Мария Гулегина: Гостувам в Софийска опера, за да почета паметта на великите български певци Гена Димитрова и Николай Гяуров

Мария Гулегина: Гостувам в Софийска опера, за да почета паметта на великите български певци Гена Димитрова и Николай Гяуров
  • Автор: 
  • Дата:  
    27.01.2019
  • Сподели:

"Пяла съм почти във всички големи оперни театри по света. Сега идвам и в Софийска опера, за да отдам моето преклонение, респект и уважение към паметта на великите гласове на България - Гена Димитрова и Николай Гуров, с които не само работихме заедно, не само бяхме приятели, но ги чувствам и като свои родители. Всеки театър е храм и сега аз се покланям пред величието на българските певци". Това каза оперната дива Мария Гулегина, която пристигна в София, за да пее на сцената на Първия ни оперен театър в операта "Парсифал" на Рихард Вагнер, постановка на акад. Пламен Карталов.

 

Публиката ще може да види и чуе певицата със световна слава в два поредни спектакъла - на 30 януари и на 1 февруари 2019 г., в ролята на Кундри. Мария Гулегина, наричана често "Кралицата на Верди" - и заради триумфалното си участие в едноименния проект, и заради блестящите си превъплъщения във всички големи роли на италианския композитор в най-престижните международни сцени. Гулегина е единствената руска певица, която изиграва повече от 160 спектакъла в Метрополитън опера и излиза в главните роли от 17 оперни заглавия на сцената на Ла Скала. Суперлативите на критиката варират от "руското сопрано с вердиевска музика в кръвта си" до "вокално чудо".

 

МАЙСТОРСТВО И УДИВИТЕЛНА КАРИЕРА

 

35 години продължава успешната кариера на Мария Гулегина. Започва в Консерваторията в Одеса. Сега счита, че там времето й като че не е от най-продуктивните. Същинската работа по овладяване на певческото майсторство постига след това - с уроците при Евгени Николаевич Иванов, който й дава основите на вокалното майсторство.

 

"Професионално поставеният глас ще звучи навсякъде", казва Гулегина. "В това се крие овладяването на школата и техниката на правилното оперно пеене. Ако гласът не е поставен, то, безусловно, той няма да се чува в залата". Признава, че работата над всяка партия изисква време и упорита работа. "Белкантото не е само солфеж, правилно пеене, дишане, фониране, фразировка, динамика, интерпретация, дикция. Важно е състоянието, актьорското присъствие, емоцията. За младите певци днес, като че по-важни са фотосесиите от самия глас. Младите днес искат да бъдат известни веднага, да бъдат на кориците на списанията, търсят външния блясък, бързата слава. Не разбирам всичко това. Бих им препоръчала да работят изключително стриктно с нотните партитури, да осмислят всяка една пауза, да шлифоват гласовете си. За всеки успешен певец е важно да намери своя учител. Но, внимавайте! Днес има много хора, които се представят за учители. А и с участие в майсторски класове не се става класен певец", посочва Мария Гулегина.

 

Професионалният й път започва в Държавния театър за опера и балет в Минск през 1985 г. Не успява да пее на сцената на оперния театър в Одеса. Присъждат й званието "Заслужил артист на Беларус", когато е само на 24 години. Влиза в непреодолим спор с художественото ръководство на театъра в Минск и настоява оперните спектакли да бъдат изпълнявани на оригиналния език. Тази битка и носи само неприятности, доколкото по онова време е възприето да се пее единствено на руски. Все пак обстоятелствата се обръщат в нейна полза. Сега, от дистанцията на времето, Мария Гулегина определя точно тези събития като предизвикателството, което и дава импулс да потърси нови хоризонти и да излезе зад граница.

 

Паата Бурджуладзе, който пее успешно в Ла Скала и я познава добре, препоръчва младата певица и тя получава изключителния шанс и договор да изпълни ролята на Амелия от "Бал с маски" на Верди. Мария е само на 25 години. Отговаря положително на поканата на директора Сезар Мацонис и дебютира, а нейн партньор е Лучано Павароти. След зашеметяващия успех, следват покани за участия в знаменитите оперни театри в Берлин, Сан Франциско, Чикаго, Лондон, Рим, Монте Карло, Виена.

 

След дебюта си в Метрополитън, където пее в постановката "Андре Шение" отново с Павароти, Гулегина излиза на сцената на МЕТ повече от 130 пъти. Следват "Тоска", "Аида", "Норма", "Адриана Лекуврьор", "Селска чест", "Набуко", "Дама пика" ... През 1991 г. се представя и във Виенската опера, а в "Ковънт Гардън" пее Федора с Пладисо Доминго. През 1996 грабва премията "Джовани Дзантанело" за дебют с ролята на Абигаел от "Набуко". Получава покани за Париж, Япония ...

 

Партнират й легенди като Лучано Павароти, Пласидо Доминго, Лео Нучи, Ренато Брузон. Благодарна е на Доминго, който й подава ръка и настоява да се върне на сцената след тежък момент - загубата на нейната майка. Гулегина два пъти бяга от болница, за да бъде с Маестрото на една сцена. Единият път - заради юбилейния спектакъл в Ковънт Гардън, когато Доминго дирижира, и вторият - когато й поверява Аида, независимо, че е изпуснала всички оркестрови репетиции. Работи с диригентите Джанандреа Гавацени, Рикардо Мути, Джеймс Ливайн, Зубин Мета, Валерий Гергиев, Фабио Луизи и Клаудио Абадо. Режисьорът, който тя посочва като свой учител на сцената, разкрил й тайните на актьорско майсторство е Пиеро Фаджони.

 

Мария Гулегина не обича да говори за своята благотворителна дейност. Заради активната си социална ангажираност и голямото си сърце е отличена със златен орден от Московския патриарх и на цяла Русия - Алексей Втори. Взима участие в кампанията на фонд "Бяла роза", която е под патронажа на Светлана Медведева, и набира средства за борба с женските онкологични заболявания. Казва, че иска и ще прави всичко, за да помага на хората в неравностойно положение.

 

ПРИЕХ УЧАСТИЕ В "ПАРСИФАЛ", ЗАЩОТО ХАРЕСАХ ПОСТАНОВКАТА НА АКАДЕМИК КАРТАЛОВ

 

"Преди да дойда в София, за да участвам в "Парсифал", видях постановката на академик Карталов. Харесах я много и затова приех поканата", признава Мария Гулегина. "Нужно е не само да демонстрираме вокално майсторство, да бъдем пластични, задължително е да бъде изразено съдържанието и музиката на емоционално ниво. Най-важното в тази постановка е да бъде показана идеята на композитора. Вагнер изисква високо ниво на духовност. Карталов блестящо е визуализирал музиката на Вагнер. Сложно е да бъдат изпети тези големи интервали във вокалните партии. Има и акробатични задачи, които трябва да съвместявам на сцената. За да пееш Вагнер е нужно да имаш много здрав вокален апарат. Когато певецът има правилна вокална школа и постановка на гласа, то нищо няма да му навреди. Представям си музиката на Вагнер сякаш влизам в един тайфун и започвам да сърфирам", обяснява Гулегина и допълва: "За да можеш да разбереш и интерпретираш Вагнер, трябва да имаш голям опит в италианската школа. Сега изпитвам неописуем възторг, че пея тази музика, че мога да я изживея. Радвам се, че всичко, което е написано от композитора го има в постановката, показано е много релефно".

 

"ПАРСИФАЛ" ТЪРСИ СЪСТОЯНИЕТО НА НИРВАНА

 

В постановката "Парсифал" на акад. Карталов, която продължава 3 часа и половина, са кодирани езотеризма и метафизиката, освобождаването на душите. Духовното братство - това е образът на Парсифал. Спектакълът е празник на сетивата, защото операта се гледа, слуша и дори чете - заради субтитрите. Творбата е наречена от композитора тържествена мистична мистерия. Но тя е и зрелище, и дълбоко изкуство. Едно преживяване, философска творба, в която се изгражда паралелен свят, в който образите си партнират до достигането на състоянието на Нирвана - просветление, пробуждане, издигане на духа. Любовта към ближния и братството между хората са носещите послания на постановката.

Директорът на Софийската опера и балет акад. Пламен Карталов обяви, че Мария Гулегина ще се завърне след "Парсифал" отново на сцената на Първия ни оперен театър в спектаклите на "Тоска" и "Турандот".

 

rrrrrDSCN6014

Прочетена 781 пъти

Станете почитател на Класа