Местни данъци и такси – Сблъсъкът на Титаните

Като всеки съвестен гражданин и аз си плащам данъците, колкото и да не обичам да ходя по разни институции, където си НИКОЙ. Миналата седмица трябваше да отида до “Местни данъци и такси”, за да подам една декларация. На пръв поглед нищо сложно – попълнена по образец, а към нея са прикрепени необходимите копия от документи.

В 12 ч. се бях наредила на опашката с още трима души, обнадеждена колко бързо ще ми обработят документите и ще се върна навреме на работа. От охраната обаче попариха всякакви надежи и ми съобщиха, че нямало смисъл да чакам, направо в 13 ч да дойда, защото в 12:15 служителите излизали обедна почивка. Преглътнах, че ще вися 45 минути, добре че имам игри на телефона, за да уплътня чакането. Междувременно, помагах на възрастни хора да си попълнят документите и обяснявах пред коя стая трябва да чакат.

В 13 ч. пак застанах пред вратата, съвсем първа и готова да щурмувам. Момчето от охраната каза, че поне десетина минути трябвало да минат, за да загреят компютрите. Странно, но никой от опашката не реагира недоволно. Дори една жена подметна, че програмата им е много мощна и трябвало време, за да зареди. Мен ако ме питате, викам, компютрите са им продънени щайги, ама да не влизаме в спор.

В момента, в който влязох в стая номер 5, вече се бях развълнувала достатъчно, за да ме приемат в спешен кабинет за сърцебиене. Подадох си документи + лична карта и зачаках лелката да нащрака нещо бързо и да си кажем Довиждане. Никой обаче не отрази присъствието ми, а декларацийката остана недокосната. Едната служителка си говореше с другата през 5 метра, като комуникацията беше силно нарушена от разстоянието и в общи линии нищо не се разбраха. Бях готова да играя ролята на посредник, само и само да ме обслужат. Явно данъкът на вилата в Касева чешма на Йорданова беше от първостепенно значение, както гаража в кв.Дружба и земята в с.Тръстеник. Явно много нервно съм тропала, защото мустакатата лелка вдигна глава и с досада взе декларацията.

Ако някъде се провеждаше състезание по бавно писане, тази жена би взела първото място от раз. Букви, цифри, стрелки нагоре и надолу… всичко нащракано с един пръст, бавно и методично. По едно време ми хрумна еретичната мисъл да се плъзна през гишето, колкото да стигам клавиатурата и да се обслужа сама. Двете служителки проведоха още един задълбочен разговор: “Ти под какъв номер си завела имуществената декларация, не трябваше ли да е в месец май?”, което на прост език звучи така: ”Петрова, осрала си на нечия декларация!”

Докато се подпирах и се молех да не ми се разширят вените, забелязах следния феномен – всички прозорци бяха отворени, докато климатикът работи на 19 градуса. В стаята определено НЕ беше горещо, но явно възрастта си казва думата…

От унес ме извади въпросът “Годишният данък платен ли е?” Е, какво правя аз там, ако не е платен? Не можела да намери в системата плащане. Моля да направи всичко възможно, защото съм уверена, че е платен. Сумтене, пуфтене, веене с вестник (на 19 градуса) и човъркане с един пръст по клавиатурата. “Ми елате в понеделник, след като си платите данъка!” Ей на това изречение вече полудях, обаче съвсем културно помолих да провери отново. Нямало смисъл, да съм била дошла с квитанцията. Е, за какво ви е супер-гига-турбо мощната програма, след като една проста справка не можете да направите, бе? Явно лелята усети, че на глава с мен няма да излезе, пък и охрана нямаше (той въдворяваше ред в горещия коридор) и взе пак да чопли в програмата, този път с колежката през 5 метра, която до този критичен момент гледаше клоните на черницата през прозореца.

Отдавна не бях виждала три жени, надвесени пред монитора, всяка с различно мнение. Чак ми стана забавно и ако не бях толкова изнервена, щях да ги снимам за спомен. Изведнъж едната каза ЕТО! и явно откриха Свещената вноска. Извинение не последва, чух само мърморене как някой не си бил свършил работата. Представих си как при мен идва клиент и аз му казвам, че не си е платил, понеже не мога да направя елементарна справка. Представих си и как следва чутовен скандал. Но явно сме свикнали с тези неуредици в администрацията и ги приемаме за нещо нормално.

След час и 35 минути общо, аз бях обслужена. Е, не особено качествено, но все пак обслужена. В коридора хората от спокойни индивиди, се бяха превърнали в разгневена и потна тълпа. Усетих завистливи погледи и ми стана криво. Много неща трябва да се променят в държавните институции. Като започнем от бумащината и стигнем до служителите. Не може да очакваш възрастен човек да знае, че трябва да снима в два екземпляра стария талон и да го върнеш, щото принтерът не е за гражданите. Не може да се държиш нагло, все едно отсреща си нямаш хора, а някакви питекантропи. Не може да дъниш климатика на 19 градуса при отворен прозорец, защото това е не само енергия, това са държавни пари, които идват от мен, от дядото с талона и от изпотените хора в коридора.

Безкрайно съм разочарована, но не и изненадана от това, което видях… може би ми остава надеждата, че ще се сблъсквам рядко с данъчни от всякакво естество и сблъсъкът няма да е толкова болезнен.

Стискайте палци, след месец (ако са успели да ме вкарат в супер-мега-турбо-мощната програма) пак ще мина оттам, за да си платя другата половина от данъка…

Чили и ягодов сироп

Прочетена 1254 пъти

Станете почитател на Класа