Вижте историята на едно от най-скандалните и особени престъпления в историята на САЩ (СНИМКИ)

Вижте историята на едно от най-скандалните и особени престъпления в историята на САЩ (СНИМКИ)
  • Автор:  classa.bg**
  • Дата:  
    21.12.2016
  • Сподели:
Джон Уойтоуик е романтична душа – казва, че това е причината, поради която опитва да обере банка, за да финансира операцията за смяна на пола на любимия си. Проваленият обир стои в основата на филма с Ал Пачино „Кучешки следобед“, както и няколко документални филма, в последния от които Кучето е любящ и неагресивен ексцентрик.

„Никой никога не би ограбил банка, за да позволи на мъж операция за смяна на пола, ето защо направиха филм за това“, казва Уойтоуик в документалния филм „Кучето“, разказващ историята на едно от най-скандалните престъпления в историята на САЩ.

На 22 август 1972 година Уойтоуик и двамата му съучастници – Салваторе Натурел и Боби Вестенберг, влизат в бруклинския клон на банка Чейз Манхатън, носейки оръжие, но всичко се обърква на мига. Вестенберг казва, че не може да се справи и излиза, сейфът на банката се оказва наполовина празен, а един от служителите успява да включи алармата. Скоро сградата бива обградена от полицията, а осмината служители на банката са взети за заложници. Започват преговори с полицията, която използева магазинче от другата страна на улицата за свой щаб. Събират се около 2000 зяпачи в горещата лятна нощ.

Телевизионни екипи следят случващото се заедно с ФБР, спешна помощ и снайперисти.

Уойтоуик изпълнява ролята си със стил – иска храна за заложниците, след което плаща пицата на доставчика с пари в брой. Той хвърля пари и на зяпачите – нещо като модерен Робин Худ. Разговаря по телефона и с журналистите, които излъчват на живо какво се случва.



След 2 часа преговори Уойтоуик казва на полицията условията, под които би освободил заложниците: „Искам да доведат тук жена ми от болница Кингс Каунти. Името му е Ърнест Ерън. Той е мъж. Аз съм гей“.

Уойтоуик казва и че обира банката, за да плати операцията за смяна на пола на Ерън. Те се „оженили“ година по-рано със сватбена церемония, но Ерън, който искал женско тяло, изпаднал в депресия и бил настанен в болница след опит за самоубийство.

По същото време Кармен Бифулко, първата съпруга на Уойтоуик, за която по закон още е женен, е на плажа с двете им деца, без да знае, че цяла Америка се вълнува от банковия обир на един „открит хомосексулен“, както медиите наричат съпруга й.

Ерън бива доведен на мястото на обира, рошав и разстроен, облечен в халат.

Той обаче отказва да говори с Уойтоуик. С него обаче разговаря една дама, която прекарва 13 часа на мястото – майка му Тери.

Заложниците в банката се топят от жега, изморени и изплашени са, въпреки че не ги е страх от самия Уойтоуик. Вместо това те виждат в него приятелски настроен мъж с кауза, която стои зад обира.



Заложническата криза продължава 14 часа и приключва, когато на обирджиите бива обещан полет зад граница. Агент от ФБР ги отвежда до летището заедно със заложниците им, но при пристигането на международното летище „Джон Ф. Кенеди“, Натурел бива застрелян, а Уойтоуик – арестуван. Заложниците са освободени невредими.



Уойтоуик получава 20 години зад решетките. Когато през 1975 година излиза култовият „Кучешки следобед“, той все още е в затвора. Парите, които получава за правата над историята си дава на Ерън, който в крайна сметка успява да се подложи на операцията за смяна на пола и да се превърне в Лиз Идън. Уойтоуик е много горд от този факт.



В телевизионно предаване след излизането си на свобода през 1978 година, той казва на Идън: „Не съжалявам, че го направих, защото това спаси живота ти“.

Режисьорите Алисън Бърг и Франк Керудрен решават да намерят Уойтоуик през 2002 година, за да разберат дали наистина е толкова харизматичен и вдъхновяващ, колкото героя от „Кучешки следобед“. Оказва се, че той е в пъти по-необикновен и интересен, разказва Бърг. Уойтоуик е щастлив, че някой се е сетил за него, дори предлага на кинаджиите да им ограби банка.

Следват години снимки, в които те прекарват почти всеки уикенд с Уойтоуик и майка му Тери. Влюбеният банков обирджия умира от рак през 2006 година, след като отказва лечение.

Лиз Идън умира през 1987 година от заболяване, свързано със СПИН. Двамата режисьори обаче интервюират първата съпруга на Уойтоуик – Кармен. Двамата се запознават по времето, по което работят за Чейз Манхатън.

„Защо не бъдеш моята щастлива булка от бъдещето?“, пита я той на първата им среща. Кармен решава, че е луд. Женят се през 1967 година, когато той се завръща от Виетнам, въпреки че родителите й не одобряват брака. Докато е в армията обаче, Уойтоуик открива секс а с мъже и през 1969 година двамата с Кармен се разделят.

„Бракът за мен е свещена институция. Любовта е свещена институция. Ако обичам някого, искам да се оженя за него. Искам да се обвържа с този човек. В хетеросексуалното общество правиш това, сключвайки брак. Не разбирам защо гейовете не могат да правят така“, казва Уойтоуик във филма на Бърг.

Уойтoуик и Ерън се женят със стил. Ерън иска и получава най-скъпата булчинска рокля в магазина – струва 1000 долара. Двамата обаче се разделят след безкрайните спорове за желанието на Ерън да смени пола си. Уойтоуик се притеснява, че ако Ерън стане жена, вече няма да го харесва. След като Ерън влиза в болница заради поредния опит за самоубийство, Уойтуик осъзнава, че любимият му никога няма да бъде щастлив без операцията и решава да събере парите за нея, обирайки банка.

По това време мнозина поставят под съмнение това като мотив за обира, предполагайки, че всъщност става дума за мафиотска схема, която се обърква. Една от причините е, че заради нелегалния им по това време характер, много гей барове се държат от организираната престъпност. Самата Идън обвинява Уойтоуик, че е задлъжнял към мафиот, купувайки скъпата булчинска рокля.

Полицията също не вярва в мотивте на Уойтоуик. Затова и на неуспелия обирджия се налага да подпише самопризнания.

Реално обаче обирът е твърде зле организиран, за да бъде планиран. Уойтоуик и партньорите му са се запознали в бар, а за да намерят банка, която да оберат, обикалят из Ню Йорк. При първия им опит изпускат оръжието си и се налага да бягат. Във втората банка Вестенбърг среща най-добрата приятелка на майка си. Триото дори отива на кино, за да гледа „Кръстникът“ за вдъхновение. На бележката, която подават на касиера в третата банка, пише: „Това е предложение, на което не можете да откажете.“

След обира малцина от гей общността застават на страната на Уойтоуик. Те масово твърдят, че той просто е луд и не искат да се замесват.

Дали наистина любовта стои в основата на обира или е просто мит, създаден от Уойтоуик, за да героизира престъплението си?

“Любовта е странно нещо. Някои хора я усещат по-дълбоко от други”, казва той на съдията по време на делото, преди да го обвини, че не обича собствената си съпруга. И то преди, а не след изричането на присъдата. Уойтоуик обаче не съжалява за действията си. Нито за миг.

Станете почитател на Класа