Искаме чиста енергия,но...

Искаме чиста енергия,но...
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    17.09.2019
  • Сподели:

Темата за климатичните промени продължава да е сред най-актуалните в международния политически дебат. И докато едни говорят за опазването на биоразнообразието и тропическите гори, все по-голяма тежест има идеята за ограничаването на въглеродния отпечатък, който различните държави оставят след себе си.

Призовавани за промени от множеството протести и социални движения на младежи и ученици, редица политици се обявяват в подкрепа на планове за бърз преход към чиста енергия под знамето на Зеления нов курс.

Факт. Подобна промяна е нужна на фона на все по-силното замърсяване и за човечеството тя ще е добре дошла. Но започва да се появява нов проблем, който изисква да му бъде обърнато достатъчно внимание.

Някои привърженици на Зеления нов курс изглежда вярват, че той ще проправи път за света към една своеобразна зелена утопия, в която всичко ще се случва натурално и естествено - така, както природата би искала. Но когато заменяме "мръсните" изкопаеми горива за чиста енергия, има определени неща, които трябва да имаме предвид, за да не изпадаме в илюзии и химери.

Идеята за постепенното преминаване към изцяло зелената енергия може да изглежда достатъчно разумно на пръв поглед, но има основателни причини да помислим няколко пъти, преди да се хвърлим с главата напред в тази посока. И една от причините за това е свързана със самата чиста енергия.

Фразата „чиста енергия“ най-често предизвиква щастливи, невинни образи на топло слънце и свеж вятър. Но докато слънцето и вятърът са чисти откъм енергия, инфраструктурата, от която се нуждаем, за да ги използваме за производство на електричество, далеч не е.

Дори напротив - преходът към възобновяеми енергийни източници ще изисква драстично увеличаване на добива на метали и полезни изкопаеми, което на свой ред ще доведе до редица реални екологични и социални разходи.

Нужда от бърз преход към възобновяеми енергийни източници има, да - но учените предупреждават, че няма как този преход да се случи, докато продължава постоянното нарастване в потреблението на енергия. Истината е, че нито една енергия не е истински чиста. И ключът към реалните промени е цялостното намаляване на потреблението на енергия.

През 2017 г. Световната банка публикува малко свой доклад, който остана до голяма степен незабелязан. В него се предлага първият изчерпателен поглед върху този въпрос.

Авторите на доклада изграждат модел на увеличаването на добива на полезни изкопаеми, които биха били необходими за изграждането на достатъчно слънчеви и вятърни електроцентрали, за да се постигне годишно производство от 7 теравата електрическа енергия до 2050 г.

Тук има обаче малка уловка. Тези 7 теравата електроенергия годишно се равняват приблизително на половината от това, което в момента световната икономика потребява на годишна база. Удвоявайки данните на Световната банка, можем да преценим какво ще е необходимо, за да стигнем до нулевите емисии - и резултатите са потресаващи: 34 милиона метрични тона мед, 40 милиона тона олово, 50 милиона тона цинк, 162 милиона тона алуминий и не по-малко от 4,8 милиарда тона желязо.

В някои случаи преходът към възобновяеми енергийни източници ще изисква значително увеличение в нивата на добив на полезни изкопаеми.

Така например при добива на неодим - съществен елемент във вятърните турбини - необходимото увеличение, за да се покрият нуждите от енергия, е с близо 35 процента спрямо сегашните нива. Според оценките на Световната банка този дял може и да се удвои.

Същото се отнася и за среброто, което е от ключово значение при изграждането на слънчеви панели. При този модел добивът на сребро ще се повиши до 105%. Търсенето на индий, също от съществено значение за соларните технологии, ще се увеличи повече от три пъти и може да доведе до скокове с 920%.

Това е само за електричество. А тук говорим и за гориво за превозните средства.

Тази година група водещи британски учени изпратиха писмо до британския Комитет по измененията в климата, в което изложиха опасенията си относно екологичното въздействие на електрическите автомобили.

И макар учените да се съгласяват, че използваните сега горива са наистина вредни за околната среда, те изтъкват че ако потребителските навици не се променят, замяната на прогнозирания световен парк от 2 милиарда превозни средства ще изисква експлозивно увеличаване в добива на полезни изкопаеми.

Така например глобалният годишен добив на неодим и диспрозий би нараснал с още 70 процента, извличането на мед ще се увеличи над два пъти, а добивът на кобалт ще нарасне до 4 пъти. И всичко това за целия период от сега до 2050 година.

Проблемът тук не е в липсата на ключови полезни изкопаеми, въпреки че това наистина може да се превърне в проблем един ден (не чак толкова далеч във времето). Истинският проблем е, че този експлозивен скок в добива на изкопаеми ще изостри вече съществуващата криза на свръхекстракция.

Добивът се е превърнал в един от най-големите единични двигатели на обезлесяването, срива на екосистемите и загубата на биологично разнообразие в целия свят. Еколозите изчисляват, че дори при сегашните темпове на глобално използване на материали, ние превишаваме устойчивите нива с цели 82%.

Вземете например среброто. В Мексико се намира една от най-големите сребърни мини в света - Пенаскито, която обхваща над 100 квадратни километра.

Цялата операция е потресаваща в своите мащаби: разпръснат комплекс с отворени ями, вдълбани в планината, обграден от две огромни сметища, дълги по около 2 километра, и язовир пълен с токсична утайка, задържана до стената, която обикаля с дължина от около 10 км и е висока приблизително колкото 50-етажен небостъргач.

За период от 10 години тази мина произвежда по около 11 000 тона сребро, преди запасите й - най-големите в света - да бъдат изчерпани.

За да се премине изцяло към икономика, движена от възобновяемите енергийни източници до 2050 г., на света ще му трябват около 130 мини с размерите на Пенаскито. И то само за нужното сребро.

Нуждите от литий биха предизвикали съвсем друга екологична катастрофа. За производството на един тон литий са необходими близо 2 млн. литра вода. Дори при сегашните нива на добив това създава проблеми. В Андите, където се намира по-голямата част от лития на света, минните компании изразходват такова огромно количество вода, че не оставят почти нищо на фермерите в региона за напояването на земеделските реколти. Така много от местните нямат друг избор, освен да изоставят земята си напълно.

Междувременно химическите течове от литиеви мини вече оставят също своя опасен отпечатък, тровейки реки от Чили до Аржентина, Невада до Тибет, унищожавайки цели сладководни екосистеми. Литиевият бум почти дори не е започнал и вече създава кризи.

И всичко това е само за захранване на съществуващата световна икономика. Нещата стават още по-крайни, когато започнем да отчитаме растежа в икономиката. Докато търсенето на енергия продължава да нараства, извличането на полезни изкопаеми за възобновяемите енергийни източници ще става все по-агресивно - и колкото по-висок е темпът на растеж, толкова по-лошо ще става.

Важно е да се има предвид, че повечето от основните материали за енергийния преход са разположени в глобалния Юг. Части от Латинска Америка, Африка и Азия вероятно ще станат цел на нова борба за ресурсите, а някои страни могат да станат жертви на нови форми на колонизация.

Подобно нещо вече се е случвало през 17 и 18 век с мащабната треска за злато в Южна Америка. През 19 век това се повтаря със земята за памучни и захарни насаждения в Карибите. През 20-ти век го виждаме отново покрай добива на диаманти от Южна Африка, кобалт от Конго и нефт от Близкия изток. Не е трудно да си представим как борбата за възобновяеми източници може да стане подобно жестока.

Някои се надяват, че ядрената енергия ще ни помогне да заобиколим тези проблеми. Тя със сигурност ще има ключова роля, но и там нещата имат своите ограничения  - физични, политически и екологични. Дори в по-дългосрочен план ядрената енергия не може да надхвърли 1 терават като производство.

И иначе казано - без някакво технологично чудо и голяма пробив, по-голямата част от произвежданата енергия ще трябва да идва от слънцето и вятъра. А това, както вече споменахме, си има своите последици.

Разбира се, нищо от това не означава, че човечеството трябва да спре търсенето си на по-добър и по-адекватен начин за намиране на възобновяема енергия.

Но дори тогава трябва да се откажем от фантазията, че икономическият ръст и потреблението могат да се случат на фона на намаляващо потребление на енергия. И рано или късно трябва да бъде избрано само едното.

Прочетена 222 пъти

Станете почитател на Класа