Новите руски министри

Новите руски министри
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    29.01.2020
  • Сподели:

Новият състав на руското правителство, обявен неотдавна, означава значителни промени в начина на управление на 11-та по големина икономика в света по номинален брутен вътрешен продукт. Президентът Владимир Путин очаква ново поколение висши ръководители, които са изградили цялата си кариера в публичния сектор под неговото управление, да стимулират растежа с ефективни, строго наблюдавани и добре насочени държавни разходи. Реалността вероятно скоро ще ерозира тези очаквания, пише Леонид Бершидски за Bloomberg.Предишните руски правителства обикновено включваха няколко висококвалифицирани икономисти и икономически мениджъри, но също и много баласт: политически лоялисти и консервативни идеолози, които запазиха работата си само защото дразнеха опозицията и Запада, ветерани от разузнавателните служби, лобисти на важни индустрии и роднини на приближените до Путин. В новия кабинет на министър-председателя Михаил Мишустин, Дмитрий Патрушев, синът на Николай Патрушев, стар приятел на Путин и секретар на влиятелния му Съвет за сигурност, все още е министър на земеделието. Но балансът се измести към нова порода държавни служители - тези с доказана способност да управляват сложни проекти и с умения за самопрезентация, равни на тези на ръководителите в частния сектор. 

Средната възраст на всичките 31 членове на правителството на Мишустин е малко над 50 години, в сравнение с 53 за предишния кабинет на Дмитрий Медведев. Трима от новоназначените са под 40 години, докато при Медведев имаше само един толкова млад министър. Малко от тези хора обаче имат някакъв значим опит в частния сектор. Постиженията, довели до назначенията им, бяха отбелязани в държавни служби или фирми.

Държавните компании и правителството отдавна са предпочитаните работодатели сред младите руснаци. В анкета сред току-що завършили висшисти, проведена от рейтинговата агенция RAEX, 53,7% искат да работят за контролирани от държавата предприятия, а 28,4% искат да влязат в публичната администрация. Много от новите министри са имали тази мечта през 20-те години на управление на Путин и сега я сбъдват.

Вицепремиерът Марат Хуснулин беше отговорен за строителния бум в Москва при кмета Сергей Собянин, включващ 40 нови метростанции и основен ремонт на инфраструктурата на столичния обществен транспорт. Друг вицепремиер, Дмитрий Чернишенко, ръководи организационния комитет на Зимните олимпийски игри през 2014 г. в Сочи. Министърът на икономиката Максим Решетников, бивш губернатор на Пермска област в Урал, се счита в Москва за успешен регионален мениджър. В Перм той провеждаше дълги сесии с въпроси и отговори с местните жители в Instagram. Министърът на културата Олга Любимова бе уважавана като ръководител на програмата на министерството за подкрепа на киноиндустрията. Произхождаща от стара московска театрална фамилия, тя е много по-приемлива за столичната интелигенция, отколкото нейният консервативен предшественик. Министърът на образованието Сергей Кравцов беше отговорен за въвеждането на стандартизирани тестове в руските училища.

Това обаче е класическа ситуация на наполовина пълна, наполовина празна чаша. Хуснулин е любима цел на антикорупционните разследвания. Приятелите му очевидно са се възползвали извънредно от московския бум в строителството. Олимпиадата в Сочи на стойност 50 милиарда долара може да се разглежда като голям успех или чудовищно прахосване, в зависимост от това на коя страна сте. Намаляването на разходите от Решетников в Перм доведе до края на много обичан футболен отбор. Той също така не успя да задържи Теодор Куренцис, световноизвестен диригент, който напусне поста си като художествен ръководител на Пермската опера. Решетников е мишена на антикорупционния активист Алексей Навален като собственик на изненадващо скъпи недвижими имоти в Москва, за които е дал уклончиви обяснения.Любимова не успя да защити Сергей Дворцевой, режисьорът на филма "Айка", който спечели една от наградите в Кан през 2018 г., от огромна глоба, наложена от Министерството на културата за това, че е приключил снимките по-късно от обещаното. В докторската дисертация на Кравцов пък бяха открити заемки без цитирано авторство.

Това е Русия на Путин, в която държавата притежава цялата икономическа сила. Държавните служители, които прилагат тази сила, са ръководители в своеобразна корпорация Русия, която ги възнаграждава с ниво на личен просперитет, което обикновено не се предоставя в други държави. Те не са некомпетентни или пък съсредоточени върху това да крадат, колкото могат. Те просто са обучени да постигнат основните показатели за изпълнение, определени от държавата за нейния напредък, а не за този на нацията. Възпитана в мениджърско-консултантски измерители, тази нова порода държавни служители разви известен цинизъм и презрение както към частниците, които работят в нейната област на експертиза, така и към обикновените хора. Интересите на държавата се разглеждат като отделни от интересите на плебса.

Главната задача на новото правителство е да осъществи така наречените „национални проекти“ на Путин на стойност 400 милиарда долара чрез инвестиции в инфраструктура и социални услуги до 2024 г. През 2019 г. ръководителите, отговорни за изпълнението на тези проекти, не успяха да получат видими резултати или дори да похарчат цялото налично финансиране, така че изглежда на Мишустин е било казано да събере "дрийм тийм" от хора с постижения, който най-накрая да удовлетвори Путин. Първият му вицепремиер е Андрей Белоусов, доскоро главен икономически съветник на Путин и, като квалифициран икономист, уважаван дори от опонентите му в академичните среди, мозъкът зад „националните проекти“. Антон Силуанов, който заемаше поста на първи вицепремиер при Медведев, и харчеше толкова малко, че Русия натрупа 554 милиарда долара валутни резерви, беше понижен до обикновен финансов министър.

Но бавният растеж на Русия (1,2% миналата година според икономисти, следени от Bloomberg) всъщност не е проблем на изпълнението. До голяма степен той е резултат от тлеещ конфликт между всемогъщата и всевиждаща държава и останалото руско общество, от заможни частни предприемачи до обикновени работници, затънали в безнадеждна бедност. Създавайки този нов кабинет през последните четири години от президентството си, Путин залага на повече подчинение, повече държавно планиране, повече доене на икономиката - в която петролът и газът вече представляват само 6,5% от БВП, спрямо една четвърт през 2010 г. - за да постигне растеж чрез преразпределение, ръководено от правителството.

Кариеристите от новия екип са добри в това нещо и вероятно ще получат някакви резултати, достатъчни поне за подобряване на автобиографиите си. Но резултатите, който те знаят как да получат, не водят до икономическото изобилие, което може да постигне само отприщената частна инициатива. Това обаче може да се пробва само след като Путин си отиде. Той не вярва в такива неща.

 

 

Петър Нейков, редактор Елена Илиева

Станете почитател на Класа