Протекционизмът на Тръмп

Протекционизмът на Тръмп
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    22.09.2019
  • Сподели:

Търговските гръмотевици на президента Тръмп удрят толкова често, че обществеността среща трудности да разбере какво наистина се случва. След повече от две години на опити и много грешки, Конгресът и страната трябва да отстъпят и да погледнат общата картина, пише за Wall Street Journal Робърт Зелик, бивш президент на Световната банка, бивш търговски представител на САЩ и бивш заместник държавен секретар.

Търговската политика на президента представлява фундаментално отклонение от тази от последните 85 години. Това е повече от въпрос на агресивна тактика на преговори. От Хърбърт Хувър насам САЩ не са имали президент, който така открито да е прегръщал търговския протекционизъм. В своето встъпително обръщение Тръмп гордо се обяви за протекционист. Сега вече можем да му вярваме. Твърдението му, че той е „човек на митата“, трябва да убеди всички преговарящи. Президентът също харесва непредсказуемостта, създавайки такава, която обърква бизнес планирането и инвестициите. Например, след подписването на споразумението между САЩ, Мексико и Канада - USMCA (новото споразумение за свободна търговия в Северна Америка на мястото на NAFTA), той потъпка собствената си сделка, като заплаши да повиши митата за Мексико, защото се ядоса на латиноамериканците, които търсят убежище в Америка. 

Той няма да се промени. Търговията - като стената с Мексико и враждебността към имиграцията - е основен въпрос за електората на президента. Той трябва да го поддържа горещ.

Какви са последиците от завръщането на Тръмп към протекционизма? Първо, САЩ загубиха пазари за износ, защото се отказаха от сделки като Транс-Тихоокеанското партньорство (TPP). То понижи търговските бариери в Азия за други, но не и за САЩ, благодарение на Тръмп. Европейският съюз получи преференциален достъп до Япония и други пазари. Китай понижи средните си мита за други страни до 6,7%.

Второ, митата предизвикаха ответна реакция в световен мащаб, засягайки най-продуктивните американски бизнеси и земеделските производители. Китай повиши средните си мита за щатски стоки до 21,8%. Сега Конгресът отпуска десетки милиарди долари на американските фермери, за да компенсира загубените продажби. Американските износители ще плащат цената години наред поради промяната във веригите за доставки.

Трето, протекционизмът на президента коства много на американския бизнес и домакинствата. Администрацията повиши данъците върху 15% от вноса в САЩ дори преди предстоящото повишение на митата за почти всички китайски стоки. Тръмп започна с повишаване на митата за междинни стоки - например алуминият, въпреки че 97% от американските работни места в сектора на междинанната преработка го използват като суровина. Институтът за международна икономика Питърсън изчисли, че разходите, плащани от потребителите на стомана за всяко добавено работно място в сектора са около 650 000 долара. Тъй като американските фирми започнаха да плащат повече за своите суровини, някои със съжаление преместват операциите си в чужбина, за да останат конкурентоспособни. За две години президентът увеличи средните мита за китайските стоки от 3% на 24%. Американците в крайна сметка ще ги плащат под формата на по-високи цени.

Четвърто, с нарасналите разходи и несигурността относно правенето на бизнес в САЩ, преките чуждестранни инвестиции намаляват. Това потиска растежа на работните места и заплатите и нарушава международните вериги за доставки.

 

Протекционизмът на Тръмп нанася сериозни щети на САЩ

 

 

Пето, търговската политика на президента Тръмп игнорира факта, че преди САЩ използваха споразуменията за свободна търговия за приемане на про-американски правила за авангардни сектори като медицинските и финансовите услуги, правата на интелектуална собственост, и достъпа и сигурността на данните. Търговските споразумения също така позволяват на САЩ да установят най-добрите практики по отношение на антикорупционните закони, граничните процедури и прозрачността. Тъй като американските бизнеси бяха лидери в иновациите, предишните американски преговарящи бяха в ариегарда на създаването на международните правила. Този президент презира правилата. Той действа така, сякаш правителствата контролират покупките като в старомодния меркантилизъм.

Тръмп контрира, че тези разходи са цената, която американците трябва да платят за неговите сделки. Но постиженията му са жалки. Администрацията му предоговори търговските отношения с Южна Корея, добавяйки квота за стоманата, която вреди на американските потребители, повишавайки квотите за американските автомобили, които компаниите и без това не успяваха да изпълнят, и прилагайки 25-процентно мито върху камионите. USMCA е в най-добрия случай спорно. Тo отслабва защитата на инвеститорите в Мексико в момент, когато правителството на тази страна прави инвеститорите нервни. Сделката обезсилва ангажиментите на правителствата да позволят на чуждестранните компании да наддават за договори за обществени поръчки, като по този начин повишава разходите за държавни покупки. Новата NAFTA дори има срок на годност и подлежи на преглед на всеки шест години, което е рецепта за несигурност. В същността си предоговарянето е лабиринт от нови изисквания за това как компаниите трябва да прозивеждат автомобили. Това ще направи индустрията в Северна Америка по-малко конкурентоспособна в световен мащаб. По ирония на съдбата полезните актуализации на споразумението идват от ТРР, което Тръмп загърби. Но USMCA може никога да не се превърне в закон. Демократите в Конгреса искат промени и времето за действие изтича

Преговорите с ЕС са в застой. Индия и САЩ си поставят взаимни бариери. Тръмп дори се затруднява да постигне малка сделка с Япония, за да възстанови част от достъпа, който страната му загуби, като се оттегли от ТРР. Той пропусна възможностите за извличане на полза от необходимостта Китай да се либерализира. Ответната реакция на Китай внимателно изключи почти една трета от американския износ, тъй като Пекин осъзнава, за разлика от Тръмп, че по-високите данъци върху суровините вредят на глобалната конкурентоспособност на една страна. Апологетите на президента се отдадоха на спорове за това коя страна е пострадала повече - сигурен признак за търговско пораженство.

Тръмп дори заплаши, че ще напусне Световната търговска организация (СТО). Администрациите на Рейгън, Буш-младши и Клинтън се бориха за създаването на СТО, включително нейните процедури за уреждане на спорове, защото знаеха, че американците могат да се конкурират успешно чрез справедливи, приложими правила. За разлика от тях сегашният президент блокира назначенията в органа по обжалванията на СТО, за да се опита да я изкара от играта до края на годината. САЩ саботират или пренебрегват усилията на други държави - дори на Китай - за затягане на правилата за държавните предприятия и развиващите се икономики.

Удивително е, че дори на фона на толкова много провали миналия месец Washington Post посочи „смесения успех“ на администрацията в търговията. Какъв успех? Дори според собствената мярка на президента - американският търговски дефицит, той губи. Ако САЩ изпаднат в рецесия, неговите политики ще влошат условията. Конгресът трябва да се събуди и да даде заден ход. Бизнес ръководителите трябва да го подкрепят преди разрушаването на търговията да доведе до икономически срив.

 

Петър Нейков, редактор Божидарка Чобалигова

 

Прочетена 273 пъти

Станете почитател на Класа