Японците са една от страните, чиито граждани са изключително горди от чистокръвния си произход.

Въпреки факта, че броят на многонационалните бракове в страната ежегодно расте, отношението към тези, които са само наполовина японци, си остава осезаемо по-различно.

За такива граждани дори има официално название – хафу. В превод „хафу“ означава „полукръвен“. Но това политкоректно име „полуяпонците“ невинаги са го имали.

След края на Втората световна война, когато японките започнали да раждат от американски войници, децата им били наричани с далеч по-обидното „айноко“ – „изрод“.

Още по-тежко било положението за онези, чийто чуждестранен родител бил чернокож. На такива деца било забранено да посещават училище, а като възрастни били наемани за най-мръсната работа.

С времето обществото станало по-толерантно към „полуяпонците“. След 70-те години хифу стават популярни като модели и в шоубизнеса.

Появяват се актьори, музиканти, спортисти, телевизионни водещи, които не могат да се похвалят с чиста японска кръв, но за сметка на това имат изключителен външен вид.

От друга страна, модата по хафу формира определени стереотипи, свързани с техния начин на живот. Много модели, певци и актьори не се отличават по скромност, поради което у японците се затвърждава мнението, че „полукръвните“ са склонни към неморален начин на живот и е по-добре с тях да не се встъпва в брак.

В наши дни отношението към японците зависи изцяло от социалния им статус. Богатите „полуяпонците“ се ползват голямо уважение.

Но ако хафу е лош, той все още усеща враждебността на чистокръвните японци.

Мнозина не издържат на такъв начин на живот и предпочитат да отидат в чужбина, тъй като в повечето страни отдавна не обръщат внимание на цвета на кожата и националността.