Всяка зима много градове в Югоизточна Европа потъват с дни в гъста, мръсна мъгла. След това гражданските инициативи и опозиционните партии настояват техните правителства да вземат незабавни мерки и дългосрочни планове за борба с високите нива на фините прахови частици. Правителствата успокояват, че, първо, направено е много и второ, всичко е само наполовина лошо.

Тогава идва пролетта и заедно със смога изчезва и дебатът за него - до следващата есен. Дебатът за гъстия въздух на Балканите е особено остър тази година, тъй като някои столици в региона отчитат забележителни рекорди. Тази зима жителите им засмукват в дробовете си най-лошия въздух в света поне за няколко дни. Дори в Пекин или Делхи, също ненадеждни здравни курорти, са дишали малко по-добре. Във всеки случай приложенията като Airvisual и Aircare твърдят така, като използват данни от държавни измервателни точки за така наречения индекс за качество на въздуха и се използват от стотици хиляди потребители в региона.

Белград стартира надпреварата този сезон. Столицата на Сърбия се появи за първи път в топ 5 на градовете с най-мръсния въздух в света в последния уикенд през октомври 2019 г. На 14 януари Сараево дори зае първо място. Столицата на Босна и Херцеговина, разположена в басейн, остави Дака, Ханой и Делхи зад себе си.

Но най-важното за нас, хората, които живеем в България, е че София успя да постигне „подвиг“ в това отношение като в неделя (12 януари), към 13:00 ч, влошеното качество на столичния въздух изстреля града на седма позиция в глобален план по данни на сайта airvisual.com към 13.00 часа София е на седмо място по замърсяване на въздуха в света.

Посолството на Швеция в Сараево, чиито командировани служители трябваше да дишат местния въздух, въпреки дипломатическия си статус, публично призова босненското правителство да действа: „Това, от което се нуждаят гражданите, са ефективни мерки. Ситуацията се влошава и се влошава и ПРЕДУПРЕЖДАВАМЕ, че мерките не дават очаквания резултат“.

Поглеждайки към сайта aqicn.org, който разглежда Индекса за качеството на въздуха в реално време (Real-time Air Quality Index), в сутрешните часове на днешния ден силно замърсен въздух е регистриран на Балканския полуостров в Босна и Херцеговина (нива между 309 и 357 пункта, които са определени като „нездравословни“), Косово, Черна гора, Сърбия и европейската континентална част на Турция.

В това отношение въздухът в България е сравнително слабо замърсен, като най-високи стойности на замърсяване са регистрирани в Русе (77 пункта) и Варна (70 пункта). Качеството на въздуха в София към 11 ч. българско време е определено като относително „добро“. Качеството на въздуха в столичния квартал „Дружба“ достига стойност от 17 пункта, докато това в „Хиподрума“ и „Младост“ е на ниво съответно 45 пункта и 42 пункта.

В глобален план Турция регистрира най-високи стойности на замърсяване на въздуха (999 пункта) заедно с Китай, следвани от Мексико (862 пункта) и Австралия (818 пункта).

Какво се случва в Западните Балкани?

В сряда (22 януари) жителите на Босна и Херцеговина излязоха на протест из цялата страна, за да изразят възмущението си от бездействието на правителството спрямо опасно високите нива на замърсяване на въздуха, пише Quartz.

Босна е една от най-силно замърсените страни в Европа.

От началото на годината жителите на Сараево и на други големи градове се давят в гъстата сива мъгла, която се е спуснала между техните жилища, съставена от токсични фини прахови частици, включително такива от типа ФПЧ 2,5 (средногодишна норма за опазване на човешкото здраве при тях е 20 µg/m3, която се прилага от началото на тази година – бел.ред.).

Тези частици са свързани с дългосрочни здравословни проблеми като рака на белите дробове и сърдечните заболявания, както и с аутизма и затлъстяването при децата.

Въпреки че пиковите нива на ФПЧ 2,5 са вече нещо нормално през зимата за Босна, липсата на вятър изостря проблема.

През миналата седмица Индексът за качеството на въздуха в Сараево за нивото на ФПЧ 2,5 достигна стойност от 144 пункта, което се смята за „нездравословно за чувствителните групи“. По-рано този месец показателят там достигна ниво от 500 пункта.

Местните власти призоваха жителите да не горят въглища и дърва и забраниха използването на дизелови автомобили. Те също така предложиха безплатен обществен транспорт и безплатни предпазни маски и пречистващи машини на въздуха за деца и възрастни.

Протестиращите обаче твърдят, че правителството не прави достатъчно, за да реши проблема, който е налице в страната от десетилетия. В скорошен анализ Европейската комисия (ЕК) установи, че на босненското правителство липсва „национална стратегия или програма“ за мониторинг на качеството на въздуха, като не са отделени достатъчно средства за поддържане на уредите, които измерват замърсяването.

В Босна няма дефиниран процес за докладване на нивата на замърсяване пред европейските и международните власти, подчертават от ЕК.

Проблемът се задълбочава през последните години, тъй като правителството на страната приветства китайските инвестиции в инфраструктурни проекти, включително електроцентрали, които работят на въглища. В град Тузла, в Североизточна Босна и Херцеговина, Експортно-импортната банка на Китай предостави на страната заем в размер на 681 млн. долара за изграждане на 450-мегаватова въглища електроцентрала. Активистите обвиниха правителството в подправяне на проучванията за осъществимост на проекта, за да получат одобрение за строежа на съоръжението, което според протестиращите ще увеличи емисиите на токсични газове, включително пепелта и серния диоксид, като в същото време ще замърси местните водоизточници с живак и въглищна шлака.

Медиите в Китай определят централата в Тузла като част от амбициозната инициатива „Един пояс, един път“. Държавното босненско предприятие Elektroprivreda Bosne-i-Hercegovina (EPBiH) се опитва да обособи сметище за отпадъците от дейността на предприятието близо до населеното място Шицки Брод, пише Energy Reporters.

Лекарите от Тузла предупреждават, че респираторните заболявания, причинени от замърсяването на въздуха, нарастват, особено сред малките деца. 20% от всички страдащи от белодробни заболявания в страната се намират именно в Тузла.

Секретариатът на енергийния съюз на ЕС оспорва заема от Китай с мотива, че не е в съответствие с Договора на ЕС за енергийния съюз.

Ролята на Китай

Според експерти Китай е единствената страна, която продължава да бъде склонна да финансира проекти, базирани на въглищата в Западните Балкани. ЕС, Световната банка и други финансови институции продължават своята работа по постепенно премахване на субсидиите за въглищата и намаляването на емисиите на парниковите газове.

Доклад, публикуван от конференцията по сигурността в Мюнхен през 2019 г., показва, че през 2017 г. Босна дължи 14 на сто от общия си външен дълг на Пекин.

Сърбия не изостава в това отношение

Фокусът се измества към Сърбия, където правителството планира изграждането на въглищна електроцентрала с капацитет от 350 MW в Костолак – нещо, което може да осуети стремежа на Белград да се присъедини към ЕС.

От Unearthed посочиха, че проучванията за осъществимост на проекта са подценили текущите разходи в рамките на пазара на въглеродни емисии в блока. Производството на въглища е спаднало през 2019 г. с 19 на сто за целия ЕС. В същото време Сърбия води преговори с блока за евентуалното си присъединяване през 2025 г., ако, разбира се, успее да реши казуса с Косово.

Въглищните централи са проектирани да работят до 40 години, като повечето европейски страни се опитват да постигнат общо съгласие за определяне на ясни срокове за прекратяване дейността на всички подобно съоръжения.

При проучване на депото за отпадъци на старата въглища централа в Тузка от 2015 г., извършено от чешкия Университет по химия и технологии, са открити в почвените проби елементи като никел, хром, кадмий, арсен и живак. В някои земеделски култури в района са открити завишени нива на канцерогенен кадмий.

„Мръсното" наследство

Съществуват 16 въглищни електроцентрали от ерата на комунизма, които се намират на територията на Босна и Херцеговина, Северна Македония, Черна гора, Косово и Сърбия.

Друго проучване, публикувано в началото на тази година, сочи, че въпросните централи са отделили повече серен диоксид през 2016 г., отколкото всичките 250 въглищни централи в ЕС взети заедно.

Според документа емисиите, отделени от тези централи струват между 6 и 11 млрд. евро годишно на правителствата за разходи за здравеопазване и са виновни за 3900 смъртни случая в Европа всяка година.

Аспарух Илиев, редактор Елена Илиева