Българо-китайските културни взаимоотношения от 80-те години на ХХ век до днес

Културата е изключително многозначно и многопластво явление. Тя отразява и описва най-широк кръг явления, свързани с появата и развитието на човечеството. Приема се, че съществуват няколко основни съдържателни значения на понятието „култура”. Според антропологичното значение на понятието „култура” последната е специфичен начин на преобразуване на природата, обществото и човека от самите хора. Продуктите на това преобразуване са различните артефакти на материалния и духовния живот на човека. В този смисъл понятието култура се покрива в известна степен с това за цивилизация, като антипод на природата. През призмата на гореказаното понятието култура се свърза с концепцията за прогреса, т.е. идеята за това, че човечеството в своята история се развива в парадигмата на непрекъснато усъвършенстване в цялостен план – материален и духовен. С антропологичното значение се свързва и съвсем тясното виждане за културата като област на изкуството, на хуманитарните знания и дискурс.

Ценностното или аксиологическото - от „аксиос” – ценност - значение на понятието култура разбира културата като съвкупност от ценности, норми на поведение, символи и знаци. Понякога се включва и материалната платформа на тази съвкупност. В този смисъл културата има характера на социалнозначима информация, която си струва да бъде предавана във времето и пространството.В това си значение културата се разглежда като цялостен духовен комплекс, намиращ се в непрекъснати динамични взаимодействия със социалната система на съществуване и представляващ съвкупност от норми, ценноти, идеи и знания.

В дадения случай, когато говорим за българо-китайски културни взаимоотношения имаме предвид както антропологичното разглеждане на културата, т.е. цивилизационния обмен чрез артефакти на материалния и духовния живот на нашите две страни. Но от друга страна присъства и ценностното виждане за културата, т.е. динамичвине взаимодействия чрез социалнозначима за нашите две страни и народи информация, засягаша история, политика, икономика, наука и технология, право, морал, релегия и т.н, но и култура в тесния смисъл на понятието – изкуство, литература, театър, кино и т.н.

Несъмнено темата за културните взаимоотношения между нашите две страни и народи е важна и актуална особено днес в условията на една турбулентна глобална динамика, на хаос и противоречия, на напрежение и стрес в международните отношения. Известна е мисълта, че „красотата ще спаси света“, разбирана именно като всичко онова възвисено и духовно, което ни кара да се чувстваме хора, да се виждаме като едно единно човечество, свързано помежду си с множество разнообразни връзки и смисли.

Погледно по този начин това докосване на българите към китайската култура и обратно на китайците към българската такава създава този важен смисъл на разбирателство , на близост, ако щете даже на радост и оптимизъм, на вяра в бъдещето, че ще го има. Защото и за България, и за Китай от значение е това, че се опираме на едно минало, на своите традиции, а най-вече на мъдростта идваща от това минало. А колкото и да е различно днешното време от това на миналото, колкото и да обещава бъдещето да е различно от това, което е сега, мъдростта на традицията ни учи, че ние сме и трябва да си останем хора. И това е урокът, на който трябва да останем верни.

Относно предпоставките за съвременния културен обмен между България и Китай

За да има културни взаимодействия и взаимоотношения важна предпоставка са наличието на акумулирани във времето и пространството културни ценности. В това отношение несъмнено Китай може да се гордее. Над 4-хилядната история на китайската държавност го прави не само една от най-древните цивилизации, но тази с най-дълга непрекъсната цивилизационна традиция в историята на човечеството. В рамките на тази цивилизационна традиция съществуват редица забележителни достижения в най-различни области, част от които отдавна са надхвърлили границите на Китайската цивилизация и са станали не само Азиатско континентално, но световно глобално явление и богатство.

Достатъчно е да се спомене за „Златната епоха на китайската мисъл“. В VI-III век. пр.н.е. се развиват религиозно-философски и етически учения, някои от които и до днес влияят върху общественото съзнание на значителни маси от хора в региона на Източна Азия и извън него. Развиват се т.нар. „шест школи“ – даоизъм-道家(дао дзя), начело с Лао Дзъ, конфуцианство-儒家(жу дзя), начело с Конфуций, моизъм-墨家(мо дзя), начело с Мо Дзъ, легизъм- 法家(фа дзя), начело с Гуан Джун, Шан Ян и други, школата на имената(и формите)-名家(мин дзя), начело с Дън Си и школата на „ин-ян“-阴阳家(ин ян дзя), т.е. «школата на натурофилософията“, начело с Дзоу Йен.

Мъдростта на Конфуций до днес владее умовете на милиони хора по целия свят. Основният акцент на конфуцианството върху етичното значение на човешките отношения влияе върху мисълта и действието на поколение след поколение.

Ако трябва да споменем върховете на материалната култура на Китай не може да не споменем първото чудо на света – Великата китайска стена – „Чанчън“ /长城/ - най-великия по своите мащаби строеж, който се вижда от Космоса. А нима трябва да се забравя за друго не по-малко достижение като „Великия път на коприната“, съединил страни и народи, във време когато те се се сблъскавт главно на бойното поле. Докато „Пътят на коприната“ става най-грандиозния мирен проект на Древността и Средновековието, комуникационен канал, по който се осъществява не само обмен на материални, но и на духовни ценности.

България има също с какво да се похвали като културни традиции в своята история. Българската държава е една от най-старите в Европа и определено най-старата, която съществува над хиляда и повече години без да променя името си.А що се отнася до територията на страната ни, не бива да се забравя, че у нас е намерено най-старото златно съкровище в света. Основните черти на една цивилизация са традиционната писменост и съответно езика на традиционната религия.

В този план ние се гордеем, че България е майка на славяно-православната цивилизация, тъй като именно кирилицата е ключовият градивен знак на същата. Нейният създател на основата на глаголицата на светите братя Кирил и Методий, - свети Климент Охродски, я нарича на своя учител свети Кирил – Констатин. От нашите земи кирилицата тръгва по света. А старобългарският език ляга в темелите на литургичния език на славянското православие. Именно на територията на нашата страна е създадена първата устойчива обител на християнството в Европа - Чирпанския манастир Св. Атанасий. Светата обител е основана от самия Александрийски патриарх Атанасий през 344 г.

Богомилството, което навремето е третото християнско течение в Европа след католицизма и православието, е не само проява на българския дух, но и едновременно с това е мост между Изтока и Запада, който българският поп Богомил прокарва. В смисъла на гореказаното е ясно, че има какво да се научи и обменя като културни достижения и ценности между нашите два народа и цивилизации.

За културните отношения между България и Китай

Това начало е поставено през юли 1952 г., когато е подписана Спогодба за културно сътрудничество между НРБългария и Китайската народна република, с което со полага основния камък в културното сътрудничество между двете страни. По-нататък културните отношения до голяма степен следват политико-идеологическите лъкатушения в съдбите на двете страни. Но 80-те години на ХХ век внасят свежа струя. Именно от началото на 80-те години ледовете в отношенията между България и Китай, резултат от идеологическите спорове през 60-те години на ХХ век, започват да се топят, което дава тласък за все по-засилващи се културни взаимодействия.

Оттук нататък горните взаимодействия започват да се развиват по една възходяща спирала, осъществяваща се по две линии, които продължават до ден днешен. Едната линия е официалната, свързана с посещения на държавни лица, сключването на междуправитлествени споразумения, спогодби и договори. Те са важни, защото откриват шлюзовете на другата линия – тази на културния обмен на дейци на културата, на т.нар. „културтрегери“. Това са хората, които работят в духовно-културната сфера, които черпят от традициите и те самите творят традиция.

Кои са ключовите опорни точки, на които днес се основава културният обмен между България и Китай. И тук на първо място следва да се споменат Институтите Конфуций в София и Велико Търново. Най-старият е този в София.Институт Конфуций – София е създаден през 2007 г. с подкрепата на Съвета за международно разпространение на китайския език (Ханбан) като партньорска организация между Софийския университет “Св. Климент Охридски” и Пекинския университет за чужди езици. Част е от глобалната мрежа от китайски образователни институти, които вече наброяват над 400 в целия свят. Софийският Институт „Конфуций“ е признат за моделен институт.

Институт „Конфуций“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (ВТУ) е основан през 2012 г. също така с с подкрепата на Съвета за международно разпространение на китайския език (Ханбан). Основните дейности и на двата Институт Конфуций включват:

Провеждане на езикови курсове по китайски език, културни лекции, семинари и др. научни прояви, насочени към нуждите на различни целеви групи;

Провеждане на стандартния изпит за владеене на китайски език HSK;

Предоставяне на информация, литература, учебни помагала и зали, с цел подпомагане на изучаването на китайски език в България;

Организирането на традиционни културни празници и други мероприятия, представящи автентичната китайска култура;

Разработване на учебни помагала за преподаване и изучаване на китайски език и култура в не-китайска среда;

Провеждане на научни изследвания, конференции, разработване на програми и др. научни проекти, свързани с китайския език и култура;

Предоставяне на консултации във връзка с възможности за обучение в Китай чрез стипендиите на Институт Конфуций;

С подкрепата на ИК се разпространява обучението по китайски език в редица училаща в България;

Редица други дейности.

В заключение може определено да се твърди, че ИК са несъмнено важни опорни точки в опроцеса на културен обмен, в частност в популяризацията и разпространението на китайски език и култура н нашата страна.

Друга важна опорна точка е Китайският културен център. Той се намира на комуникативно място в красивата централна част на столицата София – ул. Г.С.Раковски. Представлява официална китайска културна институция в България под ръководството на Министерството на културата и туризма на Китайската народна република. Центърът се помещава в сграда с площ от 4 000 кв.м., в която има

• изложбена зала,

• библиотека,

• многофункционална зала за представления и прожекции

• специализирани учебни зали за китайско изобразително изкуство и калиграфия, музика, танцово и кулинарно изкуство.

Благодарение на богатата материална база в Центъра се провеждат различни културни събития като изложби, представления, филмови прожекции, обучения, лекции, презентации на китайската култура и др. Следвайки основните си цели за “високо качество, широко разпространение, приятелство и сътрудничество”, Центърът организира и осъществява различни културни дейности и прояви в обхвата на петте си основни функции - представяне на Китай, културен обмен, културен диалог, курсове и предоставяне на информация.

Чрез своята дейност Центърът създава платформа за представяне на богатата култура и изключителното изкуство на Китай, насърчава китайско-българския културен обмен и сътрудничество, и задълбочава приятелството между двете страни. Вратите на Китайския културен център са широко отворени за жителите и гостите на столицата. Всички, проявяващи интерес към китайската култура, са добре дошли да участват в дейностите на Центъра и да усетят обаянието на китайската култура, запазила се вече над пет хиляди години.

Следваща важна опорна точка на културното сътрудничество между България и КНР е вестник „Китай днес“. Първоначално "Китай днес" е само двуседмична притурка на вестник "Земя", но от януари 2019 г. става отделен вестник. "Китай днес" е седмичник, който има за цел да популяризира културните и прочее достижения на КНР.

Несъмнено, когато се говори за културно сътрудничество и опорни точки в него не може да не се спомене и издателство „Изток - Запад“, което е сред най-големите издателства у нас. То е посветило значителна част от своята дейност на популяризацията на китайската култура – литература, изкуство, език, общество и т.н.

Заключение

В заключение следва да се подчертае, че като се има предвид огромното културно наследство, които притежават България и Китай, съществува значимо пространство на „неразораната целина“, каквато е сферата на културното сътрудничество между нашите две страни.

Всичко това е свидетелство, че предстоят още много незабравими събития в областта на културата. В този смисъл може да се утвърждава, че перспективите за взаимното опознаваме и културно обогатяване между Република България и Китайската народна република са светли и многообещаващи.

 

Станете почитател на Класа