Боливийският президент Ево Моралес, който вчера обяви оставката си след три седмици на бурни протести срещу преизбирането му за четвърти мандат, беше най-дълго управлявалият действащ ръководител в Латинска Америка, на власт от 2006 г.
Достоверността на резултатите от президентските избори на 20 октомври беше оспорвана едновременно от опозицията и от международната общност, които смятат, че е имало измами.
От десетина дни цяла Боливия беше парализирана от стачки и от протести, които почти всекидневно прерастваха в сблъсъци със силите на реда. „Отказвам се от президентския си пост“, обяви вчера по телевизията 60-годишният президент от народността аймара, чието оттегляне малко преди това поискаха армията и полицията. Няколко часа по-рано оставка подадоха множество министри и депутати, включително председателят на парламента.
Когато през 2006 г. дойде на власт, Ево Моралес беше първият държавен глава – представител на коренното население на страната. Днес 60-годишен, той е един от последните представители на т.нар. „розовата вълна“, заляла региона в първите години на новото хилядолетие.
Оттогава левицата претърпя поражение в Бразилия, Чили и Еквадор, макар да се връща на власт в Аржентина. Колкото до Венецуела, с която боливийският президент поддържаше тесни връзки, тя преживява най-тежката политическа и икономическа криза в съвременната си история. Моралес се ползваше с твърдата подкрепа и на Куба, която също тъне в дълбока икономическа криза.
„Боливия е различна, ние сме добре“, повтаряше Ево Моралес като мантра, припявана в хор от привържениците на неговото Движение за социализъм.
Някогашният пастир на лами, роден на 26 октомври 1959 г. в бедно село в департамент Оруро, можеше да се похвали с многобройни икономически успехи: поддържането на висок растеж, съществено намаляване на бедността, рекордно равнище на валутния резерв. Страната сключи също множество споразумения за чуждестранни инвестиции в добива на природен газ, както и на литий, надявайки се до 2021 г. да стане четвъртият по големина производител на този метал в света.
„В последните години боливийската икономика беше в състояние на устойчив просперитет при управлението на Ево Моралес“, обясни наскоро Майкъл Шифтър, председател на вашингтонския мозъчен тръст „Вътрешноамерикански диалог“. „С падането на цените на суровините обаче правителството беше принудено да взема повече заеми и да черпи от резервите. Базираният на добива на суровини боливийски икономически модел, който години наред работеше, повече не може да се поддържа“, допълни той.
Противниците критикуват неотстъпчивия характер на бившия профсъюзен водач на производителите на кока, който му пречи да признава грешките си. Критиците му го обвиняваха, че е установил антидемократично управление и е изневерил на ценностите, които дълго време символизираше – защитата на околната среда и на коренното население, губейки популярност.
След като през 2009 г. беше преизбран, през 2014 г. Ево Моралес спечели трети мандат благодарение на оспорвано тълкувание на конституцията, която позволяваше не повече от два последователни мандата. Конституционният съд тогава заключи, че това е първото му преизбиране, тъй като през 2009 г. конституцията бе променена.
Част от боливийците не му прощават, че се бори за четвърти мандат, при положение, че на референдум през 2016 г. избирателите се произнесоха против. Моралес пренебрегна несъгласието на боливийците с помощта на друго остро оспорвано решение на Конституционния съд. Основанието, изтъкнато от магистратите, беше, че да се кандидатира било негово „човешко право“.
В средата на октомври в източния департамент Санта Крус, земеделската част на страната, коренното население изрази гнева си срещу екологичната политиката на Моралес с протестно шествие.
Огромните пожари, изпепелили през август и септември територия с размерите на Швейцария, предизвикаха възмущението на местните народи, които обвиняват Ево Моралес, че е пожертвал Пачамама („Майката Земя“ на езика кечуа), за да увеличи площта на обработваемите земи и износа на месо за Китай. При все това Моралес, наричан от обкръжението си „братко президент“, твърдеше убедено, че работи ежедневно за благото на народа си. „Моето семейство е народът, а Боливия е моят живот“, заяви той през 2015 г. в документален филм за испанска телевизия.
