приятелството с Русия става ключът към оцеляването на Европа

Неотдавна целият свят следеше с голям интерес преговорите на Еманюел Макрон и Владимир Путин. И това не е изненадващо, предвид фона на който се проведе срещата на лидерите на Франция и Русия.

В понеделник, 19 август, руският президент Владимир Путин пристигна в Париж, за да обсъдят най-горещите въпроси от международния дневен ред, включително ситуацията в Украйна.

Войната, която продължава вече 6 година югоизточната част на тази страна може би остава основната спънка в нормализирането на отношенията между Русия и Европейският съюз, и не е трудно да се досетим, че именно перспективите на плодотворно двустранно сътрудничество бяха основата на срещата.

На първо място, в навечерието на преговорите бившият министър на външните работи на Франция Хуберт Ведрин, като че ли случайно, направи много силно изявление, като призова Париж в интервю за Льо Фигаро за бързо „презареждане“ на отношенията с Москва.

Освен това той дори постави много конкретни срокове – преди вероятното преизбиране на президента на САЩ Доналд Тръмп, който в този случай( на преизбиране) щеше да прихване инициативата.

Разбира се, подобни изявления не се правят просто така.

Те задават правилния вектор в определен момент и думите на Ведрин не правят изключение. Просто казано, Париж коригира настроенията за сметка на лидера на общественото мнение преди такива важни преговори.

Това е много често срещана технология в политиката и, трябва да се разбере, в настоящия случай е повече от оправдана. Глупаво е да отричаме, че Европа преминава през трудни времена.

След като Борис Джонсън оглави британското правителство, перспективата за „труден“ Brexit стана по-реална от всякога. Разбира се, Обединеното кралство първо ще усети „прелестите” на липсата на сделка с Брюксел, но от законите на физиката знаем една проста истина: силата на действието е равна на силата на противодействие.

За съжаление в нашия случай този закон също работи.

Но Brexit не е единственият проблем на Европейския съюз. Основната заплаха обаче идва отвъд океана, където Доналд Тръмп е на една крачка от разгръщането на търговската война с Европа.

Решението относно въвеждането на мита върху автомобилите ще бъде взето до средата на ноември, така че е възможно Лондон и Вашингтон да стрелят към ЕС с дублетно.

Такъв сценарий отлично би демонстрирал единството на Великобритания с новия й най-добър приятел – САЩ. Германският журналист Тило Кьослер наскоро заяви: „В Brexit Тръмп вижда желания инструмент, който ще му помогне да раздели и политически отслаби Европейския съюз.“

Нищо чудно, че ръководителят на Белия дом така насърчи Великобритания по този път.

Какво струват обаче обещанията за сключване на двустранно споразумение за свободна търговия?

Споразумението ще позволи на Великобритания да смекчи последиците от Brexit.

Но Европа трябва да реши проблемите си сама.

На този фон се проведоха преговорите на Еманюел Макрон и Владимир Путин.

С какво са забележителни тези преговори?

Първо, въпреки позицията на Европа по отношение на украинската криза, Макрон реши да не разваля диалога, като припомни, че Москва носи отговорност за въоръжения конфликт в Донбас.

Освен това той възложи инициативата върху Киев, въпреки че доскоро Русия беше обвинена в неспазване на споразуменията. Макрон също подкрепи позицията на Путин относно срещата на нормандската четворка.

“Всяка среща в нормандски формат трябва да доведе до нормални резултати. Трябва да се стремим да изпълним вече постигнатите споразумения”, каза руският президент.

И така, това, което Макрон каза на това: “Трябва да проведем среща на върха на Нормандската четворка, при условие че са постигнати конкретни резултати, нямаме нужда от среща заради срещата.”

Френският лидер даде да се разбере, че Париж се отнася сериозно към разрешаването на конфликта, което означава, че новият президент на Украйна Владимир Зеленски няма да може да имитира работа в тази посока, както направи предшественикът му Петро Порошенко.

Въпросът за ЕС е остър – той се нуждае от Москва като съюзник. Проблемът е, че от 2014 година насам Европа поставя на преден план само най-лошите страни на Русия.

“Анексията” на Крим, подкрепата на сепаратистите на Донбас, намесата, кибератаките, инцидентът в британския Солсбъри, обществеността беше плашена със зли руснаци в най-добрите традиции на холивудските филми от края на миналия век.

Но сега подобно безразсъдство изигра жестока шега с ЕС и той ще трябва да изчисти името на Русия на международната арена. Нищо чудно, че Макрон обеща да я върне в Голямата седморка и за презастраховане той призова за изграждане на нови взаимоотношения на върха на продължителния конфликт около Донбас и Крим, осъзнавайки, че има малък шанс за бързо разрешаване на ситуацията и времето изтича.