Русия доведе Полша до истерия

Русия доведе Полша до истерия
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    24.01.2020
  • Сподели:

Намесата на президента на Русия Владимир Путин в историческата дискусия за ролята на Полша във Втората световна война предизвика ръководството на тази страна до поредица истерични изявления. Всъщност може да се говори за информационна битка на ниво висши лица, каквато не са очаквали във Варшава. Особено трудна за поляците е мисълта, че те губят тази битка.

Не е много коректно да се говори по такъв начин за лидерите на държава с 38 милиона жители, но в руското интернет пространство обикновено тази реакция се описва със “сащисан”.

Премиерът на Полша Матеуш Моравецки написа статия за американското списание “Политико” и обвини СССР в това, че е бил „съучастник на нацистка Германия“, окупирал Полша за 45 години, а Червената армия за това, че толкова късно освобождава концентрационни лагер “Аушвиц”. „Спасението на евреите никога не е било приоритет на Сталин“, казва той.

Полският президент Анджей Дуда (има по-малко пълномощия от тези на Моравецки, затова го цитираме на второ място) отправя емоционални изявления, в които лично обвинява Владимир Путин в „разпространението на лъжи“ с цел „свалянето на отговорността от Сталин, заедно с нацистка Германия, за избухването на войната“. И допълнително иска извинение от израелския външен министър Израел Кац.

Водещите полски издания създават различни теории. Например, “Речпосполита” предложи тезата, че президентът на „Европейския еврейски конгрес” Вячеслав Моше Кантор е „асо в ръкава на Путин“, с обяснението, че Кантор прави бизнес в Русия, а той „за благодарност“ „крие руския антисемитизъм“ и кани руския президент да участва на международни събития.

Всъщност това се нарича „търсене на еврейската конспирация”, традиционна за Полша. И то не в някаква си историческа Полша, а включително и съвременна Полша. Бившият военен министър Антони Мачеревич, който е от същата партия като Моравецки и Дуда, не се съмняваше, например, че фалшификацията, наречена „Протоколи на мъдреците от Цион“ е истински „исторически документ“.

Нещо подобно, може би, има предвид и министър Кац, който подчерта, че поляците “сучат антисемитизъм с майчиното мляко”. Именно заради тази реплика Дуда сега иска от него извинения. Всичко това ясно показва, че ръководството на Полша е в състояние на истерия, защото случващото се е неприятна изненада за него. А всичко му се нареждаше толкова добре.

В страната се провеждат мащабни международни събития, посветени на 75-годишнината от освобождението на концентрационния лагер в Аушвиц. На тези събития демонстративно няма да бъдат поканени представители на Русия, въпреки че Аушвиц е освободен именно от Червената армия, а няма да бъдат поканени, защото според поляците „Райхът и СССР са едно и също нещо“, а Хитлер и Сталин „са еднакво отговорни за войната“. Това е пропагандистка псевдоисторическа концепция, в която Полша е невинна жертва на нацистите и комунистите, а същевременно доблестен герой, спасил евреите от унищожение и трябваше да бъде единствената огласяна по време на юбилея, потвърждавайки полската визия за събитията от тези години като основни за Европа.

Защо Варшава се нуждае от всичко това? Това не е лесен въпрос, защото няма ясен отговор. Тук е и принципната политическа русофобия, свързана с полската горделивост. Това е и опитът за придаване на собствена значимост - както историческа, което топли националния дух, така и политическа, така че всички да вярват, че Варшава сдържа имперските амбиции на Русия. Тук е и обичайната конкуренция с Москва, но ако преди Речпосполита и Московското царство са се конкурирали за ролята на център на силата в Източна Европа, то сега те за ролята на главен идеолог на европейския консервативен проект като алтернатива на глобалния либерален проект.

Във всеки случай Владимир Путин неочаквано обърка картите на поляците. „Неочаквано“, защото ръководството на Русия (не само Путин, но и други високопоставени политици) досега не са имали навика да се занимава с исторически спорове с поляците, както и да говорят за това пред историци и журналисти.

Полша за Русия по принцип е по-безинтересна, отколкото Русия за Полша (нужни сме на поляците като консолидиращ образ на вечния враг). За полския държавник е привично да разпространява заявления за “злата и страшна” историческа Русия, на което реагират единствено профилите на МВнР в социалните мрежи и Мария Захарова.

Но ситуацията се промени коренно - самият Владимир Путин отговори на поляците. Може би с оглед на предстоящата годишнина от Победата. Може би подари възмущение от липсата на покана за освободителите на Аушвиц. Може би поради някакви други причини. Важното е, че той отговори, в рамките на няколко поредни събития той изложи аргументи по историческата тема, острието на които беше насочено срещу Варшава.

В самата Варшава първоначално бяха наистина изумени и дълго време не можеха да намерят думи, за да отговорят, а след това започнаха истерията, описана по-горе.

Сегашният наистина висок градус беше достигнат благодарение на Израел, който застана на страна на Путин при оценката, както на историческия антисемитизъм на поляците, така и съвременната им наглост. Ясно потвърждение за това са не само думите на Кац, но и фактът, че Путин е поканен в Израел, за да участва в Световен форум за Холокоста по повод 75-годишнината от освобождението на Аушвиц, а Дуда демонстративно не. “Сърбай, каквото си надробил”.

Тежестта на мнението на Израел по въпросите за Аушвиц и Холокоста е такава, че не може да бъде отклонена, тя е първична, основна. В резултат на това полското ръководство изтърва нервите си. Добре замислената пиар кампания за показване на себе си „в добра светлина“, а Русия „в лоша“, се пръсна по шевовете си и има обидно усещане за „откраднат празник“. Светът ще чуе мнението на Путин, вицепремиера на САЩ, президентите на Франция и Германия, наследника на британския престол, но няма да бъде чуто мнението на Полша, а и никой не иска да го чуе.

Това, между другото, успешно се припокрива с имиджа на полското ръководство като архаични мракобеси и ретрогради, отдавна формиран в либералните медии на Европа. За тях Полша, редом с Унгария, е “болното дете на Евросъюза”, което при това бръщолеви нещо - питайте най-малко Израел.

Путин, дори и без Израел, остава изключително неудобен противник за полското ръководство. Първо, той, като юрист, се опира на исторически документи, а не на журналистически публикации, както се свикнали поляците. Второ, думите му привличат вниманието на световните лидери, докато Моравецки и Дуда по отношение на влияние и признание на международно ниво изобщо не са конкуренти.

Дори и тези политически кръгове на Европа, които приемат Путин негативно - като заплаха, го следят. Полските лидери не могат да се похвалят с нещо подобно.

Довоенна Полша наистина е била системно антисемитиска страна, с отделни чинове за евреи в училищата (нещо като отделните места за негрите в американските автобуси по време на Сегрегацията). А нейното ползотворно сътрудничество с Германия се основава не само на любовта ѝ към завладяване на чужди земи (например Чехословакия), но и на идеологическа близост, както казват полските служители от онези години.

Техните наследници просто лъжат, когато казват, че Червената армия умишлено е забавила освобождението на Варшава, за да „обезкърви полските патриоти“ - тази легенда отдавна е разглобена от историците. Те обикалят наоколо, твърдейки, че съветските войници са могли да освободят Аушвиц по-рано, защото тогава вече са освобождавали други полски градове. Те умишлено забравят, че като сега правят "една и съща оценка на действията на Сталин и Хитлер", те не са правили това по време на Втората световна война. С други думи, те не са обявили война на “подлия съветски агресор”, продължавайки да търсят застъпничеството и помощта му.

Винаги е така с полската амбиция: в един момент той самоотвержено се хвърля от ръба, след което им писва дори на политическите покровители на Варшава. Безсмъртно ненавиждайки комунистите, Уинстън Чърчил открито смята съюзната на Великобритания Полша за „Хиената на Европа“. И съвременните британски историци (и в американските медии), въпреки целия си негатив към СССР и Русия, спокойно признават, че ролята на Варшава в събитията от края на 30-те години е била много грозна, така че Путин, когото тя обвинява че лъже, не съгрешава срещу истина.

На този фон бих искал да пожелая на поляците само едно - да продължават така. Нуждаем се от още полски „исторически открития“, за които професионалните историци имат широко отворени очи. Нуждаем се от повече спекулации за заговор между Путин и европейските евреи. Нуждаем се от повече обвинения от хора, които отдавна са забравили как да оценят себе си адекватно и хронично ядосват политическата система на ЕС.

Провежда се пълноценна сесия за саморазкриване на полското ръководство, провокирана от президента на Русия. По отношение на борбата срещу фалшифицирането на историята на Втората световна война е трудно да се измисли нещо по-ефективно.

Остава единствено поляците да кажат, че основните жертви на Холокоста са те, а не евреите. Засега не се е стигало до там, но им дайте време.

 

 

Станислав Борзяков    Превод: В. Сергеев

Прочетена 300 пъти

Станете почитател на Класа