Германският Бундестаг отстрани и последната пречка пред довършването на газопровода в Балтийско море. Но "Северен поток-2" остава политически въпрос, в който Германия попада между два фронта.

"Северен поток-2" е много повече от газопровод - тъй като в него се сблъскват важни стратегически интереси. От едната страна е Русия като доставчик на газа, както и Германия и други европейски държави, за които той е предназначен. Германското правителство държи най-вече на сигурността при осигуряването на горива, тъй като Германия е единствената държава в целия свят, която предвижда почти едновременно да преустанови използването на ядрена енергия и добива на въглища. А преди да може изцяло да разчита на възобновяемите източници на енергия, именно природният газ ще представлява решаващ преходен вариант - вероятно още десетилетия. Но и други европейски държави ще имат изгода от "Северен поток-2".

От другата страна са досегашните транзитни страни - на първо място Украйна, но също така и Полша и балтийските държави, които в бъдеще ще се лишат от приходите си. Освен това тези страни се опасяват, че Русия и Германия ще се споразумеят за тяхна сметка, т.е. към икономическите се прибавят също и политически страхове, напомнящи им за нещо подобно в историята - пакта между Хитлер и Сталин от преди 80 години.

Русия е надежден доставчик

САЩ са на същото мнение. Президентът Тръмп твърди, че "Северен поток-2" превръща Германия в "заложник на Русия". Има се предвид това, че в случай на голяма криза Москва може да спре кранчето. Тръмп дори заплаши със санкции европейските фирми, които участват в изпълнението на проекта. При това до този момент Русия се е доказала като абсолютно сигурен доставчик, включително по време на Студената война.

Както посочва по този повод Йозеф Ауер, анализатор на Дойче банк по енергийните въпроси, Русия от 46 години доставя газ на Европа, вкл. на Германия, и досега нито веднъж не е спирала кранчето. Освен това в момента Русия има политически проблеми и страда от санкции, затова страната би трявало да има интерес от стабилни приходи от износ (на горива).

Американците от своя страна преследват собствени икономически интереси - те биха искали да продават на Германия втечнен газ, който обаче е много по-скъп от руския природен газ. Както посочва Ауер, американците си правят следната сметка: ако Русия вече не доставя газ, цените ще скочат и втечненият газ от Америка ще има по-добри шансове в Европа.

Германия все пак възнамерява да изгради терминали за втечнен газ на някои от пристанищата си - защото така не само Съединените щати, а и други, евентуално по-изгодни доставчици, биха могли да продават своя втечнен газ на Федералната република. По този начин, и със "Северен поток-2" допълнително към съществуващите газопроводи, в бъдеще Германия би могла много гъвкаво да реагира на промените на световния газов пазар и на потенциалните кризисни ситуации, а така би увеличила и сигурността по отношение на доставките на горива. 

Сметките на Вашингтон и Москва

САЩ са решителен противник на "Северен поток-2", тъй като той щял още повече да повиши зависимостта на Европа от руските енергийни доставки. Затова във Вашингтон, от "приятелска загриженост", е изготвен и проектозакон за защита на енергийната сигурност на Европа, предвиждащ санкции за фирмите, участващи в изграждането на газопровода. На проектозакона, обаче, вероятно ще му е нужно доста време, докато мине през двете камари на Конгреса, и това надали ще стане преди края на годината.

Кремъл, от своя страна, не изпитва сериозни опасения във връзка с възможните американски санкции. "Ако сега, когато почти всичко вече е готово, се наложат санкции - това просто ще е глупаво", казва Сергей Пикин, директор на Фонда за енергийно развитие. Той не допуска, че тези санкции биха могли да дадат отражение, тъй като по-голямата част от тръбопровода вече е готова.

Опасенията на Русия са по-скоро свързани с Брюксел - и по-специално с газовата директива на Европейската комисия (ЕК), забраняваща една и съща фирма хем да транспортира природния газ, хем да го добива и продава. Освен това заради новите разпоредби Газпром най-вероятно ще може да използва само половината от капацитета на газопровода, за да гарантира достъпа до него и на други доставчици. Акционерното дружество "Северен поток-2" вече внесе жалба срещу ЕК, защото смята новите правила за дискриминационни. "Ако през тръбопровода ще тече само половината газ, ще трябва двойно повече време за изплащане на инвестициите", посочва Сергей Пикин.

Ще остане ли Украйна с празни ръце?

Със "Северен поток-2" Русия иска да заобиколи Украйна и така да спести милиарди от транзитни такси. Пред руския президент Владимир Путин германската канцлерка Ангела Меркел настоя Украйна да продължи да участва в транзита на руски газ, но, както казва Пикин, щом "Северен поток-2" стане готов, Газпром неизбежно ще намали преминаващите през Украйна количества.

Пикин подчертава също, че въпреки политическите предизвикателства, пред които "Северен поток-2" е бил изправян през годините, икономическите интереси са по-важни. "Ако интересът към изграждането на газопровода не бе толкова голям, той отдавна щеше да бъде спрян. И ако се отстрани политическият аспект, всичко е много просто", смята експертът.

Сега остава да се доизградят 290 км от общо 1230 километровата тръба. С одобреното в Берлин решение за съобразяване на националното законодателство с газовата директива на ЕС и със съгласието, дадено от датския парламент за изграждането на тамошния участък от тръбопровода, вече всичко може да се довърши много бързо. И скоро руският газ би могъл да потече и по втора подводна тръба през Балтийско море към Европа. Въпросът е как ще се развият нещата в политически план. А това, при всички случаи, ще бъде много интересно да се наблюдава.