Престой в затвора, загуба на близък и излъгани надежди - това са последствията за единствения „дерадикализиран" босненски мюсюлманин, бил в редиците на "Ислямска държава".

Случаят на Муниб Ахметспахич дава надежда за полаганите от държавата усилия за „дерадикализиране" на завръщащите се бойци от Сирия. Но то е и предупреждение да няма свръх оптимизъм в тази посока, защото процесът на радикализация и дерадикализация са сложни и са уникални за всеки човек.

Заставайки пред съда в Босна през април миналата година, Муниб Ахметспахич казва, че се разкайва: "Колко наивни бяхме". И съжалява, че се е присъединил към "Ислямска държава". По-късно съдът го обявява за „дерадикализиран".

Случаят е уникален заради това, че Ахметспахич е единственият репатриран босненски боец, съдебно и медицински освидетелстван като „дерадикализиран". Но експертите не бързат да се радват и да правят заключения. Според тях делото дава малко реални уроци за борбата срещу религиозния радикализъм.

Войната в Сирия струва на Ахметспахич един крак, живота на брат му и години, прекарани на бойното поле и в затвора. Той е един от 26 души, осъдени на втора инстанция на общо над 50 години затвор за участие в сирийския военен конфликт.

Според доктора, който по искане на прокуратурата представя пред съда заключенията си за Муниб, е установено, че той не симулира и изявленията му са били истински. Споделил е истинските си чувства.

„Можеше да се опита да смекчи думите си, но не го направи",казва невро-психиатърът Абдула Кучукалич пред Балканската мрежа за разследваща журналистика (BIRN) в Босна и Херцеговина.

Нищо не се случва за една нощ

Босна криминализира набирането и участието в чуждестранни военни конфликти през 2014 г., като отговор на засиления поток от босненски мюсюлмани, присъединяващи се към групировки като "Ислямска държава" в Сирия и Ирак.

Падането на самопровъзгласилия се халифат в началото на миналата година води до връщането в родината на десетки мюсюлмани, в много случаи заедно с техните жени и деца. В момента властите разследват седем души, върнали се в Босна със самолет на 19 декември 2019 г.

Водят се 17 различни дела, повече от 24-ма души вече са в затвора, но само Ахмецпахич е „дерадикализиран". Властите се надяват, че специалната програма за дерадикализация ще помогне да се справят с голямото предизвикателството, породено от завръщането на десетки бивши бойци от Сирия.

Психолозите обаче са предпазливи относно потенциалното въздействие на босненската програма.

„Много е важно да разберем, че нито радикализацията, нито дерадикализацията могат да се случат за една нощ", подчертава психологът и семеен терапевт Таня Танкосич-Гирт.

Според нея този процес трябва да включва социални работници, социолози, психолози и психиатри, които могат да преценят дали човек наистина е бил дерадикализиран и до каква степен. Това не може да се потвърди само като някой каже, че съжалява и счита стореното за нередно. Много трябва да се внимава с твърдението, че са се справили с това явление, смята психологът.

Ахметспахич се съгласява чрез адвоката си да бъде разпитан и да разкаже своята версия по тази история, но Министерството на правосъдието отхвърля молбата да бъде посетен в затвора.

Брутална реалност на войната

Обратът на Ахметспахич наистина изглежда драматичен, юридическите му битки започват много преди "Ислямска държава" да се появи с гръм през 2014 г.

Роден през 1990 г., в навечерието на разпадането на Югославия, Ахметспахич е оправдан през 2013 г. по обвинения, че е унищожил доказателства, свързани с въоръжено нападение в посолството на САЩ в босненската столица Сараево през октомври 2011 г. Тогава стрелецът Мевлид Ясаревич е вкаран в затвора за 15 години.

Адвокатът на Ахметспахич твърди, че той се е почувствал обиден от факта, че държавата се занимава с него по това дело и че това „по определен начин го е мотивирало да замине за Сирия".

Основният мотив на младия мъж да замине за Сирия обаче е да помага на мюсюлманите.

„Смятам, че напускането му не е мотивирано от някаква радикална ислямска идея, а просто желание да помогне на други мюсюлмани в борбата им в Сирия", казва адвокатът.

По думите му Ахметспахич изглежда е бил убеден от други в необходимостта да помогне на "братския сирийски народ, за да могат да победят недемократичния режим, който беше на власт в Сирия". Той казва също и че тази работа е била предлагана в Горня Маоча, село в Босна, където е живял Ахметспахич и което отдавна е прословуто като крепост на ислямския екстремизъм.

Отивайки в Сирия с брат си, той „се изправя пред бруталната реалност". Вижда стотици различни части, групи от въоръжени хора, всички от които преследват собствените си интереси и цели. Докато братята се оказват само обекти на експлоатация. Но връщане назад няма, разказва от негово име адвокатът Русмир Каркин.

След като брат му е убит, а самият той ранен, илюзиите на Ахметспахич се разпадат. Заминава за лечение в Турция, жени се и става баща. Работейки като автомобилен механик, той в крайна сметка печели достатъчно, за да се върне със семейството си в Босна.

"Бяхме манипулирани. Скоро след пристигането си в Сирия разбрах колко наивни сме и че това не е от полза за никого", споделя после той.

Няма патентована процедура за дерадикализация

Психиатърът Омер Чемалович участва в оценката на редица завръщащи се от Сирия. Според него случаят с Ахметспахич не казва кой знае какво, защото не може да се направи много, ако човек сам не си даде сметка за последствията от действията си. Според доктора дерадикализацията изисква системни мерки в обществото и религиозните общности: „Няма патентовани процедури за дерадикализация, доказани от експерти и приложени".

Дубравко Чампара, прокурор по делото на Ахметспахич, подчертава по време на едно от изслушванията, че прокуратурата се интересува особено от експертната оценка за дерадикализацията му и до каква степен се е случила тя.

Според прокурора е видно, че подсъдимият е напълно дерадикализиран: „Обстоятелствата, довели до раняването му и фактът, че след това той има деца, доведоха до пълната му дерадикализация. Това може да се забележи по време на първите му интервюта след завръщането му, в което той признава грешките си и съжалява, че изобщо е ходил там. Той иска да живее нормален живот в Босна и Херцеговина, иска децата му да растат с баща си".

Докторът пък вярва, че Ахметспахич никога не би заминал за Сирия, ако е имал работа в Босна - проблем, с който се сблъскват мнозина в страната, където безработицата и емиграцията са широко разпространени.

Той се е опитал да намери работа в Босна и Херцеговина, след това и в Германия, но без успех. Третият вариант се оказал заминаването за Сирия.

Липсващите мерки преди радикализацията

Ахметспахич е арестуван, когато каца на летището в Сараево през ноември 2018 г. Жена му и двете му деца към този момент вече са се върнали в Босна. Признавайки вината си и предлагайки да свидетелства срещу другите, Ахметспахич казва пред съда, че бракът му с босненска жена и това, че е станал баща са му дали сили и надежда да работи за връщането си в Босна.

„Съжалявам и се чувствам виновен за случилото се с него, за това, че е бил използван и че с него е злоупотребено. Той разбра, че реалността е различна от тази, която му е представена", казва докторът, направил заключителната оценка.

Ако експерти се бяха организирали превантивно, бяха отишли в Маоча сред малката затворена общност и бяха разговаряли с хората - да им дадат известна информация, или да им се обясни, че има две мнения за Исляма, тези млади хора нямаше да заминат толкова лесно в Сирия, смята невро-психиатърът: „Пуснахме ги и сега прилагаме репресивни мерки. Ако бяхме го направили по този начин, нямаше да има репресии сега. И можехме да спасим младите хора и тяхното психично здраве".