Атаката срещу подновените монетарни стимули на Европейската централна банка (ЕЦБ) от шестима бивши централни банкери е изключителна, пише в. Financial Times.
ЕЦБ вече беше критикувана публично необичайно остро от несъгласните в рамките на нейния управителен съвет и от водещи немски финансови ръководители. Но новите критики, публикувани в петък, включват някои от най-великите имена в централното банкиране, като Хелмут Шлезингер, 95-годишният бивш шеф на Бундесбанк и Отмар Исинг, член на борда на ЕЦБ, когато еврото бе въведено.
Само едно нещо може да се сравни със статута на критиците и това е несъстоятелността на техните оплаквания. Меморандумът им ги представя като Бурбоните на централното банкиране: те не са научили нищо и не са забравили нищо.
Според тях паричното приспособяване е навредило на финансовия сектор, превърнало е банките и компаниите в зомбита и е повишило риска от финансова нестабилност. Но ако историята на еврото и световния икономически опит показват нещо, то е, че истинският риск, както за икономиката на еврозоната, така и за мандата на ЕЦБ, е прекалено затегнатата монетарна политика, а не тази, която е прекалено разхлабена.
Меморандумът пренебрегва факта, че последния път, когато паричната политика беше затегната в еврозоната, това помогна за тласване на икономиката към втора рецесия и отприщи дефлационен натиск, който беше обуздан едва от закъсняла програма за количествено облекчаване. Други централни банки, които разхлабиха политиката си по-рано и по-амбициозно от ЕЦБ, станаха свидетели на непрекъснато възстановяване.
Меморандумът пренебрегва факта, че ниските лихви са глобално явление, каквото е и последното забавяне. От Япония до Обединеното кралство централните банки поддържат лихвите на исторически дъна. Федералният резерв обърна затягането на политиката си и смята, че може да е отишъл твърде далеч в продажбата на облигации, купени при количественото облекчаване. Ако подписалите меморандума са прави, не само ЕЦБ греши, но и целият свят.
Зад фасадата на икономическите и правни аргументи се крие партизанска атака. Меморандумът е неубедителен в светлината на мандата на ЕЦБ да подкрепя ценовата стабилност в еврозоната и другите икономически цели на ЕС. Той е повече замаскирана борба за интересите на спестителите срещу тези на кредитополучателите. Само един от подписалите го не е от големите икономики нетни спестителки - Германия, Австрия и Холандия, като меморандумът почти обвинява ЕЦБ в нарушаване на законодателството на ЕС с цел „защита на силно задлъжнелите правителства“.
Особено показателно е оплакването, че разхлабената парична политика облагодетелства „реалните активи“ и лишава младите от „сигурни лихвени инвестиции“. Всъщност ставките са ниски, тъй като твърде много хора търсят безрискови спестявания, а твърде малко искат да инвестират в „реални активи“, известни също като производствен капитал. Ако банковите депозити не носят доходността, която имаха някога, вината не е в централните банки, а в пазарните реалности. Задържането на търсенето чрез по-затегната парична политика може само да влоши нещата.
Ако наистина искаха по-високи лихви, критиците биха подкрепили призива на ЕЦБ за фискална експанзия за облекчаване на монетарната политика. Вместо това тяхната догма за твърди пари отразява по-дълбоко несъгласие, предшестващо еврото, по отношение на това дали Европа се управлява по германски образец или Германия по европейски. Волфганг Шойбле обвини ниските лихви на ЕЦБ за подема на крайнодясната Алтернатива за Германия. Всъщност произходът на популистката партия се корени в лобирането в интерес на спестителите, които меморандумът представлява. Няма значение, че ЕЦБ държи инфлацията по-ниска, отколкото Бундесбанк.
Меморандумът изразява разочарованието на едно поколение, че идеите му загубиха влияние. Днешна Европа - особено младата й част - може би има късмета, че това стана.
Петър Нейков, редактор Елена Илиева
