Не съм женомразец. И ненавиждам използването на секса като разменна монета за получаването на позиция, привилегия, роля. Струва ми се мерзко и долно. Но това, което се случва в момента с Пласидо Доминго отвсякъде ми прилича на пошъл водевил. Правя уговорката: не съм нито негов защитник, нито имам правото да бъда съдник за делата му.
Но се питам, след като до 78 години великият оперен артист е запазил удивителната си харизма, енергия и чар (дай Бог всекиму!) не е ли малко странно едва сега да се акцентира върху неустоимата му привлекателност сред нежния пол по този начин! Предвидимо е за мъж с неговото излъчване, осанка и слава да е оставил не едно и две разбити сърца по пътя си. Разбираемо е!
Любопитно в случая е дори обстоятелството, че отговорът на изпълнителя на очевидно продължителното разследване на Асошиейтед прес не съдържа отрицание или обвинение в лъжа по повод твърденията на деветте му обвинителки. „Вярвах, че всичките ми отношения и връзки са били приемани добре и са били по взаимно съгласие“, казва Доминго и с пълно основание допълва, че днешните правила и стандарти се отличават от онези през 80-те години, откогато датират първите обвинения за тормоз срещу него. Което пък си е малко в стила на нашенското „Лани баба п*ъднала, а пък днес се сетила“…
Любопитно е да се отбележи и, че според отказалите интимности на оперната легенда, това повлияло негативно на кариерите им. Само някои от тези седем дами (неуточнено колко точно обаче) не били получили ролите, за които очевидно са разчитали на него. А тези, които са отказали, но въпреки това са получили ролите?
Сред моите Фейсбук приятели има немалко изключително успешни оперни изпълнители. Те знаят най-добре какъв комплекс от фактори освен вуйчо владика (да речем, Пласидо Доминго) е необходим, за да се задържиш на висока позиция в това изкуство. В случай, че изобщо я достигнеш!
Пък и операта от 80-те, когато импресариите дърпаха конците, няма много общо с операта от второто десетилетие на 21-ви век. Освен някой и друг последен мохикан от края на онази златна ера за това изкуство като Маестро Доминго. Изключителните му позиции на оперния Олимп не са тайна за никого. И не от вчера будят противоречиви чувства в гилдията. Не секват и опитите да се сложи край на господството на „клана Доминго“, както някои говорят за семейството му. Учудващо ли би било в такъв случай ако, като не са в състояние да го победят на негова територия,
И на тях ли Доминго им е виновен за това, че не са станали Анна Нетребко, Елина Гаранча или която и да била друга голяма оперна дива?
недоволните от продължителния му престой на най-престижния оперен трон му спретнат зрелищен компромат, на какъвто ставаме свидетели в момента?
Който при това е и полуанонимен. От девет цитирани обвинителки и дузина други допълнили обвиненията им дами се цитира едно-единствено име, на мецосопраното Патриша Улф…
Ето защо не знам за вас, но на мен цялата тази сексафера ми намирисва на пошъл водевил. Пък и след години надали с това ще помнят великия Пласидо Доминго. Той със сигурност остава в историята на голямата опера с рекордните си над 150 роли и 4000 спектакъла пред публика. Факти, които дори и най-яростните му зложелатели няма как да отрекат. Както бе казал в една от басните си незабравимият Валери Петров: „Едно е да си диво куче динго, а друго – да си Пласидо Доминго!“
Димитър Сотиров е дългогодишен музикален журналист, познавач на оперното изкуство, автор на книга и документален филм за Гена Димитрова.
