Татуировки в офиса?

Татуировки в офиса?
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    27.01.2020
  • Сподели:

"В последните няколко години, татуирането вече е всеобща мания." Това е коментарът на Джордж Боун за масовото възприемане на татуировките. Дори на Лондонската татуистка конференция, за която се смята, че е една от най-големите в Европа, Боун бие на очи.

Някога най-татуираният мъж във Великобритания, на 74-годишна възраст той все още е начело на своето едноименното студио в Лондон. И въпреки целия пик на тату културата, той не е впечатлен от насоката, в която нещата се развиват.

 

"Татуирането се е превърнало в моден аксесоар, и аз съм тотално срещу това, защото татуирането не е моден аксесоар, то е начин на живот. Някога беше различно и шокиращо, но сега изглеждам нормално. Трябва да измисля нещо друго шокиращо!", коментира той.

 

 

Въпреки че Боун вероятно подценява способността си да шокира - не всеки ден виждате стар човек с толкова мащабен боди-арт - той е прав. Татуировките са се превърнали в нещо изключително разпространено в много държави. И изглежда те вече биват приемани съвсем нормално, дори и в бизнес среда.

Проучване от 2010 г. на Pew Research Centre пък констатира, че 38% от милениалите в САЩ са имали татуировка (въпреки че 70% казват, че татуировките им обикновено не са били видими за околните).

Когато берлинската компания за пазарни изследвания Dalia Research провежда през 2018 г. друго проучване, този път сред 9000 души в 18 държави, данните показват, че 46% от респондентите в САЩ, 47% в Швеция и 48% в Италия вече имат своя татуировка.

На много места татуировките вече не са запазени за бунтарите в периферията на обществото. Вземете например Антъни Фоукс. ИТ консултант на различни инвестиционни банки, Фоукс дошъл конференцията в Лондон, за да бъде татуиран от 47-годишната Никол Лоу, собственик на Good Times Tattoo в Шордич, Източен Лондон.

Тя работи върху сложен детайлен образ на дракон около лявата ръка на Фоукс, който в крайна сметка ще е част от дизайн от пет елемента.

"Правя си биещи се шаолински животни; змия, тигър, дракон, леопард и жерав", казва Фоукс, чиято дясна ръка вече е татуирана с тигър и змия. "Първоначално смятах, че ще се налага да ги прикривам на работното ми място, но смятам, че татуировките вече са толкова приети навсякъде, че единствените реакции, които получавам, са комплименти."

Фоукс изчислява, че целият дизайн ще му струва около 12 000 лири (14 200 евро), в зависимост от това колко време ще отнеме. Това е голяма сума пари, но татуирането не е необичайно за получаващите големи заплати в утвърдени професии.

Висши представители на бизнеса и политиката са харчили доста пари за татуировки. Интересни примери за това са канадският премиер Джъстин Трюдо и Лаклан Мърдок, изпълнителният съпредседател на борда на News Corp.

 


 

Трюдо като млад. На лявото му рамо си личи татуировката - планетата Земя и гаравана на племето Хайда, на което цялото семейство Трюдо са почетни членове

Би трябвало да е подразбиращо се, че ако националните лидери и главните фигури в бизнеса го правят, татуирането е официално приемливо, нали? Не съвсем.

Въпреки че някои се чувстват комфортно да демонстрират бодиарта си, във Великобритания, САЩ и много други държави все още е законно компаниите да имат политика "без татуировки".

Някои институции като американската армия имат детайлни препоръки какво е приемливо и какво не, докато други правят изключения по културни причини; през 2019 г. Air New Zealand премахна политиката си "без видими татуировки" донякъде защото това означаваше, че традиционните за маорите рисунки върху кожата трябваше да се прикриват, което предизвика силни негативни реакции.

Ако оставим настрана обаче културните изключения, консервативните корпоративни нагласи не са непременно разминаващи се със социалните нагласи. Може да смятате, че в държави, където голям дял от жителите имат татуировки, би трябвало да има по-свободни възгледи за бодиарта, но далеч не винаги нещата стоят по този начин.

Изследвания, проведени за университета на Северна Айова от Кристин Брусар и Хелън Хартън разкриват, че дори в САЩ видимите татуировки могат да доведат до социална стигма.

В изследването си от 2017 г., Брусар и Хартън са събрали две групи; едната е била от студенти със средна възраст 19 години, а другата - от общото население на САЩ, със средна възраст 42 г.

И на двете групи са били показани снимки на мъже и жени с татуировки по ръцете, след което са им били показани същите снимки, но с дигитално заличени татуировки. Групите са били приканени да дадат оценка на хората на снимките по 13 характерови и личностни характеристики като искреност, успех, надеждност и интелигентност.

Извън студентите, възприемащи жените с татуировки като "по-силни и по-независими", участниците и от двете възрастови групи като цяло са оценили снимките на хората с татуировки на ръцете по-малко позитивно, отколкото тези на същия човек без татуировката.

Брусар коментира, че е била изненадана, че двете групи са имали сходни възгледи: "Много от 19-годишните младежи имат татуировки, така че бихте очаквали те да ги считат за по-приемливи."

 

 

Тя обаче констатира, че дори когато хората имат татуировки по себе си, те все пак може да имат негативни нагласи по темата.

"Хората са склонни да интернализират стигмата. Няма реално значение дали имате тази идентичност или тази характеристика като притежание на татуировка. Ако има много силна социална стигма срещу това, я интернализирате и все пак вярвате в нея. Това е нагласата "за мен е приемливо, но не и за тях", обяснява тя.

Дори ако сте изпълнителен директор с татуировка, може да не наемете човек, който има такава.

Джони Тейлър-младши, президент и изпълнителен директор на американската Асоциация за управление на човешките ресурси, представляваща около 300 000 професионалисти в областта на човешките ресурси глобален мащаб, казва, че има променлива скала на приемливост по отношение на татуировките.

"В контекста на скалата от най-приемливо до най-малко приемливо, ако можете да я скриете, е добре. После идват работодателите, които казват, че можете да имате татуировка, но тя не би трябвало да представлява разсейващ фактор; ако покрива половината лице или нещо такова, или ако може да засегне други хора, например разголена жена върху бицепса на мъж. Накрая идва категорията на просто неприемливото, и това обикновено означава татуировките да са върху лицето и да са нещо, което никой не може да избегне да види, или когато естеството им е много спорно или скандално, например свастика", обяснява той.

"По-консервативните браншове, например финансовите услуги, банкирането и здравеопазването, са по-консервативни и по отношение на татуировките. Имаме много по-либерални политики в развлекателния бранш, дори в корпоративна развлекателна среда, където хората на най-високи йерархични нива може да имат видими татуировки. Тези хора никога не биха го сторили, ако бяха висши мениджъри в банка", допълва още Тейлър.

В някои държави самата идея за татуиран изпълнителен директор е немислима. Такъв е случаят в Япония, където има доста обременено отношение към тази форма на изкуство.

Татуировките там отдавна се асоциират с Якудза, японските мафиоти, известни с носенето на сложни рисунки като демонстрация на богатство, мъжественост и способност за издържане на болка. Татуировките там са били обявени извън закона през 1948 г. заради Якудза, и макар днес вече да са позволени, все още не се приемат като цяло за социално приемливи.

 


Татуировките на Якудза

 

Този консерватизъм е разочароващ за Ютаро, съсобственик на студиото Red Point в Лондон, който произхожда от Чиба, близо до Токио. Докато си почива от татуирането на клиент с хакутаку, чудовищно създание от японската и китайската митология, Ютаро не крие раздразнението си.

"Татуирането е културен феномен; хората декорират тялото си, за да се чувстват по определен начин, но хората в Япония имат трудности да преодолеят нагласата си", коментира той.

Нагласите по отношение на татуировките често са толкова сложни, колкото и самите дизайни, но за почитателите на постоянния бодиарт това е тенденция, която няма да отмине в обозримо бъдеще.

Станете почитател на Класа