В един малък офис в централата на Пакистанската телевизионна корпорация (ПТВ) в Исламабад продуценти подготвят за излъчване видео с интервю на пакистанец и неговата китайска булка.
Жената, облечена в традиционни пакистански дрехи, седи до съпруга си, който разговаря с нея на добър мандарин [водещият китайски диалект].
Така се засилва посланието за транснационалната любов, надделяла над различията в езика, религията и културата.
Видеото е поредният знак за все по-големите усилия на Китай да изгради културна „мека сила“ в допълнение към Китайско-пакистанския икономически коридор (КПИК) – инфраструктурна програма за 60 милиарда долара, стартирала като част от мащабния проект на азиатския гигант „Един пояс, един път“.
През изминалата година Китай е изпратил безплатно до държавната ПТВ и други търговски телевизионни канали документални поредици, драми и други телевизионни програми, казаха за Ройтерс експерти от ПТВ.
Според тях Китай активизира опитите си да спечели сърцата и умовете на гражданите на страните от „Един пояс, един път“ чрез езикова и медийна кампания, както и чрез социалните мрежи, повтаряйки културното настъпление от миналото, при което западните страни използваха всякакви средства – от езикови центрове до Холивуд и джинсите – за да установят глобално влияние.
Китай засилва преподаването на мандарин чрез държавната езикова и културна организация Институт „Конфуций“ (в Пакистан има вече четири и предстои откриването на още два такива центъра) и разпространява своето изкуство и медийно съдържание в опит да стигне до обикновените пакистанци. По-рано тази година „ПТВ Свят“ излъчи първия си китайски анимационен сериал, озаглавен „Три капки кръв“, чиято премиера се състоя в държавния Пакистански национален център на изкуствата, където под наем се помещава Китайският културен център.
Скорошните инвестиции в телевизия и филми бяха предшествани от китайски интерес към печатните медии. През 2017 г. започва да излиза „Хуашан“, първият вестник на китайски език в Пакистан, който сега се хвали, че има над 60 хиляди читатели седмично.
При наличието на около 25 хиляди пакистанци, изучаващи китайски у дома, и други 22 хиляди пакистански студенти в Китай предстои да се направи още много, преди мандарин да стане конкурент на английския в Пакистан, където наследството от британското колониално управление е навсякъде. Но признаците за китайско присъствие стават все по-видими – от емигрирали инженери и техните семейства, пазаруващи в градските центрове, до нарастващия брой на китайските туристи, които посещават внушителните планински зъбери в пакистанския север.
Местни жители разказват за засилено желание културните и езикови контакти да се използват понякога с мисъл за бизнес.
Всекидневните културни контакти все още са ограничени, но се разширяват, макар че понякога неизбежно имат и тъмна страна, особено с периодичните скандали за трафик на хора, при които пакистански момичета биват изпращани в Китай да се омъжат за мъже, които не могат да си намерят съпруга в родината.
Китайската мека сила понякога става по-твърда. Особено когато се реагира на критиките срещу инициативата „Един пояс, един път“ като неоколониална и прокарваща вредни за околната среда проекти, от които по-голяма изгода имат китайските компании, а не Пакистан.
Представители на медии и мозъчни тръстове от двете държави планират да създадат „сИстема за бързо реагиране“, която да противодейства на негативни възприятия и да спира „лъжливите новини“ за китайско-пакистански проекти, някои от които будят все по-голям скептицизъм, става ли дума за икономически ползи и високата им екологичната цена.
През август Чжао Лицзян, тогава заместник-посланик в Пакистан, препрати в „Туитър“ следният пост: „КПИК е мъртъв.
Някой да каже на Пекин“. „Поздравления, това съобщение печели наградата за шега на деня“, написа той в социалната мрежа и добави: „Написаното е пълна безсмислица, лъжлива новина, безпочвена спекулация. Тази публикация стана повод за много смях в Китай и Пакистан“.
