СВОБОДАТА НА СЛОВОТО НЕ Е МОНОПОЛ НА НИКОГО, А Е ФУНДАМЕНТ НА ДЕМОКРАЦИЯТА

СВОБОДАТА НА СЛОВОТО НЕ Е МОНОПОЛ НА НИКОГО, А Е ФУНДАМЕНТ НА ДЕМОКРАЦИЯТА
  • Автор: 
  • Дата:  
    18.08.2019
  • Сподели:

ivan sbj 2

 

   

 

   

 

 

 

    Свободата на словото не е и не бива да бъде монопол на никого.
    Тя е право, свобода и фундамент на демокрацията.

 

И понеже сме парламентарна република, бих искал да попитам: Къде е Комисията по културата и медиите на 44-ото Народно събрание?  Защо мълчи така дълбоко и упорито по казуси, които тревожат гилдията, обществеността, които станаха територия на изразяване на позиции от страна на различни представители на властите у нас.

 

Свободните и независими медии имат водещо значение за всяко общество в контекста на насърчаването и защитата на свободите - на изразяване, на словото, както и на останалите човешки права. Работата на журналистите е да показват Истината; да разкриват случаи на корупция; да показват проблематични казуси; да спомагат за информираното, активно и ангажирано гражданско общество; да са коректив на властта. Мисии и функции, които ги подлагат на опасността от рискове и заплахи.

 

А комуникационните канали за споделяне на съдържание днес са безбройно много, което гарантира безпроблемното достигане до аудиторията на всякакви по вид и характер новини. Ефирните и онлайн пътища за безлимитното излъчване и потребяване на информация поставят въпроса за нейното качество, обективност и достоверност - отговорност на журналистите и медиите, които ги излъчват, както и на техните автори в социалните мрежи и в другите онлайн платформи, които са част от глобалната мрежа.

 

Медийните брандове, които публиката разпознава през годините като традиционни медии, са гарант за достоверност и обективност на съдържанието. Професионалните и етични стандарти се деформират обаче при определени нови медии, подчинени на капитала или поставени под влиянието на интересите на техните издатели с най-честите мотиви: преки бизнес, търговски и корпоративни интереси.

Опасностите налагат анализ на конкретни примери и казуси, за да се реагира ефективно при наличие на нарушения.

 

УПРАЖНЯВАНЕТО НА ПРАВАТА Е СВЪРЗАНО СЪС СПЕЦИАЛНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ОТГОВОРНОСТИ!

 

Точно така! Правата и свободите са свързани и с определени отговорности!
И те не могат да нарушават зачитането на правата или репутацията на другите, защитата на националната сигурност и обществения ред, на общественото здраве и обществения морал.

 

Плурализмът на медиите и безпристрастното, критично отразяване на фактите и събитията са особено важни за демократичното общество. Редом с подобряване на прозрачността на собствеността на медиите, мерките срещу медийната концентрация за справедливо и видимо разпределение на лицензите, прозрачно и справедливо разпределение на публичните средства в медийния сектор. И най-важното - укрепването на редакционната независимост в публичните и частни медии на практика.

 

Трябва да се подчертае, че предвидените законови санкции при публично нанесена обида, клевета, набедяване и т.н. не бива да бъдат използвани неправомерно и самоцелно за цензуриране на критики или дебати с обществена значимост.

 

Къде е границата, когато злоупотребата с право на свобода на изразяване прераства в тормоз, заплахи, уронване на престижа, откровени лъжи, целенасочено дискредитиране ... ?

 

Медиите са коректив на властта. Но, какво става, когато свободата на медията и нейното съдържание е тясно свързана и подвластна на капитала и интересите на издателя? Нарушава ли се тогава истинската независимост на медията, обективността и плурализмът? Превръща ли се медията в средство за саморазправа с бизнес конкурент, политически опонент, неудобна фигура? Става ли този медиен канал средство за упражняване на форми на натиск върху длъжностни лица и членове на техните семейства, участващи или които са страни в административни или съдебни процедури?

 

Всеки има право на свобода на изразяване на мнение. Всеки има право да го отстоява, да получава и да разпространява информация. Но, нека не забравяме, че упражняването на всички свободи е съпроводено със задължения и отговорности. Процедури, условия, ограничения и санкции са предвидени от закона при наличие на клевети, невярна информация и лъжи, обиди, накърняване на здравето, морала и репутацията или право на другите, тенденциозни и манипулативни коментари, негативни публикации, накърняващи доброто име, професионалния авторитет и публичен образ на дадено лице, разпространението на необективни информации, гарантиране на безпристрастността на правосъдието и т.н..

 

Кой и как отчита независимата и обективна работа на медии и журналисти и наличието на обратните тенденции - случаите на подмяната на професионалните стандарти и ценности в угода или под диктовката на медийни собственици?

 

Всеки носи отговорност за делата, думите, словата си, а кой как упражнява своята власт е негово право и отговорност.
Особено четвърта власт.

 

Изискването за точност, достоверност и обективност на информацията е част от професионалните стандарти, залегнали като ценности и фундамент в Етичния кодекс на медиите у нас.

 

При регистрирани всякакви форми на натиск и репресии срещу медии или журналисти е нужна твърда и светкавична безкомпромисна реакция на гилдията. Посегателствата трябва да бъдат криминализирани час по-скоро.

 

Едновременно с това, ако има регистрирани казуси с публикации, нарушаващи етичните и професионални журналистически стандарти - правата и вините се доказват в съда, но никой не бива да се крие зад свободата на словото, а да носи своята отговорност за всяка буква, за казана или написана неистина.

 

Възможна ли е порочната хипотеза, според която група от медии, с общи интереси и свързаност на капитали, налагат собствен дневен ред, кадруват, моделират и проектират режисирана реалност през определени натрапвани медийните послания и матрици?

 

Великият Зола пише: "За щастие има една четвърта власт, която е в състояние да открива и коригира грешките, допуснати от трите власти ...".

 

Дали медиите ще бъдат достоен коректив на другите три власти или ще има такива, които ще превият гръб и ще бъдат подвластни марионетки на субективната воля на издатели и техния капитал?

 

Дали медии и журналисти ще се поддадат на заплахите или изкушението да продават дезинформация вместо информация?

 

Дали журналистиката ще може да остане и да бъде независима институция?

 

Времето ще покаже дали информацията е стока и власт, и дали парите властват над информацията?

 

Дано не превърнат медиите след време от четвърта власт в средство за власт.

 

Със сигурност журналистиката е и състояние на духа, начин на живот, волята да не спираш да се бориш.

 

Не интерпретирайте Истината!
Просто я намерете и я покажете честно на хората.

 

Свободата зависи от нас!

Прочетена 724 пъти

Станете почитател на Класа