Когато Анкара казва, че Турция не била "хотел за терористи", не е зле да се припомни, че тя дълго време беше именно това. ИД и други джихадисти в продължение на години действаха необезпокоявано на турска територия.
"Халифатът" на т.нар. "Ислямска държава" (ИД) е разбит, неговият водач Багдади е мъртъв. Но идеологията на омразата още е жива и си остава опасна. Това си пролича вчера (12.11.) в провинция Хесен, където бяха задържани трима предполагаеми атентатори, подготвяли явно терористични удари от името на ИД.
Сега турският президент Реджеп Тайип Ердоган злоупотребява със страховете на европейците. След като ЕС обяви наказателни санкции заради турските сондажи за газ край бреговете на Кипър, Ердоган започна открито да заплашва, че ще пропуска терористи от ИД през границата.
Германия - изненадващо неподготвена?
Всъщност Турция вече започна да репатрира хора от своите затвори - включително и към Германия. Преди десетина дни турският вътрешен министър Сюлейман Сойлу обяви, че Турция не е "хотел за терористи". И ето, че думите му бяха последвани от дела. А Германия изглежда изненадващо неподготвена. При това още след падането на последния бастион на ИД през март стана ясно: задържаните чуждестранни бойци, които бяха над 2000, и техните близо 10 000 жени и деца няма как вечно да останат в кюрдските лагери и затвори.
Кюрдите, които едва се справят с тази обхватна задача, многократно апелираха към родните страни на задържаните джихадисти най-сетне да приемат обратно своите сънародници. Но досега те не направиха почти нищо. Без резултат остана и сходен апел на американския президент Доналд Тръмп. Случи се по-скоро друго: различните държави побързаха да отнемат гражданството на въпросните си сънародници, с което направиха опит да се измъкнат от отговорност. Германската политика също се опита да се скрие зад някои формалности. Тъй като няма официални отношения с кюрдите в Северна Сирия, нито с Дамаск, нямало как да се направи нещо за репатрирането на задържаните привърженици на ИД, бе казано от германското външно министерство. По силата на съдебно решение бяха приети обратно само шепа деца.
При това е ясно, че задържаните привърженици на ИД са се радикализирали не къде да е, а именно в Германия. Затова страната носи отговорност за тези хора и е длъжна да ги изправи на съд за техните престъпления. Децата на бойците, които са над 100 на брой, не носят отговорност за злодеянията на родителите си. Те се нуждаят от интензивни грижи, включително и за да бъдат дерадикализирани. Всичко това е трудно, но не и невъзможно.
Факт е, че в Германия и сега живеят стотици бивши бойци или симпатизанти на ИД, завърнали се тайно от Сирия и Ирак след краха на т.нар. халифат. Мнозина бяха задържани, някои бяха осъдени, а трети се намират под наблюдението на органите за сигурност. Независимо от потенциалната опасност, до катастрофа така и не се стигна. Казано другояче: организираното репатриране на тези хора под наблюдението на службите за сигурност определено е по-доброто решение. Тайните надежди, че като игнорираме проблема с тези хора, той ще се реши от само себе си, току-що бяха направени на пух и прах от Турция.
Двойният морал на Турция
Начинанието на Турция по принцип е легитимно. Германия също очаква от други държави да приемат техни сънародници, извършили наказуеми деяния. И въпреки това действията на Турция издават наличие на двоен морал. Когато Турция се оплаква от разходите, в които я вкарва издръжката на задържани привърженици от ИД, на човек му идва да извика в отговор: Ами пуснете на свобода хилядите опозиционни дейци, които препълват турските затвори!
А когато Сюлейман Сойлу казва, че Турция не била "хотел за терористи", не е зле да му се припомни, че тя дълго време беше именно това. ИД и всякакви други джихадисти в продължение на години действаха необезпокоявано на турска територия. А по време на операцията с циничното наименование "Извор на мира" Анкара не се смущаваше ни най-малко от това, че използва джихадистки милиции като острие срещу кюрдите.
