- Г-н Цветков, какво налага промените в Закона за движение по пътищата, с които ще задължите автошколите да си купят камери, за да записват изпитите?
- Проблемът не търпи отлагане. Купуването на шофьорски книжки е изключително тревожно явление. То е много мащабно. Простите сметки показват, че при близо 30% или дори повече от шофьорските книжки, които се издават, изпитите са изкарани по втория начин. Това прави годишно над 50 000 книжки. Представете си, това са неправоспособни водачи по пътищата на страната, които са потенциални убийци. Мрачната статистика е за над 1000 загинали ежегодно. Сигурен съм, че голяма част от статистиката е заради недобрата квалификация на водачите.

- Какво става с идеята за изцяло нов Закон за движение по пътищата?
- Засега променяме текстовете, които се отнасят до обучението на водачите и наредбите към нормативните актове в тази сфера. Един нов Закон за движение по пътищата изисква сериозна и продължителна работа, тъй като обхваща много проблеми. Разбира се, по него трябва да работят много институции.

- Правихте ли изчисления с бранша колко ще струва на автошколите това оборудване?
- Правихме, разбира се. Без модерна техника не е възможно да се осъществява надежден контрол. Ще дадем голям гратисен период за всички школи. Съпоставена с цената на изпитите, инвестицията не е чак толкова голяма. Сигурен съм, че голяма част от школите ще инвестират веднага, тъй като това ще бъде добра гаранция за курсистите, че ще изкарат необходимия брой часове. Крайно ниските цени на някои школи не са случайни. То е в резултат на това, че кандидат-шофьорите не изкарват необходимия минимум от 31 часа. Някои предлагат по 5 – 10 часа шофиране максимум, за да спестят гориво. Оборудването на школите е в интерес на всички, иначе няма механизъм за контрол.

- Има ли риск малките автошколи да фалират?
- Предвиждаме по-специален подход за тези, които не могат и не искат да се оборудват. Ако няма такава техника, ще изпитваме курсистите по-дълго и по-внимателно. Вместо 40 минути можем да ги изпитваме час и 40, нека да докажат, че карат добре.

- Курсовете вероятно ще поскъпнат?
- Вероятно да, това все пак е пазарноориентирана цена. Но имайте предвид, че купуването на техника е еднократен разход.

- В БДЖ и НКЖИ имаше сериозно недоволство заради забавените заплати. Какво да очакваме?
- Двете компании са в реално състояние на фалит. Те са източени и пари в тях няма. Държавната субсидия е изразходвана. Това е причината да има закъснение на заплатите. БДЖ имат над 150 млн. лв. дългове към доставчици. Над 100 млн. лв. годишно са само вноските по изтеглените кредити. Двете дружества имат огромен управленски апарат. БДЖ имат 59 отдела, НКЖИ – 51. Във времето този щат се е раздул, компаниите не са пазарноориентирани и имат огромни разходи.
Започваме със съкращения на административния персонал, за да се съкращава възможно най-малко експлоатационният.
За следващата година сме осигурили субсидията да е не по-малко от тази година. Разбира се, няма да я похарчим авансово, но ситуацията е много тежка.
Ако БДЖ се стабилизират и си изплащат инфраструктурните такси, това е достатъчно, за да се стабилизира съответно и НКЖИ. Предвиждаме събрание на кредиторите на БДЖ, ще ги поканим през следващата или по-следващата седмица, за да им покажем финансовото състояние на железниците, какво преструктуриране правим и нашата визия за развитието им. И да поставим въпроса за плащанията, тъй като имаме нужда от разхлабване на примката.

- Субсидията ще стигне ли за нещо повече от заплатите, например за инвестиции?
- Не. Предвиждаме капиталов трансфер за инвестиции в железопътната инфраструктура, но тези инвестиции са за поддържане. Големите инвестиции ще бъдат по линия на европейските проекти, които ще стартират всеки момент. Първият от тях ще бъде жп линията Пловдив – Бургас. Участъкът ще се модернизира, така ще се увеличи драстично скоростта до 160 км/ч по тази линия. Следващите отсечки са София – Пловдив, София – Драгоман, София - Радомир.

- Кога ще се случи това, например строителството по линията Пловдив – Бургас?
- Амбицията ни е до дни да обявим първия търг.

- Все пак кога ще се работи по линията?
- През следващата година. В момента тече реконструкцията по линията Пловдив – Свиленград. Има голямо закъснение на развитието на проекта. Опитваме се да го ускорим. Чрез европейските средства очакваме рязко подобряване на качеството на железопътната инфраструктура и съответно – на услугата.

- Ще закривате ли гари?
- Не. Закриване на линии и гари ще се прави само в абсолютно краен случай.

- Защо сменихте ръководството на НКЖИ?
- По същата причина, поради която се наложи смяна и в БДЖ – недобро управление на компанията.

- На какво се дължат промените в държавното предприятие „Ръководство въздушно движение“ (РВД)?
- Там също направихме промяна на ръководството. Ревизия установи доста смущаващи разходи, които са съвсем нецелесъобразни. Основната задача на това дружество е да гарантира безопасността по полетите и инвестициите и кадровата политика би трябвало да са в тази насока.
РВД се е превърнало в семейно-партийна фирма, в която са назначени огромен брой служители, които нямат нищо общо с въздушното движение и са на високи заплати. Дружеството акумулира сериозни суми и е в най-добро финансово състояние, така че може да си го позволи. За съжаление, кадровата политика през последните години довежда дотам, че в РВД хората, които не разбират от дейността, са повече от тези, които разбират.

- Какво означава „смущаващи разходи“? Какво са си купували?
- Какво ли не. Последно отхвърлих категорично предложението да се закупят работни столове за 4000 лв. единия.

- Каква е ситуацията в „Транспортно строителство и възстановяване“, където също сменихте борда?
- В „Транспортно строителство и възстановяване“ ситуацията също не беше никак розова. Одитът, който направихме, показа много сериозни злоупотреби.
Сключвани са договори за ремонти с груби нарушения на Закона за обществените поръчки за стотици хиляди левове.
Правени са нецелесъобразни разходи, дружеството изпитва затруднения да плати заплатите, а ръководството прави ремонти на хотелите.(Предприятието има четири хотела – бел. ред.).Одитът е пратен в прокуратурата. Определено дружеството е било източвано.

- Пак ли имаме приятелска схема?
- Точно така. Например при обществените поръчки едно и също лице е вземало всички покани до фирмите. Това е установено при ремонта на покрива на хотел „Роса“ във Варна, собственост на ТСВ, който бил оценен предварително на 175 000 лв. Пратени са покани до три фирми, които са взети на ръка от едно лице, което няма пълномощно за представителство на фирмите.
Установени са строителни дефекти, но няма документи за тяхното отстраняване.
Същото лице е приело поканите по друга поръчка за същия хотел, но от името на нови три фирми, които кандидатствали да ремонтират коридори, стълбища и стаи. Процедурата е била опорочена още в началото.

- Бъдещето на предприятието какво е?
- Да работи за това, за което е създадено. Инвестициите да са в тази посока.

- А ще има ли продажба на хотели?
- Възложил съм да се направи анализ за стопанисването на хотелите – дали ще бъдат стопанисвани от дружеството, или ще се дават под наем или ще има друго развитие. Очаквам новото ръководство на дружеството да ми предложи варианти в най-скоро време.

- Кога ще се диференцират таксите на летищата в Пловдив и София?
- Вече работим по въпроса. От април следващата година таксите ще бъдат диференцирани.
Имаме немалко летищна инфраструктура в страната, въпросът е да й осигурим работа и повече полети.

- Мислите ли по въпроса за концесиите на пристанищата?
- Разбира се. Публично-частното партньорство е основната форма за развитието на пристанищната инфраструктура. Държавата не е в състояние да осигури мащабните инвестиции, които да позволят развитието на пристанищата, да се поддържат и стопанисват. Това е европейската практика, такава ще е и при нас.

- Работи ли се по Националния транспортен план?
- Да, работи се. Той ще бъде готов януари 2010 година.

- Електронното правителство вече е ваше задължение. Кога да чакаме развитие там?
- Първите услуги, които ще предложим, ще стартират в началото на 2010 г., през януари или февруари.


Интервюто взе Надежда Бочева