Размерът на минималната пенсия нажежи страстите в Народното събрание, председателстващият Емил Христов заплаши бунтарите с наказания
Очаквано темата за пенсиите се оказа ябълката на раздора по време на дебата за бюджета на Държавното обществено осигуряване /ДОО/. Размерът на минималната пенсия до такава степен нажежи страстите в Народното събрание, че се стигна до преждевременното прекратяване на пленарното заседанието.
По време на дебатите "Воля", БСП и "Атака" се обединиха около предложението минималната пенсия да бъде 300 лева, а не 250 лева, каквото е това на управляващите.
От "Атака" и БСП настояха депутатите да гласуват размера на пенсиите със ставане от място, за да се види ясно кой реално е за по-достойно увеличение на пенсиите. Председателстващият Емил Христов обаче бе категоричен, че процедурата по гласуване вече е започнала и не могат да се правят предложения вече за начина, по който да се гласува.
Това разгневи социалистите, които наскачаха от местата си и обградиха парламентарната трибуна, а след това ги последваха и депутатите от "Атака".
На трибуната първо се качиха Филип Попов, Христо Проданов и Георги Свиленски, след това те бяха последвани от други народни представители от "БСП за България". Към тях се присъединиха и депутати от "Атака".
"Защо те е страх?", попита Свиленски председателстващия заседанието Емил Христов и заяви, че процедурата е вече опорочена.
"Всеки разбира процедурата по различен начин. В правилника нещата са ясно изписани. Не сте прави", отговори му още председателстващия пленарното заседание Емил Христов. Той посочи, че БСП възпрепятстват пленарното заседание и ги помоли да не го прави.
В залата се чуха виковете на управляващите "Червени боклуци!", а от БСП отвърнаха - "Оставка!".
За да потуши напрежението, Емил Христов реши да прекрати пленарното заседание и да спре гласуването, като се закани да има наказани депутати.
При окончателното разглеждане на Бюджета на ДОО за 2020 г. управляващите гласуваха увеличаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се от 560 на 610 лева.
За земеделските производители и тютюнопроизводителите минималният осигурителен доход от догодина става 420 лева, при сегашни 400 лв. Първоначално беше заложено земеделците и тютюнопроизводителите да се осигуряват на минимум 610 лева от догодина, т.е. да има изравняване с размера на минималната работна заплата.
Между двете четения обаче от ГЕРБ предложиха увеличението да е значително по-малко. Текстовете днес минаха почти без дебати в пленарна зала, единствено с упрек от левицата, че не са направени разчети как това увеличение ще се отрази върху производителите.
Опозицията в лицето на БСП беше по-настървена по отношение на максималния осигурителен доход, който остана 3000 лв., след като от 1 юли беше вдигнат до това ниво от 2600 лв. Левицата искаше той да бъде увеличен на 3900 лева с мотива, че богатите се облагодетелствали за сметка на бедните, но това беше отхвърлено.
Без промяна депутатите оставиха периода на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане - 410 дни, и размерът на обезщетението за отглеждане на дете от 1- до 2-годишна възраст - 380 лева. От БСП настояваха обезщетението да се увеличи на 650 лева с мотива, че то е актуализирано само веднъж за последните 5 години (през 2017 г.) и е редно да отговаря на минималната работна заплата. Предложението беше отхвърлено
В крайна сметка в рамките на днешното заседание депутатите не успяха да приемат окончателно бюджета на Държавното обществено осигуряване и ще се занимават с него отново утре сутрин.
Днес народните избраници гласуваха рамката на бюджета, като се предвидените разходи за пенсии са в размер на 10, 57 млрд. лв. Бе определен и минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица през 2020 г. да е 610 лв., а за земеделските стопани и тютюнопроизводители да бъде - 420 лв.
Депутатите решиха максималния осигурителен праг пък да е 3000 лв. Обезщетението за отглеждане на дете през втората година също остава непроменено - 380 лева на месец.
Дарикнюз, Агенция "Фокус"
