и Корнелия Нинова (БСП).
„Тези избори ясно показаха, че с ГЕРБ никой не може да се мери“, изрече гордо Борисов на 2 ноември 2015 г., след втория тур на предишния вот за общински съветници и кметове. И тази гордост бе напълно обяснима - ГЕРБ бе спечелил 1727 общински съветници (една трета от всичките 5181 съветници в страната) и 129 кметове (от общо 265 общини), 22 от които – на областни центрове! Управляващата и тогава партия победи почти във всички областни градове, с изключение на Плевен, Добрич и Монтана, където първенството завоюваха представители на Реформаторския блок, и на Кърджали, където традиционно надделя ДПС. В Кюстендил победителят Петър Паунов също бе от РБ, но подкрепен от ГЕРБ. В Пазарджик пък спечели независимият Тодор Попов, също близък до управляващата партия.
Пълна доминация!
Затова Цветан Цветанов, зам.-председател на ГЕРБ тогава, бодро рапортува: „Областни центрове: 2007 - 10 кмета, 2011- 14, 2015 - ГЕРБ увеличава присъствието в 22 областни центрове! Това е изключителна отговорност!“
Да, отговорност е и затова на 27 октомври 2019-а ГЕРБ и самият Борисов ще усетят, може би за пръв път, колко тежи царската корона.
Защото тези избори са последната реална социология преди следващите редовни парламентарни избори, които трябва да се проведат през пролетта на 2021 г. Същата година ще има и президентски избори през есента. Борисов трябва да извърви времето дотогава със спокойната стъпка на победител, а не под непрекъснатия обстрел на въпроса „защо загубихте град N?” (Както се случи с Костов през есента на 1999-а.) Премиерът има нужда нищо да не смущава неговата увереност на управленец, който непрекъснато гради и надгражда, под чието управление страната се развива успешно. Защото Борисов с три мандата не просто иска да остане в историята, той иска да бъде запомнен с добро.
Затова за лидера на ГЕРБ загубата и на един град през 2019-а ще бъде неуспех. Нещо повече, и победите ще се гледат под лупа - как са били постигнати. Защото тогава зад Борисов и Цветанов ще наредиха 11 кмета - победителите на първи тур в София, Бургас, Варна, Стара Загора, Велико Търново, Благоевград, Габрово, Русе, Ямбол, Смолян, Кюстендил! Като "неуспех" или неубедителна победа може да се тълкува и една разколебана, трудно постигната подкрепа на балотаж.
"Пази, Боже, да давам пресконференция, на която да се хваля с един областен град! Или с независим. Моите са си всичките от ГЕРБ! Кадри, които сме си ги издигнали всичките, от нула!", със самочувствие изрече тогава Борисов, заобиколен от 11-те победители, бъдещи градоначалници.
Днес ситуацията е друга, най-малкото, защото двама от тях няма как да повторят тази сценка - Иван Тотев (Пловдив) и Пламен Стоилов (Русе) вече не са кандидати на ГЕРБ.
За Нинова, напротив – и най-малката дупчица в плътно-синята карта на ГЕРБ, ще се отчете като голям успех за БСП. На тези местни избори социалистите тръгват от много ниска база, почти на кота 0 – не управляват нито един голям град. Затова Цветанов бе прав, когато многократно подчертаваше, че ГЕРБ управлява пет милиона и половина българи.
Но за лидера на БСП изборите също ще са върховно изпитание. От резултата им ще проличи дали нейният революционен курс е правилен, дали основната й теза – че ГЕРБ управлява лошо и е необходима коренна промяна и че точно БСП е носителят на тази промяна, се споделя и от избирателите. Един решителен пробив на БСП би довел до промяна в обществените нагласи и дори до предсрочни парламентарни избори.
Затова Нинова не жали сили за постигането на успех в местната власт. Хвърля в битката петима доказани депутати. Кандидат-кметове са: Пенчо Милков в Русе, Светослав Владимиров в Перник, Николай Тишев в Бургас, Кольо Милев в Сливен, Тодор Байчев в Карнобат. Така на дело социалистите искат да покажат и, че за тях няма малки и големи градове, важни и неважни, че и най-малкото градче е значимо, защото всеки глас е от значение.
В големи градове като Пазарджик, Шумен, Кюстендил социалистите застават зад независими кандидати, показвайки, че не страдат от партийно високомерие. Предприемачът Благо Солов спечели доверието на червените в Пазарджик, банкерът Здравко Милев е техен кандидат в Кюстендил. И двамата не са партийни членове. Не е партиен човек и претендентът, посочен от БСП за Шумен - Венцислав Венков. В Шумен и в Русе социалистите успяха да успокоят амбициите на старите кметове на двата града – Красимир Костов и Божидар Йотов, които искаха отново да се впуснат в предварително загубена за тях битка. Без да разбират, че времето тече и „не можеш два пъти да влезеш в една и съща река“.
Освен това почти навсякъде по места БСП гради широки коалиции, в които включва не само леви организации, естествени съюзници, като АБВ, „Българска пролет“, левите земеделци, но и различни структури на гражданското общество.
ГЕРБ, напротив, почти навсякъде залагат на свои кадри, на доказаните си кметове. „Витрините“ са София, Бургас, Стара Загора, Варна – най-големите градове. В тях постовете си ще отстояват Йорданка Фандъкова, Димитър Николов, Живко Тодоров, Иван Портних.
Посланието тук е ясно, ГЕРБ иска всичко да изглежда „както преди“ и няма нужда от никаква промяна.
Но не е. И неслучайно Фандъкова обяви, че ще заложи на нов екип. Настояването за обновление дошло лично от Борисов. Политическите му сетива проговорили, че при толкова критики срещу Столичната община някой трябва да "опере пешкира". От седмици се говори, че знакови лица в Столичния общински съвет като Андрей Иванов, Орлин Алексиев и Орлин Иванов ще бъдат „пенсионирани“. За предсрочно пенсиониране на общинари с авторитет се говори и в Бургас, и във Варна. Димитър Людиев, който оглавява стопанската комисия в бургаската община и доскоро се спрягаше за водач на листата на ГЕРБ, май ще е от тях. Според бургаски медии същото се отнася и за Константин Луков, който е шеф на местния съвет.
Когато си на власт, промените създават суматоха, тя пък е враг на успеха.
Досега партия ГЕРБ винаги е правила избори в комфортната ситуация на подредената къща. За това се грижеше Цветанов. Дори и някъде нещо да е скърцало, вторият след Борисов бързо оправяше проблема. Сега не е така.
Вижда се, че в партията повсеместно върви преброяване на кадрите – кои са на Цветанов, кои не са, кои поврътливо са сменили лагера. Тук-там скандалите се показаха и на повърхността. Като в Пловдив и в Русе, където Иван Тотев и Пламен Стоилов вече няма да са кандидатите на ГЕРБ. Какъв е техният грях, не стана много ясно. Оценка нямаше. Но когато някой бива отстраняван, у наблюдателя се създава обосновано предположение, че му е дадена негативна оценка.
Кандидатите на ГЕРБ за Пловдив, Русе и Хасково – все проблемни за управляващите градове, бяха сред първите обявени. Това са Здравко Димитров, Диана Иванова и Станислав Дечев.
Димитров и Дечев са част от статуквото - областни управители, с което партията подслажда горчивия вкус, който оставя отказът от доказани хора.
Хора на Цветанов ли бяха тримата сменени? Никой не казва. Но е сигурно, че урните ще дадат категоричен отговор на въпроса за реалната тежест на бившия Втори в ГЕРБ.
Че не всичко е както преди, говори и предизборното споразумение, което ГЕРБ подписа със СДС. Досега партията се явяваше на избори сама, съюзници търсеше за следизборна коалиция. Тази година за пръв път смени тактиката. ГЕРБ се съюзи със сините и за европейските избори през май. Може би за пръв път партията усети нуждата от съюзник. И обеща да подкрепи кандидатите на СДС в Кремиковци и Криводол.
Кандидат-кметовете ще бъдат ясни на 25 септември, както каза говорителят на ЦИК Александър Андреев.
А на 3 ноември, когато е вторият тур, ще лъсне какво мислят хората. Дали искат промяна или макар и да попържат властта под мустак, предпочитат тя да си остане. Защото са й свикнали и знаят какво могат да очакват от нея.
Преди това обаче ни предстои театрото "подла кампания", както сам я определи Борисов.
