Оказва се, че и от твърде много финансова самодисциплина глава боли – такъв е случаят с Германия, пише Bloomberg.
С икономика на ръба на рецесията и къкрещ растеж в по-широката еврозона, на Берлин е необходим силен фискален стимул. При такива условия страхът от публичните заеми е противоположен на разума. Правителството поддържа бюджетен излишък и говори само смътно за допълнителни разходи - в някакъв момент, може би, ако възникне нужда.
Нуждата вече е възникнала. Германското бизнес доверие спадна до седемгодишно дъно. Икономиката се сви през второто тримесечие, а Бундесбанк предупреди, че БВП може да се понижи и през третото. Две тримесечия на спад означават рецесия.
Нещо повече, не става въпрос само за Германия. Перспективите за еврозоната като цяло са толкова мрачни, че Европейската централна банка сигнализира за намерението си да предостави съществени нови парични стимули на следващото си заседание на 12 септември. Проблемът е, че основната лихва в еврозоната вече е минус 0,5% и огромната програма за изкупуване на облигации на ЕЦБ, която беше възобновена на заседанието тази седмица, се натъква на ограничения за това, в което може да инвестира. По-нататъшно парично стимулиране е възможно, но то би било по-индиректно и евентуално по-малко ефективно от твърд фискален тласък от Германия.
Забележете между другото, че отрицателните лихви не са по-популярни в Германия от бюджетния дефицит. Благодарение на супер евтините пари, печалбите на банките и бизнеса на дребно се свиват. Спестителите, които вече се оплакват, ще изпищят още повече, ако банките започнат да прехвърлят отрицателните ставки към дребните вложители, вместо да ги ограничат до корпоративните кредитори и физическите лица с много големи салда. Всъщност някои германски политици призовават всеки такъв ход да бъде забранен.
Колкото повече време отнема на германското правителство да приложи подходяща фискална политика, толкова повече ЕЦБ ще бъде принудена да предприема крайни парични мерки - и толкова по-малко това ще се харесва на германците.
Германското правителство трябва незабавно да изостави политиката си на "нулево заемане” и да излезе с нови фискални планове. То също така трябва да започне преразглеждане на разпоредбата за ограничаване на дълга, която беше добавена към конституцията след финансовата криза през 2008 г. Тя позволява някои публични заеми, но в сегашния момент не достатъчно. Със сигурност тези промени ще изискват известно обяснение, но това по никакъв начин не ги прави по-малко необходими. Представете това на избирателите по този начин: Бездействието би било върхът на неблагоразумието.
Няма основателна причина да се пасува. Публичният дълг на Германия е едва 60% от брутния вътрешен продукт в сравнение със средно 85% в еврозоната. В момента страната е толкова наводнена със спестявания, че лихвите по дългосрочните заеми са отрицателни - кредиторите са готови да плащат на Берлин, за да вземе парите им. Освен това допълнителното заемане на средства може да бъде отлично използвано, тъй като Германия е икономика с високи данъци и все по-очевидно изоставане при разходите за инфраструктура. По-ниските данъци и новите публични инвестиции биха имали смисъл дори икономиката да не се свиваше.
Петър Нейков, редактор Божидарка Чобалигова
