Ако мнозинство в пленума имат критици на Нинова, те като нищо ще оформят втори властови център в столетницата

50-ият юбилеен конгрес на БСП няма да е без интрига, независимо че основната – кой е новият партиен лидер отпадна още на 12 септември, когато Корнелия Нинова бе избрана на пост №1 с гласовете на над 80% от членовете на цялата партия.

Форумът, който започва утре в НДК, трябва да избере членовете на Националния съвет (пленум), а този избор е не по-малко важен от избора на председател. Защото уставът на БСП е овластил пленума, прогласявайки, че „Националният съвет осъществява политическата дейност на партията в периода между заседанията на Конгреса.“

Досега лидерът на БСП се титулуваше „председател на Националния съвет на БСП“, но след като вече е „председател на БСП“ отношенията между него и колективния ръководен орган на партията са решаващи за това как ще изглежда тя в очите на обществото и каква политика ще води. И не на последно място и как ще изглежда листата с кандидати за народни представители, тъй като именно пленумът решава кои да са водачите на листи и на кое място да бъдат поставени представителите на коалиционните партньори и хората от гражданската квота. Пленумът също така пленумът решава и кои да са червените кандидати за президент и вицепрезидент.

Ето защо за БСП е толкова важно кой ще влезе в новия НС и дали Нинова ще разполага с лоялността на над 50% от състава му. Това обяснява суматохата на „Позитано“ 20 в навечерието на конгреса. Запознати твърдят, че по коридорите се разминавали делегати на конгреса със сериозни изражения на лицата и списъци в ръка.

Как се излъчва новият състав на пленума казва уставът на БСП.

Кандидатите за членове на пленума са предложени още на общинските и градски конференции. Предложения обаче могат да се правят и по време на самото заседание на конгреса, но и за това има специален ред, предвиден в устава.

Кандидат за Националния съвет се става по писмено мотивирано предложение, подкрепено с подписите на не по-малко от 50 делегати. Един делегат обаче не може да участва в повече от една подписка, което обяснява трескавото бягане по коридорите с листчета.

31 от членовете на Националния съвет са делегирани представители от съответния многомандатен избирателен район. Практиката в столетницата сочи, че по линия на делегирането лидерите ѝ осигуряваха членство в НС на „свои“ хора. Един и същ социалист обаче не може да бъде избиран за делегиран представител в два последователни състава на НС на БСП, казва уставът. Ето защо и на „фаворитите“ се налага да минат през чистилището на тайния пряк вот.

Отделно има младежка квота, която не може да бъде по-малко от 20% от състава на НС. За нея могат да кандидатстват социалисти до 35 години.

Но тъй като уставът не казва колко точно са членовете на Националния съвет, конгресът решава тези подробности. Например, решава от колко души да се състои младежката квота. А също и, ако получилите 50% плюс един от гласовете при тайния вот са малко, как да се постъпи. Да има второ и трето гласуване или не. Практиката от последните конгреси е съставът на Националния съвет да се допълва от листата на кандидатите по висшегласие, а не да се гласува пряко до припадък. Таванът, до който листата ще се допълва, също се определя от конгреса.

Самото подреждане по гласове пък дава възможност да се премери авторитетът, с който един или друг социалист се ползва в партията. Дълги години №1 по гласове при избирането на Националния съвет бе Стратега Александър Лилов. После - Стефан Данаилов. В първата петица винаги са попадали и знакови лица на социалистическата партия като Янаки Стоилов и Дора Янкова.

Уставът предвижда също членове по право на пленума да са избраният председател на БСП, председателят на парламентарната й група, председателят и зам.-председателите на Народното събрание – социалисти, министрите-социалисти, ръководителите на Младежкото обединение, на Обединението на жените-социалистки и на Движението на ветераните.

Досега националните съвети на социалистическата партия са имали около 180 членове. Това е елитът на партията. Според запознати кандидатите да влязат в този кръг в момента са над 1000!  
Всичко това обяснява защо в навечерието на форума обстановката е толкова нервна.

Още повече че всички разбират, че ако мнозинство в пленума имат критиците на Нинова, те като нищо ще оформят втори властови център в столетницата. А така трудно се печелят избори и се взима власт.

Това разбира и самата Нинова. На пресконференцията, която даде след избирането си, отговаряйки на въпрос за състава на Изпълнителното бюро и дали би поканила в него някой от конкурентите й за лидерския пост, тя отговори, че не знае какъв ще бъде следващият Национален съвет, от чийто състав се излъчва Бюрото.

И така даде да се разбере, че за нея най-важната следваща битка е за състава на Националния съвет.