За да оцелее тази система, е необходима промяна в избора на кандидати и в процеса на одобрение както в Европейския парламент, така и в Съвета на ЕС
Съобщенията за смъртта на системата Spitzenkandidat (шпитценкандидат) могат да се окажат прибързани. Реформите имат потенциала да съживят процедурата и да ѝ дадат нова легитимност, аргументира се Кристиан Гинеа, новоизбраният румънски евродепутат от алианса USR – PLUS.
„Аз бях първият и последният шпитценкандидат“, заяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер с обичайния си черен хумор. Той също така посочи, че за съжаление системата „шпиценкандидат“ не успя да се превърне в традиция.
Но дали тази процедура наистина е мъртва?
Шпитценкандидат“ беше част от смел опит на Европейския парламент да се утвърди като законодателна институция, с възможност да назначи ръководителя на изпълнителната власт в блока.
Системата е определяна от някои като крайна точка на битката за всеобхватно върховенство на закона в рамките на ЕС. Но всъщност не е. Тя беше неясна, нестабилна и дефектна в основата си. И при втория си опит за налагане тя се провали, пише Euractiv.
След Договорът от Лисабон предостави възможност на Съвета на ЕС „да вземе предвид“ резултатите от европейските избори при назначаването на ръководител на ЕК, Парламентът използва възможността да определи процедура, която един вид задължи Съвета да организира консултации с политическите групи на ЕП преди назначенията.
ЕП не спря дотук и предложи система, в която политическите групи да обявят няколко избрани кандидати преди европейските избори. Така се появява системата „шпитценкандидат“.
През 2014 г. двете най-големи групи в ЕП, които заедно създават мнозинство, сключиха сделка и Европейската народна партия (ЕНП) успя да представи кандидат, подкрепен от въпросното мнозинство.
Но сделката не беше приета като такава от Съвета на ЕС.
В крайна сметка на Юнкер му беше дадена зелена светлина, като Съветът подчерта, че личностните качества на сегашния председател на ЕК са направили възможно неговото назначаване, а не условията на системата (Юнкер беше дългогодишен премиер и познат на ръководителите на правителствата „шпитценкандидат“.
И идва 2019 г. и европейските парламентарни избори през май.
ЕНП постави на масата своята карта – германецът Манфред Вебер като водещ кандидат, докато социалистите избраха за свой представител холандеца Франс Тимерманс.
След изборите и двете условия, които доведоха до сделката преди пет години, не бяха изпълнени: най-голямата група представи кандидат, който не беше познат или приет от основните играчи в Съвета; кандидатът на ЕНП нямаше подкрепата на мнозинството в Парламента.
Реалистично ли е да се очаква Съветът на ЕС да приеме система, в която се очаква да одобри име, предложено от политическа група в рамките на ЕП? Особено когато това име не е подкрепено от мнозинството в ЕП?
Именно това поиска от Съвета групата на ЕНП това лято.
Може би нямаше да стане така, но в крайна сметка ЕНП получи по-малко гласове при изборите в сравнение с тези през 2014 г. (221 места за ЕП през 2014 г. срещу 182 през тази година). Въпреки това, групата се обяви за победител и прие безкомпромисна позиция: Вебер или нищо.
Дългогодишната битка на ЕП има ясна цел: прилагането на парламентарна система за назначаване на председател на Комисията.
Парламентът не може да налага парламентарна система като елиминира основните характеристики на парламентаризма: парламентарно мнозинство, което оправомощава правителство. Простият факт е, че Манфред Вебер не се радваше на мнозинството в Европейския парламент, което да подкрепи кандидатурата му.
Системата „шпитценкандидат“ може да бъде спасена като се направи по-гъвкава.
Алтернативата изглежда интересна - всяка политическа група да предложи между 3 и 7 възможни кандидати и да ги остави да започнат самостоятелни кампании, с които да изградят стабилен профил за избирателите преди изборите.
На базата на формиралото се мнозинство в рамките на ЕП и в Съвета ще може да се види какви кандидати ще бъдат приемливи.
Изборът на кандидати, които да бъдат представени пред ЕП ще става чрез транснационалните списъци. Така европейските граждани ще могат да гласуват както за националните представители, така и за тези от транснационалните списъци.
За да бъде успешна системата „шпитценкандидат“ трябва да бъде подписано политическо споразумение между ЕП и Съвета на ЕС, в което да се посочва, че Съветът ще избира само кандидати от от транснационалните списъци.
На практика изборът ще бъде сведен до онези кандидати, които наистина могат да спечелят мнозинство в ЕП.
Без подобна сделка системата „шпитценкандидат“ наистина ще бъде мъртва до следващите европейски избори.
