Южната част на Тихоокеанското течение е едно от петте основни океански течения на нашата планета и е, както подсказва името, в южната част на Тихия океан и именно там се намира точката Немо, непристъпният океански полюс, най-отдалечената точка от континенталната част на Земята.

Този район на океана е различен от неговата околност и е известен като гробище на кораби. Доскоро учените нямаха ясна картина на живота в тези мистериозни води, които заемат 10 процента от земната повърхност. По тази причина водовъртежът на Южния Тихи океан винаги е бил мистерия по отношение на морската биология.

Въпреки изолацията си, животът там оцелява и причините за бедността на екосистемата са многобройни и предполагат отклонение от хранителните вещества, които материкът осигурява, начинът, по който рециркулацията на водата изолира водовъртежа от останалата част на океана, както и високите нива на въглероден двуокис.

Изучаването на тази океанска пустиня е много отговорно начинание, както за нейното разстояние, така и за размера на пространството, което заема - 37 милиона квадратни километра. Въпреки всички предизвикателства, наскоро учените успяха да разгледат микробиологичната система на водите там.

Екипажът, воден от изследователи от Института Макс Планк за морска микробиология от Бремен в Германия, замина на шестседмична експедиция, простираща се от Чили до Нова Зеландия. Благодарение на усилията на изследователи от Института бяха събрани микробиологични данни от дълбочина до пет километра.

Техните открития потвърждават, че броят на микроорганизмите на повърхността на южния Тихи океан е три пъти по-малък от броя им в атлантическото течение.

„Това е може би най-малкото количество живи организми, измерени някога на океанската повърхност“, казва Бернхард Фукс пред Science Alert, микробиолог и еколог, чийто екип провежда изследвания на събраните проби. Екипът на Фукс потвърди, че разследването ще продължи.