Гърцкият антигерманизъм ще надмине антиамериканизма

Не бяха нужни повече от две години на германското правителство, за да успее да постигне това, което американските направиха за десетилетия. С още по-малко усилия в подобни времена Германия по всяка вероятност ще е най-мразената държава сред гръцките граждани, надминавайки САЩ и “традиционния” гръцки антиамериканизъм.

Имиджовото манипулиране на реалността не може да промени същността й. Въпреки че медийната система бомбадира с изрази като носени от Меркел “подаръци и обещания”, твърдения, че “атмосферата се е подобрила” или дори, че има задълбочаване на гръцко-германските отношения, това не беше достатъчно да промени това, което огромна част от населението на страната усеща с кожата си - рухването на икономиката, пренебрежението на политическата система, разпадането на обществото.

Антиамериканизмът в Гърция се базира на отношенията на подчинение и зависимост, развити от политическата и икономическата власт след Гражданската война и се подсилва от подривната роля на великата сила по редица важни въпроси като кипърския проблем и гръцко-турските отношения.

Ясно е, че претенциите на Берлин за заемане на водеща роля, започнаха да пробуждат скорошни исторически спомени, които изглеждаха заровени под покривалото на едно криворазбрано благополучие …. След като псевдочувствата се сринаха под тежестта на икономическата криза, приятели, партньори и съюзници започнаха да показват истинските си лица в една битка за влияние, която вече трудно може да бъде скрита.

От едната страна са САЩ, които се правят, че могат да запазят правото си на господство, подсигурено с победа във Втората световна война и Студената война. От другата е Германия, която смята, че е дошъл моментът властта й на геополитическо ниво да съответства на икономическата й сила.

Въпреки че картината още не се е изяснила, все повече започва да се избистря, за съжаление по жесток за гръцкия народ начин, сблъсъкът на великите сили за контрол на гръцкия протекторат. Този протекторат е неразривно свързан с американското военно рамо, а от друга страна се крие зад “германски” пари. В реалния живот говори този, който има пари. Това го видяхме в снимките от срещите между Ангела Меркел и Андонис Самарас (на 9 октомври).

Със сигурност силен остава и гласът на този, който държи под военния си контрол цялото гръцко пространство. Не са нужни много анализи, за да се разбере, че това, което се случва в Гърция, е битка за контрол над протектората.

Не се изисква изключителна мъдрост, за да се стигне до извода, че “покровителите” никога не са успявали да скрият реалността - разбирайте отношенията на подчиненост, които създават. В този смисъл германците изглежда подценяват последствията от високомерното перчене със силата си. Има какво да научат от американците (и) в тази област …

БТА

Станете почитател на Класа