Какви завети остави Пол Волкър

Какви завети остави Пол Волкър
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    12.12.2019
  • Сподели:

„Пол Волкър е най-великият човек, когото познавам. Той е надарен в най-висока степен с онова, което римляните нарекоха виртус (добродетел): морална смелост, почтеност, далноводност, благоразумие и отдаденост в служба на страната”. Така започнах прегледа си на неговите мемоари - „В преследване на разумните пари и доброто управление” - публикувани миналата година, пише Мартин Уулф за Financial Times.Тази книга беше съветът на Волкър към света. Тя въплъщава добродетелите и ценностите на бившия председател на Федералния резерв на САЩ. С неговата кончина тази седмица трябва да се спрем и на двете, като същевременно осъзнаваме колко различен е светът днес.

Добродетелите на Волкър са вечни. Невъзможно е да се наслаждавате на стабилно държавно управление без служители с неговото качество и, което е също толкова важно, без общественост, която знае, че се нуждае от такива. По никакъв друг начин не може да се поддържа това, което римляните са нарекли res publica (република) - буквално „публичните работи“. Разчитаме на съчетанието на способности и характер, но забравяме тази истина на свой риск.

Не по-малко важни са ценностите на Волкър. Той вярваше в доброто управление, международното сътрудничество, фискалната дисциплина, разумните пари и финансите, които са слуга, а не господар на икономиката. Това кредо е валидно днес, както бе и през дългата му обществена служба.

Волкър обедини тези добродетели и ценности в голямата борба на живота си: битката срещу инфлацията. Често се забравя колко безнадеждна изглеждаше тази кауза преди той да бъде назначен за председател на Федералния резерв от смелия Джими Картър през 1979 г. Войната беше тежка, а цената - висока. Мнозина страдаха силно. Но тя беше спечелена, възвестявайки дълъг период на стабилна инфлация, която следващите поколения сега приемат за даденост.

Волкър победи инфлацията, но загуби другаде. Не се чувстваше комфортно с фискалната и финансовата политика на администрацията на Роналд Рейгън. Той беше надлежно заменен през 1987 г. от Алън Грийнспан, който бе много повече в унисон с идеологията на администрацията. Волкър се различаваше най-ясно от своя наследник по достойнствата на либерализираните финанси. Всъщност той отбеляза през 2009 г., че: „Най-важната финансова иновация, която видях през последните 20 години, е банкоматът“.

Финансовата криза през 2008 г. потвърди този дългогодишен скептицизъм. Тя предизвика „правилото Волкър“, което имаше за цел да забрани на американските банкови институции да търгуват за собствена сметка. Когато бях член на Независимата комисия по банково дело на Обединеното кралство през 2010-11 г., Волкър дойде да говори с нас за това предложение. Не бяхме убедени, че то ще сработи. Но никой не се съмняваше в страстта, която той вкара в каузата за създаване на по-стабилна и полезна финансова система.

 

Какви завети остави Пол Волкър

 

 

Какви са тогава заветите на Волкър, като изключим ниската инфлация и невероятната му служба на обществото? Той демонстрира ползата от независимите централни банки и – свързано с това, но в по-широк смисъл – нуждата от първокласни технократи, които да изпълняват мандатите си независимо от краткосрочно ориентирания натиск от страна на политиците. Това остава актуално както винаги, но в нашата популистка епоха е поставено на изпитание и от двете страни на Атлантика.

В други отношения днешният свят е почти противоположен на този, с който се сблъскваше Волкър, особено по отношение на паричната политика. През първите пет десетилетия след Втората световна война доминиращите монетарни тревоги бяха прекомерното търсене и инфлацията. Днес те са слабото търсене и дефлацията. В света на Волкър работата на паричната политика беше политически трудна, но технически лесна: да ограничава търсенето. Както каза един от неговите предшественици, Уилиъм МакЧесни Мартин, задачата се състоеше в това „да се прибере купата с пунша точно когато партито напредва“. Това изискваше затягане на монетарната политика по добре познати начини.

Когато обаче търсенето е слабо и инфлацията е ниска, централните банки трябва да облекчат паричната политика. Но експанзионнистичната политика е технически трудна, след като краткосрочните лихви са достигнали нулата. Централните банки трябва да разгледат различни нетрадиционни алтернативи: разширяване на балансите си чрез „количествено облекчаване“; отрицателни лихви; и това, което монетаристът Милтън Фридмън нарече „хеликоптерно спускане“ на пари към обществеността чрез директни трансфери или постоянно монетарно финансиране на фискалните дефицити. Изборът е сложен и спорен. Някои варианти породиха силна политическа съпротива, макар и не по интензивния начин, по който умишлено предизвиканата рецесия, с цел да се обуздае инфлацията, някога го направи.

Непопулярността е най-очевидна по отношение на отрицателните лихви. Хората се вбесяват от идеята да бъдат облагани с данък върху своите банкови депозити. Но ако негативните ставки не се прехвърлят на вложителите, те действат като данък върху банките. Това е непопулярно сред мощното им лоби, а според някои и икономически вредно.

Ниските дългосрочни лихви подкопават доходността на пенсионните фондове и някои застрахователни компании. Високите цени на активите са обвинявани от мнозина за увеличаване на неравенството в богатството. И накрая, прякото финансиране на правителството може да се разглежда като картбланш за фискална безотговорност и начин да се подкопае независимостта на централната банка.

При справянето с днешните предизвикателства подробностите за това, което Волкър направи, са без значение. Но неговите уроци са важни: направете правилното нещо, дори ако този избор е по-малко очевиден днес; не вярвайте в разюзданите финанси; и имайте кураж. Светът е сложно място, пълно с изненади. Но тези истини остават завинаги.

 

Петър Нейков, редактор Елена Илиева

Прочетена 190 пъти

Станете почитател на Класа