Европа може да бъде суперсила

Европа може да бъде суперсила
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    24.06.2019
  • Сподели:

„Колко дивизии има папата?”, е популярен цитат от Сталин, с който той отказва да се съобрази с желанията на Ватикана. ЕС също не разполага с голям военен потенциал, но има нещо точно толкова страховито. Властта над най-големия пазар в света и една от най-големите централни банки дават на съюза търговска сила, съпоставима единствено с тази на САЩ, пише Мартин Сандбю за Financial Times.

Въпреки това Европа или не е наясно със своята собствена сила или се страхува да я упражни. Основният европейски инстинкт все още е да се третират търговията и финансите като икoномически средства за пазарен достъп и предвидими условия за бизнес, както и за работните места и доходите, които се очаква да ги последват. Европа не е склонна да използва своето икономическо влияние за осъзнати политически цели, което би изисквало поставянето под риск на търговските възможности в името на по-големи приоритети.

Този дребнав манталитет е свързан с нежеланието на Европа да погледне в очите променената Америка. Много европейски лидери живеят с надеждата, че нещата ще се нормализират, когато Доналд Тръмп напусне поста си, и се опасяват да не изгорят мостове чрез прекалена конфронтация. Грешно е обаче да се гледа на Тръмп като на временно отклонение. Дори американците да сменят своя президент през 2020 г., това, което се случи, може да се повтори.

Основите на глобалния ред, основан на правилата, бяха необратимо отслабени – от САЩ, които изгубиха интерес в него, и от Китай, който се опитва да подчини реда на своята доминация. От осъзнаването, че Европа е сама, европейските лидери трябва да преминат към лозунга „Европа над всичко” – не по тръмписткия начин, според който печалбата на едни е загуба за други, а чрез борба за система, в която всички, които споделят ценностите на съюза, могат да преуспеят. Това означава осъществяването на международна икономическа политика с изричната цел за оформяне на глобалните правила по подобие на Европа.

ЕС е най-близо до осъзнаването и реализирането на потенциала си на суперсила в областта на търговията. Съюзът се придвижи към налагането на свои собствени екологични, трудови и инвестиционни правила в търговските споразумения. Европа обаче може да спечели повече, ако направи завой от предимно меркантиланта си търговска политика към геостратегическа, която цели да засили европейския отпечатък върху това как се управлява света.

Например, ЕС може да синхронизира в много по-голяма степен търговската си политика с климатичната. Европа не трябва да се свени да налага въглеродни данъци върху вноса от страни, чииято политика в областта на въглеродните емисии не е толкова стриктна. Търговската политика също така трябва да затвърждава властта на Брюксел, разширявайки допълнително европейските регулации.

 

Разговорите за бъдещите връзки с Великобритания след Брекзит предлагат големи възможности. В свое предложение премиерът в оставка Тереза Мей се доближи до автоматично и динамично синхронизиране на Обединеното кралство с търговските и регулаторните политики на ЕС в замяна на безметежна търговия със стоки. Позицията на опозиционната Лейбъристка партия е още по-близка. Такъв модел не само ще бетонира властта на Брюксел върху стоките на Стария континент, но и ще установи полезна структура за по-широко съседство.

Веднъж след като се създаде гладко функциониращ пазар на стоки с Великобритания, то може Турция, Северна Африка и периферията на бившия Съветски съюз постепенно също да бъдат включени, като правилата на ЕС ще осигурят стабилност, просперитет и отправна точка за тези, които искат по-близки връзки за в бъдеще.

Отвъд търговията, публичните инвестиции могат да дадат по-голямо геополитическо предимство, отколкото увеличените разходи за отбрана. Изключителната привлекателност на Пекин сред източните и южните страни на ЕС, които се включиха в инициативата му „Един пояс, един път”, отразява не толкова това, което Китай може да предложи, колкото краха на Европа при инвестициите след финансовата криза.

Няколко от кандидатите да заменят председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер призоваха за нива на помощ към съседните страни, съпоставими със следвоенния план „Маршал” на САЩ за подпомагане на Европа. Драматичното увеличение на геополитически ориентираните инвестиции трябва да бъде приоритет в следващия седемгодишен бюджет на ЕС.

Накрая, провалът на иранската ядрена сделка илюстрира продължаващата зависимост на Европа от господстващото положение на долара. За да постигне геополитическа автономия, ЕС трябва да утвърди статута на еврото като резервна валута със собствена глобална разплащателна система. За тази цел ЕЦБ, която има мандат да подкрепя общата икономическа политика на съюза, може да получи мандат от лидерите на ЕС да емитира дългосрочни сигурни финансови активи в евро.

САЩ си остават безспорната военна суперсила, но те постигат могъществото си колкото с военен, толкова и с икономически натиск. Досега натискът им върху Иран е финансов – директно чрез санкции и индиректно чрез заплахи към други държави да ги спазват. Подобна сила има и Европа. Тя просто трябва да прояви волята да я използва.

 

 

Петър Нейков, редактор Бойчо Попов

Прочетена 1125 пъти

Станете почитател на Класа