Хората предпочитат да живеят до 75-80 години

Хората предпочитат да живеят до 75-80 години
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    21.03.2019
  • Сподели:

Някои учени предлагат старостта да бъде обявена за болест. Нужно ли е това? Може ли държавата да предприеме мерки, които да се противопоставят на стареенето? Предлагаме ви интервю в превод по тази тема със световноизвестния руски онколог-геронтолог проф. д-р Владимир Анисимов - президент на Геронтологичното общество при Руската академия на науките.

 

- Проф. Анисимов, по данни на Световната здравна организация населението на повечето източноевропейски държави, в т.ч. на Руската федерация, старее по-бързо, отколкото в западните страни - така ли е?

- В развитите страни хората остаряват по-бавно, тъй като качеството на живот там е по-високо. В редица региони на света очакваната продължителност на живота прескочи вече 80 години и продължава да нараства. Вече не са рядкост столетниците, които водят активен начин на живот и продължават да работят, занимават се с наука и обществена дейност. А максималната продължителност на живота в развитите страни е фиксирана на ниво 122 години. 

 

Проф. д-р Владимир Анисимов: Скоро възрастните хора няма да приличат  на днешните старци

 

И въпреки това според провежданите анкети голяма част от населението и в развитите страни предпочита да живее не повече от 75-80 години. Защо? Защото в преклонна възраст здравето на човек обикновено се влошава до такава степен, че животът оттам нататък не е никак привлекателен. Възрастните хора все по-трудно се адаптират към реалностите на бързопроменящия се свят, пък и обществото не успява да се адаптира към потребностите на възрастните. Чувството за безполезност и несигурността в утрешния ден е лоша основа за изграждане на дългосрочни планове. Затова на тези хора им пропада желанието да живеят и те си отиват от този свят.

 

- Кога настъпва старостта в Русия, пък и в другите държави, които не могат да се наредят до развитите западни страни?

- Мъжете у нас, както и в някои други страни, грубо казано, се износват доста по-рано от предоставения им срок. Те повече пият и пушат, хранят се с каквото им попадне, изпитват огромно натоварване и стрес. Към ускоряване на стареенето водят и последствията от кризата: потиснатост, липса на цели, изгубване на вярата в собствените сили... 

Вижте, страшно е да се излезе в пенсия: едва ли тези хора после ще могат да си намерят достойна работа. На фона на всичко това хора на преклонна възраст от развитите страни често посещават нашата и други страни, които не могат да се похвалят с висок стандарт на живот. А това от своя страна предизвиква завист към техния бодър и радостен вид. 

Но, както показва статистиката, ако човек все пак е докарал до 65 години, вероятността да доживее до 75 е почти същата, както и на Запад. По прогнози на статистическите институти през последните десетилетия у нас, както и в целия свят, броят на възрастните хора ще нараства. Към днешна дата хората над трудоспособната възраст, т.е. над 65 години, съставляват 24%. Към 2030 г. обаче този брой ще нарасне до 28%, а към 2050 г. - до 32%. Съответно работоспособното население ще намалява своя дял  от 58% до 53% към 2030 г., а към 2050 г. - до 49%. 

 

- Някои геронтолози предлагат стареенето да бъде признато за болест и да започне да се лекува дълго преди да се проявят първите възрастови изменения. Как ще коментирате?

- Аз смятам това за опасно. Ако стареенето се обяви за болест, това ще доведе само до последващо измъкване на средства от “възрастните” пациенти: ще започнат да им назначават скъпоструващи “лекарства против стареене” с недоказани лечебни ефекти. От такова развитие и обръщане на ситуацията е заинтересован само големият бизнес, фармацевтичните компании. На нас не ни е по силите да отменим биологичните закони. Някои учени мечтаят да отменят програмата на стареене, но засега това не се удава на никого. 

 

0a

 

Въпреки това с развитието на науката и технологиите ще се удължи здравият период в живота на хората. В бъдеще възрастните хора въобще няма да приличат на днешните старци. Към 2050 г. един 70-годишен човек вероятно ще се окаже с изпънато тяло, физическа сила и издръжливост като на днешните 40-годишни; с гладка кожа и пищни коси. По-старото поколение ще работи активно наред с младите, а очакваната продължителност на живота ще нарасне с десетки години. Но за да се превърне в реалност такъв оптимистичен сценарий, ще имаме нужда от съвместните усилия на учените, властите и обществото. 

 

https://zdrave.to/media/source/201903/1552902079_04_prof_d_r_vladimir_anisimov_svetovno_izvesten_gerontolog.jpg

Проф. д-р Владимир Анисимов

 

- Проф. Анисимов, може ли да се предотврати преждевременното стареене?

- Ако човек обръща сериозно внимание на здравето си, докато е млад, то обичайните заболявания, свързани с преклонната възраст, ще се отдалечат към 80 години и нагоре. За съжаление, много хора се сещат за това доста късно - след 50-60-годишна възраст, когато “влакът вече е потеглил”. Но и това не е малко. И на тази възраст все още човек може да “скочи на последното стъпало на влака“. 

Смята се, че днешните 30-45-годишни средно ще преживеят с 10-15 години повече в сравнение с техните родители. Но колкото по-рано започнете да се съпротивлявате на стареенето, толкова по-добре. 

 

- Много възрастни хора съхраняват бодрост на тялото и духа само със силата на волята си. Но откъде тези сили, когато с годините те отслабват и настъпва умора и в тялото, и в душата?

- Всеки човек трябва да се чувства потребен и полезен - това е основният стимул да живее. Трябва не просто да удължава живота някак си, а да повишава трудоспособността и интереса към случващото се. В това е смисълът на активното дълголетие. За разлика от младите специалисти по-възрастните притежават опита и знанията, които биха им позволили да бъдат инициатори и ръководители на различни проекти. Колкото по-дълго време останат в “строя старейшините”, толкова по-успешно ще се развиват науката и технологиите. 

Държавата трябва да се интересува от профилактиката на стареенето, тъй като работещите пенсионери плащат повече данъци, отколкото се харчи за техните пенсии. На мен ми допада следният девиз: “Възрастните хора не са бреме за държавата и обществото, а ресурс!”. 

Плюс това здравите и активни хора в напреднала възраст могат да помагат на своите внуци, давайки възможност на младите родители да си родят още деца. Що се отнася до личната борба със стареенето, съществува правило: мозъкът трябва да функционира така, както и мускулите, иначе ще атрофира. Но и мързелуването също може да е полезно. Чърчил е казал: “За своето дълголетие аз съм задължен на спорта - никога не съм се занимавал с него”. 

Прекаляването със спортни натоварвания е нежелателно. А швейцарските геронтолози например дават следните съвети: “Поставяйте пред мозъка си нетривиални задачи, яжте домати, женете се, изхвърлете будилника, изяждайте коричките на хляба, игнорирайте общественото мнение, вземете си домашен любимец, заобичайте шоколада, придобийте вяра, изучавайте езици, учете се да свирите на музикален инструмент, слушайте класическа музика, сприятелете се със слънцето и танцувайте”. Редица от тези неща, между другото, са добра профилактика на болестта на Алцхаймер.  

Прочетена 428 пъти

Станете почитател на Класа