Есен е и малко по малко идва времето да се пие от новото (домашно) вино, правено от тазгодишната реколта грозде. И понеже е още младо и вкусовите му качества не са се изградили съвсем, е напълно приемливо да си го разредиш леко - я с лимонада, я със спрайт (всеки както му е по-вкусно).

Та сипваш си вътре малко спрайт, колкото да се газира ситуацията и да придобие малко по-сладък вкус, отпиваш и казваш блажено "Аааах".

И после се ухилваш леко глуповато, защото в главата ти изниква онази дива реклама на Sprite (от времето, когато си позволяваха повече волности в рекламата) - "Никой не казва "Аааах", след като отпие", последвано от бърза симфония от всички онези перорални звуци, които се появят, когато човек пие газирана напитка. Просташко и именно с това забавно. В онези времена така беше.

Замисляли ли сте се обаче как рекламите влияят върху обществото и оставят своята следа върху него?

Да, рекламите са онази досадна част от програмата, която те напряга с предложения за лекарства срещу хемороиди, прах за пране и бързи кредити, но могат да бъдат и много повече от това. Те имат потенциала да влияят културно и да обогатяват запаса от народни лафове и лафоризми.

Казват, че добрата реклама е тази, която успешно ще продаде продукта, който рекламира. Но истински добрата и творчески изпипана реклама е тази, която може да остави своята следа, превръщайки се в част от публичната култура, популярен израз, запазен в самия език.

При тях ключовата фраза се е забила толкова надълбоко в съзнанието на всички наоколо, че е придобила един култов статут. Така например може и да не помним особено добре коя беше точно марката уиски, но урокът, че "традициите не са това, което бяха" е до такава степен запаметен, че в интернет вече има сигурно десетки текстове с това заглавие.

А на въпроса "Защо?" бирата може да ти даде два възможни (и еднакво "полезни") отговора - "Мъжете знаят защо" и "Защото така ни харесва" - което повече ви допада и като идея, и като вкус.

Изразяването на пренебрежително несъгласие с нечия чужда теза също стана по-лесно благодарение на рекламите - "Объркал си рейса, пич" още може да се чуе по улицата като израз. Колкото до самия слоган на конкретната реклама на вафли - "Не зяпай, лапай", той също намира приложение сред народните лафове, макар и в по-друг тип ситуации.

Но както биха казали онези две хлапета от рекламите на сухи пасти, "Ядеш сега или гориш", твой си е изборът.

И все пак подобни, граничещи с леко просташкото лафове, приеха съвсем друга форма, откакто "Оооо, Пепи" влезе в кварталния месарски магазин за кренвирши с поръчката за "Дай едно кило". Колко страдание само събраха Пепитата на републиката, докато тази реклама беше актуална...

И докато сме на месна вълна, колбасите определено също дадоха своя дан от лафове за народно ползване.

Покрай "Ооо, Бай Вълчо" с гостите от Павликени (хубави хора!) и сухия му шпек, и чудениците саламът за мезене ли е, за наяждане ли е, рекламата у нас ни даде такива бисери като "Блажиш ли, блажиш, дедо попе" и "Аааа, за наденицата ли питате...". Първият лаф стана толкова популярен, че човек може да се чуди как Светия синод още не е пуснал протестна нота срещу него.

Рекламата ни даде и подходящата реплика за тормозене на по-малки братя/сестри/братовчеди/съученици, които имат нещастието да ходят на уроци по английски - "Кажи, баба тенк ю". Бунтът в очите на онова дебеличко момченце срещу издевателствата на баба му се помни и до днес.

"За пари ли? За много ли" пригласяха масово шегите, отнасящи се до пари, по времето когато онова колоритно бабе обикаляше телевизорите в реклами за домашен телефон и интернет. Някои хора, които малко по-бавно изоставят старите вицове, го ползват и до днес.

С технологичния прогрес дойде и масовата дигитализация, която подобно на други масови "-зации" предизвика сериозна новина у нас. И все пак целият процес скоро съвсем ще бъде забравен, но за поколенията ще остане онова леко провлачено "Как да го свържа, бе младеж?" с всичките му прилежащи шеговити подмятания.

Със сигурност изпускаме някои култови лафове от рекламните паузи. Със сигурност ще се появят и нови (все пак дори в момента всички искат да акат в тоалетната на Ники). Креативният гений на рекламата неминуемо ще изживява своите върхове (и пълни дъна). На нас ни остава да си спомняме за тях с усмивка.