Министерският съвет прие Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха 2020 - 2030 г. Това съобщиха от пресслужбата на кабинета.
Според документа основните мерки срещу замърсяването на въздуха са насочени към секторите транспорт и битово отопление. Те включват повторно свързване към газоразпределителната мрежа; повторно свързване и създаване на нови връзки към централно отопление; създаване на нови връзки към централно отопление; преминаване към битови отоплителни уреди, които са отговарят на изискванията за екопроектиране.
Също така се предвижда прилагане на изисквания за качество на горивата; създаване на нови връзки към газоразпределителната мрежа; въвеждане от общините на "Зони с ниски емисии" за транспорта и модернизиране на автопарка чрез позволяване на внос само на автомобили с по-ниски емисии на вредни вещества в атмосферния въздух, което е разгледано като потенциална мярка.
Мерките, насочени към сектор селско стопанство, засягат употребата на азотни торове чрез гарантиране спазването на Директивата за нитратите и прилагането на добри земеделски практики в употребата на торовете, което ще доведе до допълнително намаляване на емисиите на амоняк, азотни оксиди и неметанови летливи ограничени съединения.
Припомняме, че в края на юли ЕК предяви иск срещу България и Испания пред Съда на ЕС във връзка с лошото качество на въздуха. Според Брюксел в България не се спазват пределно допустимите стойности на серен диоксид (SO2), a в Испания - на азотен диоксид (NO2).
Според най-скорошните данни за серния диоксид (SO2), които държавата страната ни е предоставила на ЕК има трайно неспазване на пределно допустимите почасови и дневни стойности на SO2 в югоизточната част на страната, където се намират четирите най-големи топлоелектрически централи. От 2005 г. са в сила разпоредби на ЕС за пределно допустимите стойности и концентрацията на SO2 в атмосферния въздух. Те започнаха да се прилагат за България от присъединяването й към ЕС на 1 януари 2007 година.
Това е втори иск пред Съда на Европейския съюз за неспазване от страна на България на стандартите на ЕС за качество на въздуха. В решението си от 5 април 2017 година съдът потвърди, че страната ни не е спазила пределно допустимите стойности за прахови частици.
Ралица Пейчева, редактор Бойчо Попов
